В плен на екраните: как цифровите медии влияят на тийнейджърите

Михаела Несварова/Horizon Последна промяна на 01 август 2025 в 00:00 491 0

tri deca s telefoni

Кредит Newport Academy (CC BY-NC 4.0)

Изследователите установяват, че ако подрастващите могат да спрат и да се замислят, когато срещнат отрицателни емоции в социалните медии, и след това предприемат действия за смекчаване на тези чувства, те са много по-защитени

Финансирани от ЕС изследователи хвърлят светлина върху това как използването на цифровите медии въздейства на тийнейджърите и какво могат да направят по въпроса родителите, учителите и създателите на политики.

В днешния свят границата между онлайн и офлайн реалността все повече се размива, особено за децата и тийнейджърите. Безопасното навигиране в това пространство може да е проблем.

Повече от десетилетие Клавдия Бергинц, учителка по математика и компютърни науки в основно училище в Кобарид, Словения, е свидетел отблизо на тази борба в класната стая.

„Спомням си 12-годишен ученик, който просто не можеше да функционира без екран“, казва тя. „Той искаше време пред екрана като награда за всичко — от учене за няколко минути до посещение при зъболекаря.“

Младите хора днес използват интернет повече от всякога, а социалните медии стават основен начин, по който се свързват и изразяват себе си. Все по-наложително е да разберем какво въздействие оказва върху психичното им здраве.

„Трябва да научим младите хора да използват умните устройства по умен начин“, казва Бергинц. „И да им помогнем да поемат повече отговорност за действията си в онлайн пространството.“

Въпрос на баланс

Учениците на Бергинц участват в мащабно, финансирано от ЕС проучване, наречено MIMIc, което изследва ролята на цифровите медии в живота на подрастващите. В проучването, което ще приключи през декември 2025 г., участват хиляди тийнейджъри в Белгия, Словения и Франция.

„Целта ни бе да разберем дали младите хора могат да растат в цифров свят, като същевременно поддържат здравословен баланс“, казва координаторът на изследването Лаура Ванденбош, доцент в Льовенския университет (KU Leuven), Белгия, и директор на Лабораторията за медийна психология на KU Leuven. 

Изследователите от MIMIc проучват как тийнейджърите взаимодействат с платформи като Instagram, TikTok и Snapchat, какво публикуват и преглеждат, както и как това засяга настроението, самовъзприятието и възгледите им за света.

„Разгледахме също съдържанието, публикувано от влиятелните личности, популярни сред подрастващите — и политическите и етичните мнения, които изразяват“, казва Ванденбош.

Изследователите анализират обширно онлайн съдържание — от текстове на песни до публикации в Instagram от знаменитости, влиятелни личности и спортисти.

„В крайна сметка тези влиятелни личности формират мнения“, казва тя. 

„Те не просто популяризират съвети за красота или навици за пазаруване — те продават морални ценности и идентичност на аудитории, които са в уязвим етап от живота си.“

Цифрово влияние, реални последици

Излагането на такова влияние може да изиграе ключова роля във фазата на развитие на детето според Ванденбош.

„Подрастващите все още търсят собствената си идентичност и са много уязвими от влиянието на връстниците си — офлайн и онлайн.“

Изследването потвърждава, че социалните медии могат значително да повлияят на това как тийнейджърите се възприемат, особено по отношение на външният си вид и чувството за собствена стойност.

„Виждаме, че има преки връзки между използването на социални медии и емоционалното благополучие“, казва Ванденбош. Редовното гледане на идеализирани изображения онлайн може да доведе до повишен натиск да бъдеш перфектен — в очите както на връстниците, така и на родителите.

Изследователите обаче откриват и положителни ефекти. Например тийнейджърите, изложени на позитивни изображения на тялото, съобщават че възприемат по-добре телата си. Но тези ползи, както и отрицателните въздействия, не са еднакво приложими за всички участници в изследването.

Управление на реакциите

Важно е да се научат как да управляват отрицателните реакции при излагане на социални медии. За щастие има умения, които могат да се научат.

Изследователите установяват, че ако подрастващите могат да спрат и да се замислят, когато срещнат отрицателни емоции в социалните медии, и след това предприемат действия за смекчаване на тези чувства, те са много по-защитени.

„Да се осъзнава въздействието на социалните медии не е достатъчно“, казва Ванденбош. „Трябва да се предприемат действия, като например да спрат да превъртат екрана, да спрат да публикуват, да излязат навън или да се обадят на приятел.“

Отрицателното въздействие на социалните медии е особено силно в момента, когато се използват.

„Ефектите, които изследвахме, бяха особено интензивни за кратък период, но тъй като тийнейджърите са почти винаги онлайн, дори краткосрочните въздействия имат значение“, казва Ванденбош.

Ролята на родителите

Много зависи от средата на детето, особено ролята на родителите.

„Деца, чиито родители имат добра медийна грамотност, се справят по-добре онлайн“, казва Ванденбош.  

Бергинц е съгласна. „Опитваме се да ангажираме родителите, но мнозина не признават, че детето им може да има проблем. Те често не следят какво правят децата им онлайн или не полагат достатъчно усилия да разберат как използват интернет.“ 

Нейният съвет? Откритият диалог е от решаващо значение. „Децата трябва да чуят, че това, което виждат онлайн, е само най-хубавата част от нечий живот. Те трябва да ценят собствения си живот, дори с всичките му недостатъци.“

От решаващо значение е родителите да разговарят с децата си за онлайн света, но отговорността не трябва да лежи единствено върху тях, казва Ванденбош. „Онлайн платформите и създателите на политики също трябва да се намесят."

Към по-безопасни платформи

Констатациите на изследователския екип на MIMIc предлагат ценна информация за разработването на по-умни стратегии за превенция и интервенция.

„Вече знаем кои тийнейджъри са най-уязвими и кога са в най-голям риск", казва Ванденбош. „Това ни дава солидна основа да оказваме натиск върху платформите да предприемат защитни мерки.“

Ванденбош смята, че Актът на ЕС за цифровите услуги, както и европейската стратегия за по-добър интернет за децата, приета през май 2022 г., са от особено значение. Последната очертава визия за „цифрово десетилетие“, което защитава децата от вредно съдържание, насърчава цифровото овластяване и дава приоритет на безопасна, подходяща за възрастта структура на онлайн платформите.

Тя се надява, че Европейската комисия ще вземе предвид резултатите от изследванията по проекта MIMIc и ще обмисли допълнителни мерки за по-безопасен интернет за децата. В частност, те препоръчват по-добро прилагане на 13-годишната възрастова граница за използване на социални медии.

Ванденбош би искала също изследователи и специалистите по защита на детето да имат по-голям надзор над новите функции, като например чатботовете с ИИ, въвеждани в платформите на социалните медии.

„Трябва да използваме това изследване, за да разширим медийната грамотност в Европа“, казва тя.

Ванденбош се гордее, че изследването MIMIc ще бъде представено на Световното изложение Експо 2025 в Осака, Япония. Там то ще бъде част от представянето на Комисията на финансирани от ЕС научни изследвания, демонстриращи ангажимента на Европа да се справя със социалните предизвикателства чрез наука и иновации.

„Чудесно е, че хора по целия свят могат да се поучат от нашите резултати“, каза тя. „Осведомеността е много важна за овластяването и закрилата на децата онлайн.“

„Целта ни винаги е била да подобрим благополучието на децата“, казва тя. „Колкото повече хора чуят нашето послание, толкова по-добре можем да защитим следващото поколение онлайн.“

Изследванията в тази статия са финансирани от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. 

​Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.

Повече информация:

    Най-важното
    Всички новини