Независимо дали става въпрос за захар, социални медии или секс, реакцията в мозъка ни е една и съща: той произвежда неврохимикала, даващ "добро настроение", допамин, който предизвиква чувство на удоволствие и мотивация.
"Той може да е дори по-важен за мотивацията, отколкото за удоволствието", отбелязва д-р Анна Лембке (Anna Lembke), психиатър от Медицинския факултет на Станфордския университет, изследовател и автор на книга "Нация на допамина: Намиране на баланс в ерата на угаждането" (Dopamine Nation: Finding Balance in the Age of Indulgence).
Допаминовият импулс води до удоволствие, след което бързо се появява болка или спад на мотивацията. Лембке обяснява, че това балансиращо колебание между удоволствие и болка е имало смисъл по времето на ранните хора, когато сме трябвало постоянно да търсим задоволяване на основните си нужди – храна, вода, подслон.
"Това е наистина гениален метод да се гарантира, че каквото и да правим, това е приятно. Не трае много дълго и е последвано от болка, така че веднага започваме да търсим отново", обяснява Лембке.
Но в съвременния живот живеем в свят на изобилие, а не на недостиг, и Лембке посочва, че мозъците ни не са еволюирали за "пожарния маркуч на допамина" от захар, социални медии, телевизия, секс, наркотици или какъвто и да е брой стимули, задействащи допамина, които са толкова лесно достъпни. Накратко, според Лембке, почти всяко поведение е станало "дрогирано".
Когато многократно сме изложени на стимули, които ни носят удоволствие, мозъкът ни се адаптира и в крайна сметка се нуждаем от все повече и повече, само за да се чувстваме "нормално" или да не изпитваме болка. Това се нарича "състояние на допаминов дефицит" и цикъл, който всъщност може да доведе до депресия, тревожност, раздразнителност и безсъние.
"Не сме способни да се радваме на по-скромни награди", казва Лембке. "Сега предпочитаният от нас наркотик дори не ни опиянява. Просто ни кара да се чувстваме нормално. А когато не употребяваме, изпитваме универсалните симптоми на абстиненция от всяко пристрастяващо вещество, които са тревожност, раздразнителност, безсъние, дисфория и непрекъснат глад."
В крайна сметка, отбеля зва Лембке, това е универсален проблем – не само за тези от нас, борещи се с болестта на пристрастяването – който е съпроводен от съвременния живот. И за да възстановим здравия си разум, колективно трябва да преосмислим как да се ориентираме в един свят, претоварен с допамин.
Когато многократно сме изложени на стимули, които ни носят удоволствие, мозъкът ни се адаптира и в крайна сметка се нуждаем от все повече и повече, само за да се чувстваме "нормално" или да не изпитваме болка. Това се нарича "състояние на допаминов дефицит" и цикъл, който всъщност може да доведе до депресия, тревожност, раздразнителност и безсъние. Kак да се ориентираме в един свят, претоварен с допамин? Кредит: StockCake (CC0 1.0)
Прекъснете цикъла и възстановете баланса
Започнете с допаминов пост. Направете си 30-дневна почивка от всичко, на което разчитате за удоволствие: социални медии, захар, видеоигри, секс, марихуана, алкохол – всъщност всичко. Това не означава да се откажете завинаги, но този първи месец е ключов за възстановяване на баланса между удоволствието и болката. Много по-лесно е в началото напълно да се откажете от пристрастяващото поведение и след това да го въведете отново умерено.
Лембке предупреждава, че вероятно ще се почувствате много по-зле, преди да започнете да се чувствате по-добре. Но тя съветва да продължите – след около две седмици, люлеенето между удоволствие и болка в мозъка ви ще започне да се възстановява до естествения си баланс и ще можете да се наслаждавате на по-скромни награди, като например само една топка сладолед или само един епизод от телевизионно предаване.
Има едно предупреждение: това не е подходът, който човек трябва да прилага към силно пристрастяващи вещества като наркотици и алкохол. Рязкото спиране може всъщност да причини животозастрашаваща абстиненция и трябва да се прави под грижите на специалист.
Поставете пречки между себе си и пристрастяващото ви поведение
Има три начина да поставите ограничения върху поведението, към което сте пристрастени. Прилагането на тези стратегии може да ви помогне да се наслаждавате на някаква версия на това поведение, без да му позволявате да ви завладее.
Физическо самоограничение: Създайте реална дистанция между вас и вашата зависимост. Това може да означава просто премахване на пристрастяващото вещество от дома и пространствата ви. За някой, който е пристрастен към видеоигри, това може да означава отделен лаптоп за работа и един за забавление.
Хронологично или времево ограничение: 30-дневното гладуване, причинено от пристрастяващото ви поведение, се счита за хронологично или времево ограничение. Това може да изглежда и като периодично гладуване за някой, който има хранителна зависимост, или като контрол на времето в приложенията за социални медии.
Категорично ограничение: Това означава да се ограничавате от определени видове "вещества" – може би риалити телевизията ви поглъща отвъд вашия контрол, но може да консумирате ситкоми умерено. Изключването на риалити телевизията от живота ви би било категорично ограничаване.
Ключови фактори за дългосрочна промяна са радикалната честност и подкрепата от близките
Лембке казва, че в работата си по лечение на хора със зависимости вижда най-голям успех в дългосрочното възстановяване, когато хората не могат да лъжат. Тя обяснява, че често се страхуваме да бъдем радикално честни с другите, защото си мислим, че другите ще избягат, но всъщност се случва обратното: радикалната честност предизвиква по-голяма близост.
"А близостта е невероятно ценен и мощен източник на допамин", подчертавам Лембке. "Знаем, че когато създаваме близки човешки връзки, окситоцинът се свързва с допамина, освобождавайки неврони в пътя на възнаграждението и допаминът се освобождава и това е наистина приятно чувство."
Друг фактор е да бъдем радикално честни със себе си. Лембке обяснява, че ако си разказваме истории, които не са истина, ще повтаряме грешките си. Но ако сме безмилостно честни за това как сме несъвършени и как сме допринесли за собствените си проблеми – можем да работим върху тези грешки и да се ориентираме в бъдещето по различен начин.
"Хората във възстановяване са съвременните пророци", заявява Лембке.
За да поддържаме баланс и пълноценно присъствие и ангажираност с живота с искреност и ентусиазъм, трябва да постигнем баланс между удоволствието и болката, което във време на изобилие и прекомерна консумация означава умишлено избягване на удоволствието и търсене на онзи вид целенасочена болка, която ни поддържа здрави, като например упражнения или устояване на определени изкушения.
"Като направим това", казва Лембке, "ще пренастроим пътищата за възнаграждение и в крайна сметка ще бъдем много по-щастливи. Просто е, но не е лесно, но пък си заслужава."
Източник: Too much pleasure can lead to addiction. How to break the cycle and find balance, NPR
Още по темата
Човекът
Допаминът има сложна роля и тенденцията за детоксикация на допамина е вредна
Човекът
Хората са жадни за насилие също като за секс
Медицина
Как серотонинът и допаминът определят "егоизма" при избора на хората
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици