Между 2008 и 2010 г. поляризацията в обществото се увеличи драстично, наред със значителна промяна в социалното поведение: броят на близките социални контакти се увеличи от средно двама на четирима или петима души. Връзката между тези две промени би могла да даде фундаментално обяснение защо обществата по света все повече се фрагментират в идеологически балони.
"Големият въпрос, с който не само ние, но и много страни се борим в момента, е защо поляризацията се е увеличила толкова драстично през последните години", заявява Стефан Турнер (Stefan Thurner) от Центъра за комплексни науки (CSH), обяснявайки мотивацията на изследването.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Констатациите на изследователите потвърждават, че нарастващата поляризация не е просто е усещане – тя е измерима и обективно се случва.
"И това увеличение се случи внезапно, между 2008 и 2010 г.", отбелязва Търнър. Въпросът остава: какво го е причини?
Промяната в приятелството: От два на пет близки контакта
За да проучат, Търнър и екипът му са изследвали дали социалните мрежи са се променили – по-специално дали близките приятелства между хората са се променили.
"В продължение на десетилетия социологически проучвания показват, че хората поддържат средно около двама близки приятели – хора, които могат да повлияят на мнението им по важни въпроси", обяснява Търнър.
И тук изследователите са установили поразителна промяна: "Около 2008 г. се наблюдава рязко увеличение от средно двама близки приятели на четирима или петима", обяснява ученият от CSH Ян Корбел (Jan Korbel).
Парадоксът: Повече връзки, повече разделения
Свързани ли са тези две развития? Да имаш повече близки приятели и следователно по-плътни социални мрежи води ли до фрагментация на мрежите и в крайна сметка до поляризация на обществото?
Използвайки модел, базиран на реални данни, изследователите откриват, че това наистина може да е така:
"Когато плътността на мрежата се увеличава с повече връзки, поляризацията в колектива неизбежно нараства рязко", посочва Маркус Хофер (Markus Hofer) от CSH.
"Това откритие ни впечатли силно, защото би могло да даде фундаментално обяснение за особената форма на поляризация, която наблюдаваме едновременно в много части на света – такава, която определено заплашва демокрацията", продължава Търнър.
"Когато хората са по-свързани помежду си, те се сблъскват с различни мнения по-често. Това неизбежно води до повече конфликти и по този начин до по-голяма обществена поляризация", добавя Корбел.
Поляризацията винаги е съществувала, но това, което се случва сега, далеч надхвърля поляризацията в миналото. По-голямата свързаност е довела до формирането на по-малко, но по-тясно свързани групи със силно различаващи се мнения, между които почти няма обмен.
"Има малко мостове между тези "балони" и когато съществуват, те често са негативни или дори враждебни", разказва Корбел. "Това се нарича фрагментация и представлява ново социално явление", добавя Търнър.
Проследяване на поляризацията в десетилетия данни
За своето проучване изследователите са анализирали огромен масив съществуващи данни от проучвания както за поляризацията, така и за социалните мрежи.
"За да измерим политическата поляризация, използвахме над 27 000 проучвания от изследователския център Pew, който редовно записва политическите нагласи на хората в САЩ", обяснява Хофер.
"Ключовото предимство на тези данни е, че въпросите са останали практически непроменени с течение на времето, което позволява надеждни дългосрочни сравнения."
Изследователите установили, че политическите нагласи са станали значително по-едностранчиви между 1999 и 2017 г. Например, само 14% от анкетираните последователно са изразявали либерални възгледи през 1999 г., но до 2017 г. този процент се е увеличил до 31%. Обратно, само 6% от анкетираните последователно са поддържали консервативни възгледи през 1999 г., в сравнение с 16% през 2017 г.
"Все повече хора очевидно се придържат към един политически лагер, вместо да поддържат смесица от либерални и консервативни възгледи", обяснява Хофер.
За да анализират мрежите за приятелство, изследователите комбинирали 30 различни проучвания с общо над 57 000 респонденти от Европа и САЩ, включително General Social Survey (Общо социално проучване (САЩ) и European Social Survey (Европейското социално проучване).
"Въпреки малките разлики между отделните проучвания, данните последователно показват, че средният брой близки приятелства се е увеличил от 2,2 през 2000 г. до 4,1 през 2024 г.", съобщава Хофер.
"Решаващият принос на това изследване е, че то съгласува и двете явления, използвайки математически социален модел", обяснява Търнър.
Горе: Сивите кръгове показват базираната на проучване поляризация във времето; червените кръстове представляват прогнозата на модела. Долу: Оценен среден брой близки приятели по държава и проучване. Пунктираната линия показва логистична регресия във всички точки от данни. Преходът от ниска към висока свързаност се случва малко след като Facebook става публично достъпен (вертикална линия I—2006 г.) и изпреварва други сайтове в трафика в САЩ (вертикална линия II—2010 г.). Кредит: Complexity Science Hub
"Това ни позволи да покажем, че нарастващата свързаност води до рязка поляризация, след като бъде превишена критична плътност на свързаност – точно като фазов преход във физиката, като например превръщането на водата в лед", добавя Хофер.
"Интересно е, че тези фазови преходи съществуват и в обществата. Точното местоположение на тези критични прагове все още се нуждае от изясняване. Според нашите резултати, за близки взаимоотношения то се намира някъде между трима и четирима души", отбелязват изследователите.
Ерата на смартфоните: Когато връзката може да се е превърнала в фрагментация
Рязкото покачване както на поляризацията, така и на броя на близките приятели се случва между 2008 и 2010 г. - точно когато социалните медийни платформи и смартфоните за първи път постигнаха широко разпространение. Тази технологична промяна може би е променила коренно начина, по който хората се свързват помежду си, косвено стимулирайки поляризацията.
"Демокрацията зависи от участието на всички части на обществото във вземането на решения, което изисква всички да могат да общуват помежду си. Но когато групите вече не могат да говорят помежду си, този демократичен процес се разпада", подчертава Стефан Турнер.
Толерантността играе централна роля
"Ако имам двама приятели, правя всичко възможно, за да ги запазя – много съм толерантен към тях. Но ако имам петима и нещата се усложнят с един от тях, е по-лесно да прекратя това приятелство, защото все още имам "резервни приятели". Вече не е нужно да бъда толкова толерантен", обяснява Търнър.
В резултат на това изчезва обществена основа за толерантност – развитие, което би могло да допринесе за дългосрочната ерозия на демократичните структури. За да се предотврати все по-голямата фрагментация на обществата, Търнър подчертава важността на ранното обучение как да се взаимодейства с различните мнения и активно да се култивира толерантност.
Справка: Thurner, Stefan, Why more social interactions lead to more polarization in societies, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2517530122. doi.org/10.1073/pnas.2517530122
Източник: More friends, more division: Study finds growing social circles may fuel polarization, Complexity Science Hub
Още по темата
Човекът
Как радикалното мислене по отношение на климатичните промени се разпространява в социалните мрежи?
Физика
Законите на разделянето: Физици изследват поляризацията на политическите мнения
Технологии
След 20 години децата ще станат неграмотни заради социалните мрежи
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена
dolivo
Земята потъмнява. Какво означава тази тревожна климатична тенденция за бъдещето?
Nikor
На 30 септември 1928 е открит пеницилинът
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир