Какви са били шансовете за абиогенеза?

Ново проучване, публикувано през юли 2025 г., разглежда една от най-дълбоките мистерии на науката - как животът се е появил за първи път от нежива материя на ранната Земя? Използвайки авангардни математически подходи, изследователят Робърт Ендрес от Имперския колеж в Лондон е разработил рамка, която предполага, че спонтанното възникване на живота е изправено пред далеч по-големи предизвикателства, отколкото се е смятало досега.

Проучването се фокусира върху трудността при сглобяването на структурирана биологична информация при пребиотични условия, които е логично да се очакват, показвайки колко трудно би било за първата жива клетка да се формира естествено на ранната Земя. Представете си го като опит да напишете статия за произхода на живота, като произволно хвърляте букви по страница. Шансовете за успех стават астрономически малки с увеличаване на необходимата сложност.

Доказателства за някои от най-старите форми на живот на Земята могат да бъдат открити в утайки от хидротермални отвори. Кредит: NOAA

Ендрес прилага теорията на информацията и алгоритмичната сложност, за да разбере какво е необходимо, за да се сглоби спонтанно от химически градивни елементи първата жива клетка (протоклетка). Този математически подход разкрива колко малко вероятно би било подобно събитие при естествени условия.

Изследването показва, че ако се разчита единствено на случайността и естествените химични процеси, не може да се обясни адекватно появата на живота в рамките на наличния времеви период на ранната Земя. Тенденцията системите да стават по-неподредени, отколкото по-организирани, представлява голяма пречка за формирането на високо организираните структури, необходими за живота.

Това не означава, че произходът на живота е невъзможен, а по-скоро, че настоящото ни разбиране може да е непълно. Изследването подчертава, че разкриването на физическите принципи за възникването на живота от неживата материя остава голямо предизвикателство за биологичната физика.

Въпреки че запазва научната строгост, статията признава, че насочената панспермия, първоначално предложена от Франсис Крик и Лесли Оргел, остава спекулативна, но логически отворена алтернатива. Тази хипотеза предполага, че животът може да е бил умишлено засят на Земята от напреднали извънземни цивилизации, въпреки че авторът отбелязва, че тази идея оспорва тезата на Окам – научния принцип, който предпочита по-прости обяснения.

Панспермията предполага, че организми като бактерии, заедно с тяхната ДНК, могат да бъдат транспортирани чрез например комети през космоса до планети, включително Земята. „Насочената панспермия“ дори предполага, че това може да се е случило от ръцете на извънземни! Кредит: Silver Spoon Sokpop

Това изследване обаче не опровергава възможността животът да се е появил по естествен път на Земята. Вместо това, то количествено определя свързаните с това математически предизвикателства и предполага, че може да се наложи да открием нови физически принципи или механизми, които биха могли да преодолеят тези информационни бариери. Работата представлява важна стъпка към по-математически прецизно изучаване на произхода на живота.

Проучването ни напомня също, че някои от най-големите загадки на Вселената все още очакват решения и че комбинирането на математическа прецизност с биологични въпроси може да разкрие нови дълбини на вековни загадки за нашето съществуване.

Справка: The unreasonable likelihood of being: origin of life, terraforming, and AI, Robert G. Endres, https://arxiv.org/abs/2507.18545 

Източник: What Were the Chances of Abiogenesis?, Mark Thompson, Universe Today

Още по темата

22/09/2022

Животът

Възможно ли е животът да е започнал в слюдеста глина? (видео)

22/03/2015

Скептик

За и против теорията за панспермията

18/03/2015

Животът

Теория за панспермията. Истории от "някъде там".

31/12/2014

Животът

Нови постижения и насоки в абиогенезиса