Защо хипотезата за симулацията е псевдонаука

Симулационната хипотеза предполага, че всичко, което преживяваме, е кодирано от интелигентно същество и ние сме част от този компютърен код. Но не можем точно да възпроизведем природните закони с компютърни симулации.

Забавно е да се говори за симулационната хипотеза, но науката изисква доказателства и логика, заявява Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) - физик, автор и създател на Science Without the Gobbledygook и на много популярен ютубканал. В момента работи в Мюнхенския център по математическа философия в Германия.

Хипотезата за симулацията набира популярност – тя се обсъжда в подкасти, в научнофантастични филми, дори и от видни учени и предприемачи като Илон Мъск и Нийл ДеГрас Тайсън. Според тази хипотеза, цялата ни реалност е компютърен код, създаден от интелигентно същество. Ние не съществуваме в "истински" свят, а сме част от изчисление. Колкото и вълнуваща да изглежда тази идея, тя се оказва по-близка до религиозна вяра, отколкото до научна теория.

Философът Ник Бострьом (Nick Boström) формулира аргумент в полза на тази идея: ако съществуват много развити цивилизации, и те имат способността да създават симулации на съзнателни същества, тогава статистически погледнато, ние най-вероятно живеем в една такава симулация. 

Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) е физик, автор и създател на Science Without the Gobbledygook и на много популярен ютубканал. Скрийншот от видеото най-долу.

Илон Мъск заявява, че е "почти сигурен" в тази хипотеза, а Нийл Деграс Тайсън ѝ дава над 50% вероятност да е вярна. Но въпреки интереса и ентусиазма, хипотезата започва да се сблъсква със сериозен научен проблем – липсата на доказателства и проверяемост.

Научният метод изисква обяснения – как нещо работи, как се възпроизвежда, и как можем да го проверим.

Религията, от своя страна, често приема твърдения на вяра. Историята на Исус, който изцелява слепи, е религиозна не защото изцелението е невъзможно, а защото не предлага механизъм – просто "вярваме". По същия начин, хипотезата за симулацията предполага съществуването на скрит "програмист", който управлява нашата реалност, но без да обяснява как точно работи тази симулация.

Аргументите на Бострьом

Да разгледаме аргумента на Бострьом: Ако има много цивилизации, които изпълняват много симулации на съзнателни същества, тогава е вероятно и ние сме симулирани.

Първо, възможно е едната или и двете предпоставки да са грешни. Може би няма други цивилизации или те не се интересуват от симулации. Това, разбира се, не би направило аргумента грешен; това просто би означавало, че заключението не може да бъде направено. Просто нямаме добри доказателства нито за едната, нито за другата предпоставка.

Най-често критикуваният аспект на хипотезата на Бострьом, е допускането, че е възможно да се симулира подобно на човешкото съзнание. Необходимо е обяснение, за да се предположи, че това не е възможно. Това е така, защото доколкото се знае в момента, съзнанието е просто свойство на определени системи, които обработват големи количества информация. Няма особено значение на каква точно физическа основа се базира тази обработка на информацията. Може да са неврони или може да са транзистори, или може да са транзистори, които вярват, че са неврони. Така че Сабине Хосенфелдер не смята, че симулирането на съзнание е проблемната част.

Още по-проблематично според нея става, когато Бострьом и последователите му твърдят, че наблюденията ни за природните закони – потвърдени с изключителна точност – всъщност са резултат не от физическа реалност, а от неизвестен алгоритъм. Този скрит код трябва да възпроизвежда всяка частица, всяка сила, всяко наблюдение в нашия свят, но никой не показва как би изглеждал такъв алгоритъм или как бихме могли да го засечем.

Ник Бострьом. Кредит: Schneppat AI

В момента никой не знае как да възпроизведе Общата теория на относителността и Стандартния модел на физиката на елементарните частици от компютърен алгоритъм, работещ на някаква машина. Можем познатите закони да възпроизведем с компютърна симулация – правим това през цялото време – но ако природата действително работи така, бихме могли да видим разликата. Наистина, физиците са търсили знаци, че природните закони наистина се изпълняват стъпка по стъпка, като в компютърен код, но търсенето е останало без резултат.

Възможно е да се установи разликата, защото опитите за алгоритмично възпроизвеждане на природните закони обикновено са несъвместими със симетриите на теориите на Айнщайн за Специалната и Общата теория на относителността. Изводът е, че не е лесно да надминеш Айнщайн, атакува Сабине Хосенфелдер.

Друг проблем с хипотезата на Бострьом е, че за да работи, една цивилизация трябва да може да симулира много съзнателни същества и тези съзнателни същества сами ще се опитат да симулират съзнателни същества и т.н. Това означава, че трябва да се компресира информацията, която според нас съдържа вселената. Следователно Бострьом трябва да приеме, че някак си е възможно да не се интересуваме много от детайлите в някои части на света, където никой не гледа в момента, и просто да ги попълни, в случай че някой погледне.

По принцип не може просто да се отхвърлят физическите процеси в малките мащаби и все пак да се постигнат правилни процеси в голям мащаб, подчертава Сабине Хосенфелдер.

Вселената и светуът около нас са пълни с нелинейни системи, а те работят, както се популярно се казва: пеперуда, която размахва крилата си, може да предизвика верижна реакция, която на следващия ден да доведе до ураган на другия край на света. Но ако загубим пеперудата в ниската резолюция на света, разликата ще се усети. 

Да, може да бъде забавно да си представяме, че живеем в някаква "Матрица", и че на следващото ниво ни очаква нещо по-добро. Кредит: Pixabay

Всъщност, това е най-същественият проблем на хипотезата – тя не прави проверими прогнози, не предлага нови експерименти, нито може да бъде опровергана.

Затова тя се оказва извън границите на науката и попада в света на философията и спекулациите. Или, както бихме казали директно – това е псевдонаука, замаскирана като дълбока идея.

Да, може да бъде забавно да си представяме, че живеем в някаква "Матрица", и че на следващото ниво ни очаква нещо по-добро.

Но докато тази хипотеза не премине бариерата от фантазия към доказуемо твърдение, тя си остава модерна форма на мит – един нов начин да вярваме, че някой или нещо ни наблюдава свише.

Източник: ​Why the simulation hypothesis is pseudoscience, Sabine Hossenfelder

Още по темата

28/03/2025

Космос

Учен твърди, че е открил улика за кода на вселенската симулация, в която живеем според него

03/02/2022

Скептик

Изследване на реалността и виртуалните светове чрез "Матрицата"

03/12/2020

Космос

Астроном търси във Вселената потенциално послание от нейния Създател

05/10/2017

Физика

Квантов ефект доказва, че не живеем в "Матрицата"