Всеки физик мечтае да получи Нобелова награда за физика, но как точно се избират победителите? Physics World представя вътрешна информация от Ларс Бринк, шведски теоретик на елементарните частици, който осем пъти е бил член на Нобеловия комитет по физика.
Как се избират носителите на Нобелова награда за физика?
Всяка година в първия или втория вторник на октомври трима души влизат в една стая в Кралската шведска академия на науките в Стокхолм, Швеция. Заобиколени от картини с маслени бои на известни учени, тримата сядат на дълга маса с лице към очакващите ги представители на международните медии. В средата е генералният секретар на академията - понастоящем Гьоран Хансон - от двете страни са председателят на Нобеловия комитет по физика и още един член на тази елитна група.
Тримата учени са тук, за да разкрият носителите на Нобеловата награда за физика. Понастоящем наградата е на стойност около девет милиона шведски крони (около 760 000 британски лири) и се присъжда почти всяка година от 1901 г. насам, като точната сума зависи от хазната на академията. Тя остава най-престижната награда в областта на физиката и тази, която със сигурност всички физици мечтаят да спечелят, въпреки конкуренцията на по-нови награди с по-големи парични суми от конкурентни организации като фондациите Breakthrough и Kavli.
Генералният секретар - по утвърдена от времето традиция - разкрива победителите първо на шведски, а след това на английски език. Имената и снимките на физиците се изписват на голям екран горе и от този момент нататък победителите, които всяка година не могат да бъдат повече от трима, са увековечени в историята. Те се присъединяват към пантеона на великите физици от миналото - от Вилхелм Рьонтген, който печели първата награда през 1901 г. за откриването на рентгеновите лъчи, до Мария Кюри, Пол Дирак, Алберт Айнщайн, Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер.
Част от очарованието на Нобеловата награда за физика е нейната загадъчност. Нобеловата фондация, която управлява финансите и администрирането на наградите, предоставя информация за процеса на номиниране онлайн, но точните подробности за причините за присъждането на всяка награда остават тайна за период от 50 години след присъждането ѝ (въпреки че вече можете да направите онлайн търсене в архивите на всички награди, присъдени преди повече от 50 години, на този линк). Поради това е почти невъзможно да се добие представа какво мисли настоящият Нобелов комитет.
Ларс Бринк е бил член на Нобеловия комитет по физика през 2002, 2004 и 2008-2013 г., като през 2013 г. е бил и председател. Кредит: CC BY-SA 3.0/Holger Motzkau
Ларс Бринк (Lars Brink), от който Physics World получава повече информация за процеса на подбор на лауреатите, е шведски теоретичен физик на елементарните частици, който е бил член на Нобеловия комитет по физика през 2001, 2004 и от 2008 до 2013 г. Бринк е участвал активно в присъждането на наградите през тези години, особено през 2013 г., когато е бил председател на комитета, който през тази година е присъдил Нобеловата награда на Франсоа Енглерт и Питър Хигс за разработването на теорията, която е в основата на откриването на Хигс бозона в ЦЕРН.
Бринк, който все още участва в избора на носителите на Нобеловата награда като член на "Съвета по физика" на Шведската кралска академия на науките, казва, че присъждането на наградата всяка година е изключително трудна задача, без право на грешка. "През тези години това заемаше голяма част от времето ми", обяснява Бринк, имайки предвид осемте случая, в които е бил член на Нобеловия комитет.
"Това е толкова престижна награда, че не можем да допуснем грешки."
И наистина, Бринк смята, че в 118-годишната история на наградата е имало "доста малко" грешки.
Всичко за една година работа
Всяка година Нобеловите лауреати се обявяват през октомври, но процесът на подбор всъщност започва през септември предишната година. Тогава комитетът, състоящ се от петима членове, двама помощник-членове и секретар, изпраща формуляри за номинации на около 3000 души. Сред поканените да предложат имената са всички членове на Шведската кралска академия на науките, всички предишни Нобелови лауреати по физика, всички щатни професори по физика в скандинавските страни (Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция), както и избрани водещи физици от цял свят. Членовете на Комитета могат да правят номинации и сами.
Номинациите приключват в края на януари, като дотогава комитетът обикновено получава около 400 формуляра. Това може да звучи много, но както посочва Бринк, това са едва над 10 % от изпратените формуляри.
"Може да се запитате защо толкова малко хора изпращат кандидатури", добавя Бринк, "но аз нямам правилен отговор на този въпрос." След това секретарят на комисията събира номинациите в "дебела книга", преди всички членове на комисията да се заемат с това, което Бринк описва като "много интересен период от годината".
Хронология на Нобеловата награда за физика: Дебелината на цветната линия показва колко лауреати са си поделили наградата през съответната година. В годините, когато наградата е била разделена между две дисциплини - например през 1970 г. - се използват две линии, като всяка от тях обозначава броя на лауреатите в тази дисциплина. Кредит: IOP Publishing
Членовете на комисията разглеждат кандидатурите, за да установят дали номинираните са били първите хора, извършили цитираната работа, и дали работата е била достатъчно качествена, за да бъде достойна за наградата. Друго важно предизвикателство е да се гарантира, че наградата се присъжда на не повече от трима души. Докато пресяват номинациите, осемте членове на комисията трябва да решат дали да привлекат външни експерти, които да им помогнат да оценят номинациите в области, които са извън техния собствен опит.
До края на февруари комитетът ще събере номинациите в кратък списък от около 20 предварителни кандидати. В този момент се изпращат покани до специалисти да напишат доклади за тези кандидати, които се представят на комисията до края на май. Този процес започва отначало всяка година, което означава, че дори даден физик да е бил номиниран преди това, всеки път се изготвя нов доклад. Всъщност Бринк посочва, че евентуалните победители могат да имат около пет доклада за своята работа. В известен смисъл тези многобройни доклади са "горещ списък", посочва Бринк, но добавя, че всяка година се появяват и номинации за нови хора.
След като получат около 20 доклада за предварителни кандидати, членовете на комитета обикновено избират препоръката си за победител (или победители) през юни, въпреки че Бринк отказва да каже дали това става с мнозинство или с единодушно гласуване. След това комисията изготвя първия проект на подробен доклад, в който се излагат нейните препоръки. Въпреки че проектодокладът трябва да получи допълнително одобрение от Шведската кралска академия на науките, обикновено решението за наградата ще бъде взето още на този етап.
По време на писането на доклада членовете на Нобеловия комитет участват в дву- или тридневно заседание, на което щателно разглеждат аргументите за присъждане на наградата. Бринк заявява, че комитетът се опитва да гарантира, че информацията за наградата няма да попадне в неподходящи ръце. "Ние сме изключително внимателни", подчертава ученият, обяснявайки, че членовете на комисията например никога не говорят за наградата по телефона и че винаги пътуват, за да провеждат всички обсъждания лично.
Проектодокладът на комисията се предоставя и на членовете на Съвета по физика, който се състои от около 50 висши физици, предимно от Швеция. " Съветът може да реши да направи друга препоръка", казва Бринк, който е член на настоящия съвет по физика, въпреки че вече не е член на самия комитет за наградата. "Участвам много активно в тези дискусии", обяснява Бринк, използвайки опита си като член на комитета и времето, прекарано в работа и обмисляне на предложения за награди. Бринк обаче признава, че съветът препоръчва алтернативен кандидат само "в редки случаи".
През септември, когато до официалното обявяване остава едва месец, комитетът изготвя подробен научен доклад за предстоящия(те) носител(и) на тазгодишната Нобелова награда за физика. Този доклад се публикува пред обществеността и медиите в деня на обявяването на наградата, заедно с много по-опростено описание на изследването за хора, които не са учени. Остава само да се получи окончателно одобрение от Кралската шведска академия на науките, която избира победителя(ите) с мнозинство. Това одобрение става изненадващо късно - още същата сутрин, когато е обявена наградата.
Като се има предвид, че достигането до този етап е отнело повече от година, оставянето на окончателното решение за последната минута може да изглежда несигурно. Наистина, много рядко се случва препоръката на комисията да бъде отхвърлена на финалния етап. Бринк разказва, че това се е случило през 1956 г., когато комитетът първоначално е възнамерявал да присъди тазгодишната награда на Уилям Шокли, Джон Бардън и Уолтър Братейн за изобретяването на транзистора през 1947 г. Но по време на обсъжданията комитетът променя мнението си, като по-късно решава, че е твърде рано да се присъжда награда за този труд и препоръчва на академията да не присъжда награда през тази година. Въпреки това Академията отменя решението на комитета и тримата все пак са отличени по надлежния ред.
След обявяването на наградата - тази година тя трябва да стане известна в 11,45 ч. шведско време във вторник, 8 октомври 2019 г. - Бринк казва, че това "обикновено е облекчение, защото след това няма какво да се случи до церемониите по време на "Нобеловата седмица", както я наричаме". В центъра на тези тържества, които се провеждат в Стокхолм през декември, е пищен и сложен банкет с бяла вратовръзка и бални рокли, на който присъства шведското кралско семейство. (В Стокхолмския университет се провежда и странно събитие, при което студентите принуждават новоизлюпените Нобелови лауреати да скачат като жаби).
Трудности при подбора
По време на работата си в комисията Бринк се занимава предимно с физика на елементарните частици и гравитационна физика. Всъщност през този период са присъдени три награди за трудове на теоретици на елементарните частици. През 2004 г. наградата бе присъдена на Дейвид Грос (David Gross), Дейвид Полицер (David Politzer) и Франк Вилчек (Frank Wilczek) за откриването на асимптотичната свобода, която по същество обяснява защо кварките се държат почти като свободни частици при високи енергии. Четири години по-късно половината от наградата бе присъдена на Йоичиро Намбу за откриването на механизма на спонтанното нарушаване на симетрията във физиката на елементарните частици, а другата половина си поделят Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за това как нарушената симетрия предсказва съществуването на кварките.
Наградата за 2013 г., която отива при Хигс и Енглерт, е може би най-известната, като няколко други физици са изиграли решаваща роля в теорията, довела до откриването на Хигс бозона. "През тези години трябваше да работя много усилено, наистина се опитвах да овладея тези теми", разказва Бринк. "Трябваше да знам точно какво са направили хората." Това е било особено трудно за тези три награди за физика на елементарните частици, които са дадени за теоретична работа, извършена десетилетия по-рано.
"Трябваше да разбера какво се е случвало тогава", обяснява Бринк. Той си спомня, че това е изисквало много четене, поръчване на поверителни доклади от експерти и обсъждане на въпроса с нобеловите лауреати. Всъщност Бринк смята, че докладите, които комитетът подготвя и публикува при обявяването на наградите, са важен принос към историята на физиката. "Научаваш много и се излагаш на критика, но е важно да споделиш знанията".
Изборът на Нобеловите лауреати е тежка отговорност и Бринк има някои угризения. Едно от тях е, че само трима души могат да си поделят наградата, и Бринк казва, че е имало случаи, в които заслужили кандидати са били пропуснати. Въпреки че признава, че "правилото за тримата" - както го описва Бринк- е сурово, той казва, че Академията се колебае дали да предостави Нобеловата награда за физика на организации или сътрудничества като ЦЕРН. "Не искаме 5000 души да се наричат Нобелови лауреати", добавя Бринк.
Но Бринк посочва, че ограничаването на наградата до трима души е трудно, като цитира наградата от 2011 г., която бе присъдена на Сол Перлмутер (Saul Perlmutter), Брайън Шмидт (Brian Schmidt) и Адам Рийс (Adam Riess) "за откритието на ускоряващото се разширяване на Вселената чрез наблюдения на далечни свръхнови". За тази награда Бринк извършва голяма част от работата по внимателното разглеждане на теоретичните аспекти на изследването. То е извършено от две сътрудничества: Проект за космология на свръхновите (в който участва Перлмутер, който получава половината от наградата); и Екип за търсене на High-Z свръхнови (в който участват Шмид и Рийс, които си поделят другата половина от наградата). "Дълго време работихме, за да се опитаме да изберем по един или двама души от всяко от сътрудничествата", разказва Бринк.
За да се признае съвместният аспект на работата, Бринк посочва, че официалното позоваване на наградата е написано така, че победителите да бъдат описани като членове на съответните им сътрудничества. Освен това в публичните материали, описващи работата на лауреатите, се подчертава, че тя е извършена от два екипа, като в съобщението за пресата от 2011 г. например се посочва, че "през 1998 г. космологията беше разтърсена из основи, когато два изследователски екипа представиха своите открития".
При наградата за 2011 г. е намерен начин да се изберат не повече от трима победители в област, в която стотици, ако не и хиляди хора са допринесли. Но Бринк признава, че "правилото" за не повече от трима е повтарящ се проблем. "Ако има четирима души, какво ще правим? Нямам решение за това", споделя ученият. За щастие на Бринк, голямата отговорност за избора на нобеловите лауреати е отпаднала, след като вече не е член на комитета. "Наистина е хубаво да си свободен през лятото", шегува се Бринк.
Бринк казва, че след известно време писането и актуализирането на докладите за кандидатите се е превърнало в малко бреме. Казва, че го е правил, защото се е интересувал от областите на физиката, които е покривал за комисията - понякога области, в които в момента няма горещи кандидати - но не му липсва това и че има пълно доверие на своите наследници.
Източник: Inside the Nobels: Lars Brink reveals how the world’s top physics prize is awarded, Physics World
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари