Най-подробната радиокарта на небето разкрива 13,7 милиона космически радиоизточника (видео)

Най-голямото радиоизследване, правено досега, картографира Вселената с безпрецедентни детайли

Ваня Милева Последна промяна на 20 February 2026 в 00:00 1475 0

Оранжеви петна на черен фон

Кредит Maya Horton/ LOFAR-surveys-samenwerking.
Селекция от радио лобове, захранвани от свръхмасивни черни дупки.

Международна група учени публикува изключително подробна радиокарта на небето, използвайки радиотелескопа LOFAR (Low Frequency Array). Тя разкрива 13,7 милиона космически радиоизточника. Изследването включва и най-пълното досега преброяване на активно растящите свръхмасивни черни дупки.

Новото проучване "LOFAR Two-meter Sky Survey" (LoTSS-DR3) бележи важен етап в радиоастрономията и европейското научно сътрудничество. Резултатите са публикувани в списание Astronomy and Astrophysics.

Наблюденията при ниски радиочестоти предоставят напълно различен поглед върху Вселената от този, наблюдаван при оптични дължини на вълните. Голяма част от засеченото лъчение произхожда от частици, движещи се през магнитни полета с почти светлинна скорост. Това позволява на астрономите да проследяват енергийни явления, като мощни струи от свръхмасивни черни дупки и галактики, показващи екстремно звездообразуване в космически времеви мащаби.

Чрез картографиране на почти цялото северно небе с висока чувствителност и резолюция, изследването е открило и редки и неуловими обекти, включително сливащи се галактически купове, останки от слаби свръхнови и експлодиращи или взаимодействащи звезди. Изследването дава възможност за стотици нови изследвания и предоставя нови прозрения за формирането и еволюцията на космическите структури, екстремното ускорение на частиците и космическите магнитни полета.

Десетилетие международно сътрудничество

Проучването е проведено в рамките на Консорциума за европейска изследователска инфраструктура LOFAR (LOFAR ERIC - European Research Infrastructure Consortium), който обединява експерти от Холандия, Германия, Франция, Великобритания, Полша, Италия, Швеция, Ирландия, Латвия и България. LOFAR се състои от 38 станции в Холандия и 14 международни станции в цяла Европа, като най-отдалечените станции са разделени от близо 2000 километра. Тази разпределена мрежа създава един от най-големите, най-чувствителните и с най-висока резолюция радиотелескопи в света.

Страните, участващи в LOFARСтраните, участващи в LOFAR. Кредит: LOFAR

Проектът LOFAR-BG изгражда първата в България станция за радиотелескоп LOFAR близо до Националната астрономическа обсерватория - Рожен в Родопите. Tова съоръжение ще бъде най-южната и най-източната станция, укрепвайки ъгловата разделителна способност на европейската мрежа. Планира се българската станция да бъе завършена до края на 2026 г.

Как ще изглежда станцията LOFAR-BG. Кредит: LOFAR-BG

"Това публикуване на данни е резултат от повече от десетилетие наблюдения, мащабна обработка на данни и научен анализ от международен изследователски екип", коментираа водещият автор на научната статия Тимъти Шимуел (Timothy Shimwell ) от ASTRON и Университета в Лайден.

Открития

Изследването е довело до надеждни измервания на милиони черни дупки.

"Това е огромна крачка напред в изследванията, защото вече можем да изучаваме цяла популация от черни дупки. Как и къде черните дупки растат с разширяването и стареенето на Вселената е важен въпрос", отбелязва съавторът Хууб Рьотгеринг (Huub Röttgering) от обсерваторията в Лайден.

"Със статистика вече можем да покажем как ускорението на частиците и усилването на магнитното поле в продължение на милиони светлинни години се движат от удари и турбулентност", добавя съавторът Андреа Ботеон (Andrea Botteon) от INAF в Болоня, Италия.

Данните се преравят внимателно за редки астрофизични явления. Екипът е открил преходни и променливи радиоизточници, неизвестни досега останки от свръхнови, някои от най-големите и най-старите известни радиогалактики и радиоизлъчване, вероятно произтичащо от взаимодействия между екзопланети и техните звезди-домакини.

Технически иновации

"Техническото предизвикателство бе огромно", разказва съавторът Рейнаут ван Веерен (Reinout van Weeren) от обсерваторията в Лайден. "Най-голямото предизвикателство бе разрушителното влияние на йоносферата, висок слой в атмосферата, който причинява северното сияние. Трябваше да разработим нови алгоритми, за да филтрираме тези смущения и по този начин да произвеждаме висококачествени радиоизображения. Освен това бе изключително важно алгоритмите да бъдат много ефективни, за да можем да създадем това проучване от набора от данни от 18,6 петабайта, които получихме от 13 000 часа наблюдения на LOFAR."

Перспективи

LOFAR в момента се обновява до LOFAR 2.0, което удвоява скоростта на наблюденията. Последните постижения в обработката на данни също така правят все по-възможно изобразяването на изследователските данни с много по-висока резолюция, което отваря вратата за още по-подробни изследвания.

"LoTSS-DR3 не е крайна точка, а важен етап", казва Уенди Уилямс (Wendy Williams), учен в обсерваторията Square Kilometer Array (SKAO). "С нови съоръжения като LOFAR2.0 можем да картографираме радиовселената с още по-голяма чувствителност и резолюция."

Справка: The LOFAR Two-metre Sky Survey VII. Third Data Release, 2026, T.W. Shimwell et al., Astronomy & Astrophysics. DOI: 10.1051/0004-6361/202557749

Източник: Largest Ever Radio Sky Survey Maps the Universe in Unprecedented Detail, Astronomie.nl

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !