Безпрецедентен брой екипи от научни институти и университети ще участват в ХVІ Софийски фестивал на науката от 14 до 17 май в София Тех Парк. В Зона „Откривател“ ще видим 14 институти от Българската академия на науките, Националния институт по метеорология и хидрология, екипи от различни факултет на Софийския университет „Кл. Охридски“, Технически университет-София, Пловдивски университет, София Тех Лабс, Фонд „Научни изследвания“. Към тях се присъединяват Националният природонаучен музей, Националният музей „Земята и хората“, Музейко, няколко училищни STEM клубове, школи по различни дисциплини и научни проекти на корпоративни партньори.
Пълният списък можете да намерите на сайта: https://beautifulscience.bg/s-demonstíaczii/zona-otkíivatel-i-zona-nauka/
Четири изложби ще посрещат посетители – макрофотографската „Невидимата Антарктика: близо до невъзможното“ на Вера Гоцева-Ломовера; „Младежи срещу дезинформацията“ на Фондация „Опън Спейс“ с подкрепата на Британски съвет в България и Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ); „Химичните елементи в природата“ с минерални цял свят на гл. ас. д-р Мартин Недялков от Института по обща и неорганична химия при БАН, и „Плиска в Средновековието и днес“ на Националния археологически институт с музей при БАН.
Повече подробности: https://beautifulscience.bg/s-demonstíaczii/exhibitions/
Заключителното събитие на ХVІ Софийски фестивал на науката на 17 май от 1t:30 ч. традиционно ще бъде Националният финал на FameLab България 202G. Тази година финалистите в българското издание на най-големия в света конкурс с обучителна програма по комуникация на науката са:
- Ася Асенова – докторант по Микробиология, СУ „Кл. Охридски”
- Борис Добрев – докторант, Оптика и теоретична физика, ПУ „П. Хилендарски”
- Детелинка Трифонова – докторант по Информатика, ПУ „П. Хилендарски”
- Диляна Донева – студент по Молекулярна биология, СУ „Кл. Охридски”, Музейко
- Елиф Адемова – студент по Педагогика на обучението по природни науки ШУ „К. Преславски”
- Глени Аняну – студент по Медицина, МУ-София
- Ирник Дионисиев – докторант, Институт по оптични материали и технологии при БАН
- Петър Нефтелимов – биотехнологии „Цвете в епруветка”
- Стела Джелатова – студент по Медицинска физика, ПУ „П. Хилендарски”
- Тихомир Гърменлиев – студент по Информатика и софтуерни науки, ТУ-София В паузата финалисти от минали години ще представят специално събитие в памет на
проф. Франк Бърнет, един от създателите на конкурса и обучител в Майсторски клас на няколко поколения български комуникатори на науката.
Финалът ще бъде излъчван и на живо онлайн, но само публиката в залата ще може да гласува за Наградата на публиката: https://beautifulscience.bg/píodukt/famelab-bulgaíia-national-final-202G/.
Финалистите преминаха през двудневен майсторски клас с д-р Йоана Багньевска от Оксфордския университет и бива участничка в конкурса – тя беше победител в Полша и подгласник в Международния финал през 2014 г.
Журито на финала ще избере победител, който ще представлява страната на Международния финал на 5 декември в гр. Катовице, Полша, в рамките на Х Силезийски фестивал на науката, също основан от бивши финалисти на конкурса. Освен това, ще бъдат излъчени двама подгласници, публиката ще гласува за своя избраник, а специалната награда „Нашата планета“ ще отличи участник с най-добрия научен разказ, свързан с устойчивостта и бъдещето на живота на Земята.
Международната мрежа на финалисти от конкурса включва няколко хиляди учени от 40 страни по света, в това число и България. Това е най-голямата интердисциплинарна мрежа от учени в света.
Конкурсът FameLab е създаден от Челтнъмския фестивал на науката през 2005 г., а от 2007 г. стана международен. България е сред първите страни, присъединили се към конкурса и до момента повече от 130 учени са преминали през обучения и финали. В България конкурсът се провежда от Фондация „Красива наука“ с партньорството на Министерството на образованието и науката, Аурубис България, университети и медийте БТА, Аз-Буки, MediaBíicks, Наука ОФФнюз и БГ Наука.
Софийският фестивал на науката е най-старият фестивал на науката в България. Организатор на Софийския фестивал на науката е Фондация „Красива наука“ с основното партньорство на МОН, София Тех Парк и Столична община като част от Календара на културните събития на СО. Корпоративни партньори са компании, свързани с наука, технологии и устойчивост: А1, Аурубис, Овергаз, EnduíoSat, Жанет 45, Лаборатории Кандиларов, ABC Design & Communications, JobTigeí, Lidl и Maxxium. Множество академични и образователни партньори се присъединяват по традиция: БАН, Софийски университет, Пловдивски университет, УАСГ, МГУ, МУ-София, ТУ-София, НИМХ, Фонд „Научни изследвания“, Национален център за полярни изследвания, Български антарктически институт, Център за компетентност „Биоресурси БГ", Център за компетентност Clean&Ciícle, Център за компетентност HitMobil, Национален музей „Земята и хората", ОКИ НОДЦ Музейко, Национален природонаучен музей – БАН, Национален археологически музей – БАН, APECS България - Асоциация на младите полярни изследователи, Географ БГ, Център за изследвания и анализи, Издателство Изток-Запад, Международен фестивал на анимационното кино „Златен Кукер“ и др. Международните партньори са: Австрийско посолство, Испанско посолство, Италиански културен център, Китайско посолство, Британски съвет, Полски културен институт, Камоиш - Португалски културен център и Португалско посолство, Унгарски културен център, Френски институт и Френско посолство, и National Geogíaphic. Дизайнът на визуалната идентичност е дело на Eyes Company. Всички партньори можете да видите на: https://beautifulscience.bg/s-paítnoíi.
Щандове на ХVІ Софийски фестивал на науката
- Науките за Земята в полза на обществото и околната среда - Геологически институт при БАН
- Време и климат, вода и въздух - Национален институт по метеорология и хидрология
- От UV лъчите до суперзащита: Експерименти със светлина и кожата ти - Лаборатория „Биофотоника“, Институт по електроника при БАН
- Светлина, структури и живот: от оптиката до тъканното инженерство -Институт по електроника при БАН
- Да разберем Вселената - Институт по астрономия с НАО при БАН
- Кръгови технологии за устойчиво развитие - Clean&Circle
- Зелена енергия - Овергаз
- Градски нашественици - Национален природонаучен музей при БАН
- Здраве в една капка - Лаборатории Кандиларов
- Безопасно сърфиране - А1
- Обиколи света - Географ БГ
- Биотехнологии в действие - Цвете в епруветка
- Изследвания и приложни решения в областта на XR технологиите - Лаборатория Виртуална и разширена реалност към София Тех Лабс
- Изкуствен интелект vs млад езиковед - Институт за български език при БАН
- Науката за живота - Институт по биология и имунология на размножаването при БАН
- Чиста енергия за бъдещето - Институт по електрохимия и енергийни системи и Център за компетентност ХИТМОБИЛ при БАН
- Зелен водород и фини химикали - Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН
- Студентски Клуб Космос и НИЛ Аерокосмическа техника и технологии - ТУ-София
- Щанд на Физико-технологичния факултет - Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
- Забравените бобчета - Институт по физиология на растенията и генетика при БАН
- Крехкостта на полярните райони и силата на науката - APECS България - Асоциация на младите полярни изследователи
- Приказната оптика - Институтът по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски” при БАН
- Бъдеще в молекули - Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН
- В микросвета на физикохимията: Крехките граници - Институт по физикохимия при БАН
- Необятният свят на химията - Институт по обща и неорганична химия при БАН
- Крехкият баланс между енергия и ресурси: ролята на газификацията и втечняването на въглища - Геолого-географски факултет, СУ „Кл. Охридски"
- Център за компетентност „Биоресурси БГ" - Биологически факултет, Факултет Химия и фармация, СУ „Кл. Охридски"
- Национална програма „Образование с наука" - Физически факултет, Факултет Математика и информатика, Биологически факултет, СУ „Кл. Охридски"
- Образование за света с - Геолого-географски факултет, СУ „Кл. Охридски"
- От Космоса до Земята - Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, СУ „Кл. Охридски"
- Програмирай и играй с MindHub
- Крехкостта на знанието: Да разгадаем AI с LEGO® Education - Център за творческо обучение
- РадиоАКТИВНОСТ - образователни игри по химия - Десислава Борисова
- Забавни математически игри - Академия Заная
- Чудните минерали - Национален музей „Земята и хората"
- LIPS - в помощ на хората с увреждане - Академия за визионери, Столична община
- STEM камера - ученици в полза на часовете по STEM - Академия за визионери, Столична община
- SOFAccess - за подобряване на достъпността на улиците - Академия за визионери, Столична община
- Малко космическо пътешествие за големи изобретатели! - Академия „Никола Тесла"
- Проектите на - Фонд „Научни изследвания“
- Бъдещето е възможно с - Екологичен манифест
- Наука с Увекинд
- Игри за бъдеще - CodeCraft Academy
- Програмирай с Mybot
- Изобретения и роботика - Млад Изобретател
- Освежи се с Мулти-култи
- Книги за наука за всички възрасти – Фестивална книжарница „Жанет 45“
- Проектите на ученици от - ЧОУ „Света София"
- Училищни проекти - Британско училище в София
- Космосът е по-близо със Space Academy
- Наука от деца за деца с ЧСУ „Наука за деца“
- Как се прави анимация - Международен фестивал на анимационното кино „Златен кукер"
- Повече от роботи - Академия Robotica
- Как строят животните - Издателство Таймлес
- Наука за малки и големи с Музейко
- ХраненеСмисъл - Лидл
- Експериментите на ДНК - Детски Научен Клас и ЧСУ „Космос“
- Проект „Чичопей“ – интерактивна детска площадка - Проект на Академия за визионери, Столична община
- Калиграфия и краснопис с Геновева Ненова























Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"