"Животът е низ от пристрастявания, без които умираме", пише през 1990 г. в British Journal of Addiction Исак Маркс (Isaac Marks). Провокативното твърдение е изказано с целта да стимулира дебата за това дали потенциално проблемни дейности като хазарта, секса и работата могат да се смятат за истински пристрастявания.
Мнозина от нас може би казват за себе си, че са пристрастени към чай, кафе, работа или шоколад или пък че познават други хора , които са се "залепили" за телевизора или гледат порнография.
Но дали подобни предположения имат някаква основа в реалността?
"Проблемът най-вече се свежда до това как дефинираме пристрастяването - множество учени спорят за неговите основни компоненти.", пише психологът Марк Грифитс в The Conversation.
Мнозина биха казали, че думите "пристрастяване" и "пристрастяващ" се употребяват толкова често в ежедневното общуване, че са се превърнали в безсмислени. Например, казвайки за определена книга или сериал, че са "пристрастяващи" обезсмисля думата в клиничен аспект. Тук тя е използвана в положителен смисъл и така се обезценява нейното истинско значение.
Здравословен ентусиазъм... или истински проблем?
И все пак - каква може да бъде разликата между здравословен, но прекомерен, ентусиазъм и пристрастяване? Отговорът е прост:
Здравословният ентусиазъм добавя към живота, докато пристрастяването отнема от него. Също така, за да бъде класифицирано като пристрастяване, дадено поведение трябва да притежава набор от ключови компоненти, включително прекалено занимание с него, конфликт с други дейности и взаимоотношения, симптоми на отдръпване, когато лицето не може да извършва активността, развиване на толерантност в хода на времето и използване на поведението за промяна на настроението.
Науката на пристрастяването
През 2010 г. екип американски и английски учени публикуват в списание EHP анализ, разглеждащ взаимовръзките между 11 потенциално пристрастяващи поведения, за които се съобщава в академичната литература - тютюнопушене, консумация на алкохол, вземане на наркотици, ядене, залагане, използване на интернет, любов, секс, физическа активност, работа и пазаруване. Разгледани са резултатите от 83 едромащабни проучвания и са отчетени нива на пристрастяване сред зрели лица в САЩ между 15% (като най-ниски) и 61% в рамките на 12-месечен период.
Съобщава се също така за вероятност 47% от зрялата популация в САЩ да страда от маладаптивни знаци на проблем с пристрастяването в рамките на 12-месечен период. Съответно може да бъде от полза пристрастяванията да се разглеждат като дължащи се на проблеми на начина на живот, а не като дължащи се на личностни фактори. Накратко, статията стига до извода, че в даден момент близо половината от населението на САЩ е пристрастено към едно или повече поведения.
Има голямо количество научна литература, която показва, че ако човек има едно пристрастяване, това увеличава шансовете за появата на други. Мнозина от нас навярно се сещат за комарджиите алкохолици или за работохолиците, премащи редовно кофеин. Често срещано е хората, отказали се от едно пристрастяване, да го заменят с друго (в психологията явлението е познато като "реципрочност"). Когато човек се откаже от дадено пристрастяване, то може да остави празнина в живота му - и често пъти единствените дейности, които могат да я запълнят, и да му дадат сходни преживявания, са други потенциално пристрастяващи поведения. Това кара мнозина да описват подобни хора като притежаващи "пристрастена личност".
Пристрастената личност?
Макар че съществуват множество предразполагащи фактори за пристрастяващо поведение - например гени и личностни черти - като висока степен на невротизъм (притеснителност, нещастие, склонност към изпитването на негативни емоции) и ниска съвестност (импулсивност, небрежност, дезорганизираност), пристрастената личност е мит.
Въпреки че има много доказателства, че повечето хора с пристрастявания са с висок невротизъм, невротизмът сам по себе си не предсказва пристрастяване. Например има силно невротични хора, които не са пристрастени към нищо.
Накратко, липсват доказателства, че специфични личности черти - или набор от черти, могат да предскажат пристрастяването само по себе си.
Честото (или прекомерно) вършене на нещо не го прави непременно проблематично. Въпреки че има множество поведения - като приемането на прекалени количества кофеин или гледането на телевизия с часове, които теоретично могат да бъдат описани като пристрастяващи, е по-вероятно да са обичайни и значими в някаква степен в живота на човек, без да създават някакви проблеми. Следователно такива поведения не бива да бъдат определяни за пристрастявания, освен ако не предизвикват значителни психологически или физиологични ефекти в ежедневието.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари