Учените в надпревара да разберат рисковете за здравето от пластмасовите микрочастици

Anthony King/Horizon Последна промяна на 11 June 2026 в 00:00 38 0

Кредит CC BY-NC 4.0

От градския въздух до питейната вода — избягването на пластмасовите микрочастици става все по-невъзможно. Понастоящем финансирани от ЕС изследователи проучват начина, по който тези малки частици взаимодействат с телата ни и оценяват дългосрочното им въздействие върху здравето.

През лятото на 2023 г. посетителите на парк Wilhelmina в Утрехт вероятно са се натъкнали на необичайна гледка: доброволци, каращи стационарни велоергометри в името на науката.

Стационарните велоергометри са били разположени на различни места в парка — в централната му част, до оживен път и на кръстовище, където колите постоянно спират и тръгват. Целта е била да се наблюдава как тялото реагира на замърсяването.

След приключване на действието изследователите анализирали кръвта на велосипедистите, като търсели промени в левкоцитите, свързани с експозицията на малки пластмасови частици във въздуха.

Понастоящем тези частици, известни като пластмасови микрочастици, се срещат почти навсякъде. Гумите ги разпръскват при движението на превозните средства, синтетичните материали се разграждат с времето, а пластмасите остават в околната среда дълго след като бъдат изхвърлени.

При проведеното от Нидерландия проучване е установено, че вдишването на замърсен въздух, съдържащ тези частици, може временно да повлияе на имунната система. Тъй като доброволците са били здрави, те са се възстановили бързо, но констатациите повдигат по-важен въпрос: какво ще се случи след години на повтаряща се експозиция?

„Знаем, че експозицията на хората е непрекъсната“, посочва д-р Raymond Pieters, имунотоксиколог в университета в Утрехт. „Това, което все още не знаем, е какво означава това в дългосрочен план.“

Разбиране на въздействието върху здравето

Pieters е бил ръководител на финансирана от ЕС четиригодишна изследователска инициатива, наречена POLYRISK, която приключва през септември 2025 г. Като работи с мрежа от европейски лаборатории, неговият екип се стреми да разбере по-добре как пластмасовите микрочастици и наночастици (ПМНЧ) навлизат в тялото, до каква степен сме изложени на тях и дали и как те влияят на имунната система с течение на времето.

Мащабът на проблема действа отрезвяващо. Всяка година в околната среда се отделят пластмасови микрочастици, чийто брой се равнява на приблизително 200 до 600 басейна с олимпийски размери. Те са открити в океаните, питейната вода и дори във въздуха, който дишаме.

В отговор на това европейските създатели на политики активизират усилията си за справяне с проблема при източника му, като се насочват както към умишлено добавените пластмасови микрочастици, така и към тези, получени при разграждането на пластмасите. Целта е намаляване на замърсяването с 30 % до 2030 г. като част от по-общия стремеж за опазване на здравето и околната среда.

Хронична експозиция

Макар че все още не разбираме напълно до каква степен ПМНЧ могат да причинят здравословни проблеми, сме наясно с постоянната ни експозиция на тези частици.

„Изложени сме чрез храната, която ядем, водата, която пием, и въздуха, който дишаме“, посочва Alba Hernández, изследовател по токсикология в Автономния университет на Барселона, Испания. „Все още не е ясно обаче кой от тези начини е най-важен или най-опасен.“

Hernández е била ръководител на паралелно европейско изследователско начинание, наречено PLASTICHEAL, което изследва въздействието на пластмасите върху здравето на човека. 

Чрез експозиция на клетките на ПМНЧ и разработване на нови начини за откриването им във взети от хора проби нейният екип открива ранни признаци на възпаление, увреждане на ДНК и други форми на клетъчен стрес. Сами по себе си това не са заболявания, а предупредителни знаци. 

Една от теориите е, че повтарящата се експозиция може да предизвика ниска степен на възпаление в тялото — малки „пожари“, които се натрупват с времето и могат да допринесат за хронично заболяване или да се развият в заболяване като рак.

В същото време откриването на най-малките частици продължава да бъде голямо предизвикателство. Някои са стотици пъти по-тънки от човешки косъм и не могат да се видят със стандартни микроскопи, което прави трудно проследяването им както в околната среда, така и в тялото.

Ефектът на троянския кон

Пластмасовите микрочастици могат да пораждат и косвен риск. При стареенето им повърхностите им стават по-грапави и по-склонни да поемат токсини от околната среда, като свързани с движението замърсители, тежки метали или дори бактерии и вируси.

„Те са добри в привличането на вещества от околната среда“, посочва Hernandez. „Впоследствие, при вдишването или поглъщането на тези частици, вие приемате и другите вещества.“

Учените наричат това ефекта на „троянския кон“. В този случай пластмасовата частица действа като превозно средство, като пренася потенциално вредни вещества в тялото.

Засега остава неясно точно колко значим е този ефект. Изследователите все още не знаят какво количество пластмаса обикновено абсорбират хората, кои видове са най-вредни или как различните замърсители си взаимодействат, след като попаднат в тялото.

Освен това те са открили, че веднъж попаднали в тялото, най-малките частици могат да бъдат поети от левкоцити, известни като макрофаги — буквалното им значение е „големи ядачи“. Обикновено тези клетки поглъщат и разграждат вредни вещества, но пластмасите не се усвояват лесно.

„Макрофагите могат да ги усвоят, но не могат да ги разградят“, посочва Pieters. „Освен това частиците могат да се абсорбират и да се преместват из тялото, като не знаем какво е въздействието.“ Някои проучвания показват, че те могат да се натрупват в тъкани като черния дроб, бъбреците или в мазнините.

Съгласувани усилия

За да се справи с тези въпроси, ЕС финансира пет отделни изследователски инициативи, работещи успоредно и сътрудничещи си в рамките на Европейския научноизследователски клъстер за разбиране на въздействието върху здравето от пластмасовите микро- и наночастици (CUSP).

При всяка инициатива в рамките на CUSP се поставя акцент върху различен етап от целия процес. Взети заедно, те предлагат по-пълна картина — от експозицията до въздействието — за това как тези невидими частици могат да повлияят на здравето на човека с течение на времето. 

Докато в работата си Hernández поставя акцент върху откриването на пластмаси в тялото и оценката на тяхното въздействие върху здравето, други екипи се съсредоточават върху по-специфични здравни въпроси. Един от тях изследва дали пластмасовите микрочастици могат да играят роля при алергични заболявания, докато друг разглежда как експозицията на тези частици по време на бременността и в детска възраст може да повлияе на развитието.

Изследователският екип на PlasticsFatE, координиран от намиращото се в Обединеното кралство консултантско дружество Optimat, събира 28 партньори от 11 европейски държави, за да проучи поведението на пластмасовите частици в тялото, като проследява начина им на движение през органите, какво носят със себе си и как могат да се натрупват с течение на времето.

Изследователите от PlasticsFatE са разработили лабораторни модели, които имитират човешки органи като белите дробове и червата, което им позволява да изучават поведението на частиците, без да експериментират върху хора.

„Създадохме тъканни култури, за да имитираме какво би се случило в реалния свят“, споделя Mark Morrison, който координира изследването.

Техните открития показват, че някои пластмасови частици могат да преминат чревната бариера и да попаднат в кръвния поток, като потенциално се движат и към други органи.

Що се отнася до повечето здрави възрастни, настоящите данни показват, че е малко вероятно ниската експозиция да причини незабавна вреда. Учените обаче остават загрижени за дългосрочните последици, особено за по-уязвимите групи.

Хората със състояния, като например възпалително заболяване на червата, може да са по-възприемчиви. При тези хора чревната бариера е по-малко ефективна и може да позволи на частиците да преминават по-лесно в кръвния поток.

Проблем с измерването

Едно от най-големите предизвикателства е просто да разберем на какво количество пластмаса сме изложени.

„Все още нямаме надеждни инструменти за измерване на това, което се съдържа в околната среда, в храната ни или в телата ни“, отбелязва Hernández. „Това прави много трудна оценката на риска.“

Проблемът се усложнява от голямото разнообразие от пластмаси. Различните видове, като полиетилен, полипропилен и полистирен, функционират различно, а използваните за оцветяване или укрепване на пластмасите добавки могат да имат отделни последици за здравето.

Някои изследователи считат, че пластмасовите частици може да са по-малко вредни от веществата, които носят.

„Не става въпрос само за самите частици“, посочва Morrison. „Въпросът е какво пренасят. Те могат да играят ролята на транспортна лента за други химикали.“

Действия в условията на несигурност

Интересът към тези констатации нараства, включително в рамките на отрасъла, тъй като дружествата очакват бъдещо регулиране. В същото време продължават международните усилия за справяне със замърсяването с пластмаса.

Преговорите за световен договор за пластмасите изпаднаха в застой през 2025 г., въпреки че организации като Програмата на ООН за околната среда и Комисията Lancet относно пластмасите и здравето предупредиха, че замърсяването с пластмаси се превръща в нарастващ проблем за здравето.

С оглед на обединяването на тези направления изследователите от CUSP са изготвили пътна карта за следващия етап. В публикуваната през 2025 г. пътна карта се изтъкват най-големите пропуски в знанията — от това каква е експозицията ни на пластмаса, до това как се държат най-малките частици в тялото — и се определят приоритети за бъдещи изследвания.

Едно съобщение се откроява: несигурността не следва да бъде причина за забавяне на действията.

Дори без пълни отговори учените от CUSP твърдят, че намаляването сега на експозицията ни на пластмасови микрочастици би могло да помогне за ограничаване на потенциалните рискове в по-късен момент.

„Вече имаме достатъчно информация, която да поражда тревога“, посочва Hernández. „Не трябва да чакаме, докато получим всички отговори. Трябва да действаме сега“.

Оригиналната статия е публикувана в списанието на ЕС за научни изследвания и иновации Horizon.

Проучването в настоящата статия е финансирано по програмата на ЕС „Хоризонт“.

* За да научите повече за другите две инициативи на CUSP (AURORA и IMPTOX) и как е дадено начало на клъстера, моля, прегледайте отново статията ни от 2022 г. „We eat and inhale thousands of bits of plastic every year. Now what?“ (Всяка година ядем и вдишваме хиляди парченца пластмаса. Какво ще предприемем?)

Повече информация

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Медицина

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !