Запитвали ли сте се откъде идват дрехите ви? От какъв материал са направени и как са произведени? Повечето от нас не са си задавали тези въпроси, но ако го направим, може да се почувстваме неудобно. За щастие, научните изследвания помагат на модния отрасъл да има водеща роля при възприемане на кръговата икономика.
Ако направите инвентаризация на гардероба си, много е вероятно да се окаже, че имате дрехи, произведени поне частично от полиестер или найлон. Тези две евтини текстилни суровини са основни материали на „бързата“ мода и понастоящем съставляват около 60% от текстила за облекла и 70% от домакинския текстил.
Полиестерът и найлонът са синтетични влакна на основата на изкопаеми горива, което означава, че се извличат от нефт и природен газ. Производството на тези влакна, доминиращата им позиция в модния отрасъл, както и фактът, че не са биоразградими, означава, че оказват огромно въздействие върху околната среда. Освен това те съдържат вредни пластмасови микрочастици, които проникват във всяко възможно кътче на земята, океаните и водните ни пътища.
Тъй като се състои от естествени влакна, памукът се рециклира много по-лесно и са нужни по-малко изкопаеми горива за неговото производство в сравнение с найлона например. За производството на памук обаче са необходими огромни земни площи; в целия свят памучните култури се пръскат с най-много химикали; и накрая, отглеждането на памук се нуждае от голямо количество вода.
Какво следва от всичко това?
Искаме по-малко токсични химикали при производството на „естествените“ текстилни материали
Възможно решение представляват текстилните материали на биологична основа. В тази област има голяма доза новаторство, както при новите, така и при старите технологии, превръщащи отпадъците и остатъците от други отрасли в екологосъобразни биоразградими материали, които са по-щадящи за планетата ни.
Вискозата и лиоцелът (по-евтини и по-трайни алтернативи на коприната) се произвеждат от дървесина и се представят като по- екологосъобразни алтернативи на естествения памук и синтетичния полиестер. Те са изкуствени, полусинтетични влакна — макар че са на естествена основа и изискват в по-малка степен обработване на земя и по-малко вода от памука, за превръщането им в текстил за производство на облекло са необходими тежки технологични процеси и разтворители.
Стина Грьонквист, ръководител на изследователския екип към VTT Technical Research Centre of Finland Ltd, е специалист по материалите на биологична основа и не харесва особено съвременните методи за производство на вискоза и лиоцел. „В момента суровинната база е ограничена, използваните разтворители и необходимите химични вещества не са безопасни, нито екологични, а веригата за създаване на стойност в производството, особено заключителната обработка на текстилните влакна, води до мащабно замърсяване на сладководните ресурси.“
При производството на вискоза например дървесната маса се обработва с химикали, прилага се разтворител и получената дървесна маса се изприда във фини нишки. Този силно замърсяващ процес отделя голям брой токсични химикали във въздуха и водните пътища около производствените съоръжения.
Положението при производството на лиоцел е подобно, но се използва директен разтворител, N-метил-морфолин N-оксид (NMMO), с което се избягва стъпката за видоизменение чрез химикали, необходима при вискозата. Макар че производството на лиоцел се счита за по-малко вредно за околната среда от това на вискоза, NMMO е избухливо и много нестабилно вещество, което ограничава приложението му.
Проектът GRETE, координиран от VTT, има за цел разработването на нови нетоксични и рециклируеми разтворители, които ще подобрят безопасността и екологичността на производството на текстил от дървесина. Тази нова технология ще премахне много от съществуващите рискове за човешкото здраве и околната среда, съпътстващи настоящите производствени процеси, и ще отвори вратите за производство на висококачествени текстилни влакна от по-широк кръг екологосъобразни суровини, като например хартиена маса, рециклирана хартия и текстил.
„Използването на хартиена маса вместо пулп с високо съдържание на целулоза ще бъде от полза за околната среда и икономиката, тъй като е суровина, която се обработва по-малко,“ обяснява Грьонквист. По проекта се разработват и влакна с напълно нови характеристики, които могат да намалят количеството вода, използвана в производствения цикъл.
Гъбите се настаняват в гардероба
Докато иновативната технология, по която работи Грьонквист, все още е в зародиш, тя се надява подобните решения да се увеличават и да бъдат възприемани от модния отрасъл, така че повече екологосъобразни текстилни материали да станат конкурентоспособни в ценово отношение спрямо синтетичните влакна на основата на изкопаеми горива.
Налагането на промяна в толкова голям отрасъл като модния обаче не се постига лесно. „Не си даваме сметка, че технологиите на облеклата и тъканите, които използваме, са разработвани в продължение на десетилетия, стъпка по стъпка,“ казва Джанлука Белоти, ръководител „Иновации“ в Mogu S.r.l. Годините на промишлени иновации ни дават възможността да произвеждаме дрехи в „ненормално големи количества, с минимално време за производство, висока ефективност и действително ниски разходи. Ето защо преминаването към нов модел е сериозно предизвикателство.“
Това е предизвикателство, което Белоти приема, като насочва вниманието си към относително нов природен материал, който може да бъде добавен към нарастващия глобален арсенал от екологосъобразни текстилни материали на биологична основа: мицелът.
Мицелът е вегетативният етап в развитието на гъбите, етапът преди израстването на гъбата. Понастоящем Белоти координира проекта My-Fi, чиято цел е разработването и мащабното разпространение на нов начин за производство на материали на основата на мицел. Като отправна точка се използват остатъци от селското стопанство и промишлеността. Мицелните влакна се произвеждат по собствена технология на Mogu, при която се генерира минимално количество емисии на въглероден диоксид (CO2), влага се много ограничено количество енергия, а използваната в процеса вода се рециклира.
 Дрехи, изработени от гъбел мицел. Кредит: biobasedpress.eu |
Тази технология има освен това потенциала да опрости сложната, глобализирана верига на доставки в модния отрасъл.
„Когато можете да използвате остатъци от местен отрасъл и да създадете местно производствено предприятие, в което да се отглежда суровината, която след това можете да обработвате и продавате в района, това опростява много логистиката в текстилната промишленост“, казва Белоти. „Можете дори да съберете няколко стъпки от веригата за създаване на стойност в едно производствено предприятие и всичко да се произвежда в съответствие с най-добрите съвременни практики.“
Ползите за околната среда от мицелните влакна не могат да се подминат с лека ръка и няколко водещи модни марки вече започват да ги използват като алтернатива на естествената кожа. Белоти счита, че модният отрасъл наистина е готов за промяна и „се е устремил към нови екологосъобразни решения, които са жизнеспособни на пазара“. Основна цел на проекта My-Fi е да намери решение на някои текущи ограничения при работа с мицел и да стимулира въвеждането на пазара на този екологосъобразен и гъвкав текстилен материал на биологична основа.
Иновациите са от жизненоважно значение за осъществяването на коренна промяна в начина, по който модните марки и потребителите възприемат текстилните материали. Въпреки това, водени от амбициите си да направим революция в отрасъла и да смекчим въздействието му върху околната среда, трябва да обърнем поглед и към практики, използвани в продължение на хиляди години преди появата на съвременните иновативни технологии.
Какво ще кажете за ръчна чанта от рибешка кожа?
Според Айелет Кармон, координатор на проекта FISHSkin, има доказателства, че от 6000 години хората използват рибешки кожи за направата на дрехи.
Рибешката кожа предлага няколко важни предимства: процесът на дъбене е по-кратък и изисква много по-малко химикали и по-малко енергия, отколкото телешката кожа например. И въпреки че кожата е изключително тънка, тя в действителност е много здрава.
 Дизайнерска чанта от рибешка кожа. Кредит: Pinterest |
Всички тези характеристики правят рибешката кожа много привлекателен материал за модния отрасъл, като носят в себе си екологичността и кръговия характер, които потребителите търсят все повече.
Рибешката кожа е и ресурс, с който разполагаме и ще продължим да разполагаме в голямо изобилие: Кармон отбелязва, че производството на риба нараства стабилно през последното десетилетие и се очаква да продължи да се увеличава. Като имаме предвид, че рибешките кожи са остатъчен материал от производството на морски аквакултури, за добива им не е необходима прясна вода, почти не се използва земя и оставеният въглероден отпечатък е забележимо по-малък в сравнение с други форми на селско стопанство.
„Повече от 50% от оставащия материал от общия улов на риба не се използва за храна, което води до 32 милиона тона отпадъци. Значителна част от този отпадък е кожата на рибите“, обяснява Кармон.
Като комбинира експертния опит на модни и промишлени дизайнери, учени в областта на материалите и на аквакултурите, както и директно свързани с пазара фирми, FISHSkin има за цел да стимулира възприемането на рибешката кожа от модния отрасъл.
Кармон мисли, че трябва напълно да преосмислим идеите си за начина, по който текстилните материали се намират и произвеждат: „Не виждам причини нещо да се отглежда специално за модния отрасъл. Искам всички наши суровини да са използвани преди това за други цели и едва след това — за мода. В края на жизнения си цикъл всички материали, ако се обработват правилно, трябва да са биоразградими или налице за по-нататъшна обработка за бъдещо използване“.
Това е кръговата икономика накратко. Тя е в съответствие с идеята да се връща на планетата повече, отколкото се взема, както се посочва в Плана на Европейската комисия за действие за кръгова икономика.
Тъй като текстилната промишленост е на четвърто място по потребление на първични суровини и вода в ЕС, тя е основна област за иновации, като същевременно е силно привлекателна за потребителите.
Така че следващия път, когато купувате риза или чанта, проверете етикета, за да видите от какво е произведена. Макар че пред нас стои дълъг път, преди да ни бъдат предложени ръчни чанти от рибешка кожа и ризи от гъби, никога не е рано да започнем да променяме нагласите си за това откъде идват продуктите и какво въздействие оказват върху състоянието на планетата и човешкото здраве.
Изследването в тази статия е финансирано от ЕС. Тя е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари