Изображението на Торинската плащаница не е от човешко тяло, а от нискорелефна статуя

Торинската плащаница, за която се твърди, че съдържа отпечатъка на тялото на Исус Христос, обвила го след смъртта му, е подложена на ново изследване. То установява с помощта на 3D моделиране, че изображението НЕ съвпада с човешка фигура, а с нискорелефно художествено изображение – подобно на сплескана статуя.

Торинската плащаница е известен артефакт с неясен произход. Как и кога е направена отдавна е предмет на дебати сред много учени, историци и религиозни лидери. Двете най-известни теории са, че е създадена или като произведение на изкуството през средновековието, или че е била парче лен, което всъщност е било увито около тялото на Исус Христос след смъртта му преди повече от 2000 години.

Радиовъглеродното датиране, проведено в проучване на Торинската плащаница през 1989 г., я датира около 1260 до 1390 г. сл. н. е., което е в съответствие със средновековната теория. По-късно, през 2005 г., Реймънд Роджърс (Raymond Rogers) твърди, че тестваната проба от радиовъглеродното датиране идва от ремонтиран район и следователно е по-нова от оригиналния плат. И съвсем наскоро, през 2022 г. , единична нишка от материала на плащаницата е тествана с нов - и донякъде противоречив - метод, базиран на широкоъгълно рентгеново разсейване (WAXS - Wide Angle X-ray Scattering), който твърди, че плащаницата датира от първи век сл. н. е. Ако тези резултати са надеждни, това датира плата много по-близо до времето на Исус.

Друго проучване изследва кървавите шарки върху плащаницата и ги определя като несъвместими с това, което би се очаквало от починал мъж, лежащ по корем. Всъщност авторите заявяват, че тези кървави шарки са "напълно нереалистични". Това води до идеята, че кръвта може да е била добавена към плащаницата по по-артистичен начин след създаването ѝ.

Наскоро проучване, използващо 3D моделиране с MakeHuman, Blender и CloudCompare, добавя още доказателства към дебата. Изследването, публикувано в Archaeometry, сравнява цифрови отпечатъци на триизмерна човешка фигура и нискорелефно художествено изображение – подобно на сплескана статуя – на човек върху плосък лист.

(A) Сравнение между контактните модели, генерирани от триизмерния модел (вдясно) и модел с нисък релеф (вляво), в наклонен ортографски изглед. Отбелязва се, че триизмерният модел води до изкривена проекция с по-стабилни характеристики на тялото. (B) Изглед отгоре на същите симулации, подчертаващ разликите в контактната площ: по-малка в 3D модела и по-широка в модела с нисък релеф. Кредит: Archaeometry (2025). DOI: 10.1111/arcm.70030

Идеята е, че когато 3D обект е обвит в 2D лист, като парче плат, полученият отпечатък е изкривен и изглежда много по-широк, отколкото когато гледате директно към 3D обекта. Този донякъде интуитивен резултат се нарича ефектът на маската на Агамемнон. Маската на Агамемнон е златна погребална маска, открита на обекта от бронзовата епоха в Микена в Гърция, която изглежда сякаш е била разтеглена, след като е паснала на лицето.

Дигиталният отпечатък върху 2D повърхността, който е нанесен върху 3D човешката фигура в това проучване, изглежда разтеглен и изкривен, както се очаква, за разлика от отпечатъка върху истинската Торинска плащаница. Вместо това, моделът с нисък релеф създава отпечатък, много по-съвместим с действителния вид на плащаницата.

"Моделът на контакт, генериран от модела с нисък релеф, е по-съвместим с изображението на Плащеницата, показвайки по-малко анатомично изкривяване и по-голяма прецизност към наблюдаваните контури, докато проекцията на 3D тяло води до значително изкривено изображение", пише Сисеро Мораес (Cicero Moraes), автор на изследването.

Симулация на плата. Горна част: Изглед отгоре с мрежата от плата, разположена върху тялото. Долна част: Страничен изглед на симулацията на плата, драпирана върху тялото. Кредит: Archaeometry (2025). DOI: 10.1111/arcm.70030

Въпреки че това изследване не дава конкретна представа за датирането на Торинската плащаница, то подкрепя идеята, че е художествено изображение. Нискорелефните статуи също е били често срещани през Средновековието, така че този тип творение съответства на това, което е можело да се прави през това време.

Моралес насърчава други да тестват безплатния и достъпен софтуер, използван в изследването, за да възпроизведат резултатите или да се задълбочат в други исторически куриози.

"Тази работа не само предлага друга перспектива за произхода на изображението на Торинската плащаница, но и подчертава потенциала на дигиталните технологии за справяне или разплитане на исторически мистерии, преплитайки науката, изкуството и технологиите в съвместно и рефлективно търсене на отговори", коментира Моралес.

Справка: Cicero Moraes, Image Formation on the Holy Shroud—A Digital 3D Approach, Archaeometry (2025). DOI: 10.1111/arcm.70030

Източник: Shroud of Turin image matches low-relief statue—not human body, 3D modeling study finds, Krystal Kasal, Phys.org

Още по темата

25/07/2024

Животът

Астрономите имат инструменти за разкриване на дийпфейк изображения

18/08/2023

Човекът

Какво откриха учените, когато изследваха Торинската плащеница (видео)

17/07/2018

Животът

Торинската плащеница е фалшификат, според нова съдебна експертиза (видео)

03/01/2016

Човекът

Секс, лъжи и котки в научните публикации през 2015