
Торинската плащаница, за която се твърди, че съдържа отпечатъка на тялото на Исус Христос, обвила го след смъртта му, е подложена на ново изследване. То установява с помощта на 3D моделиране, че изображението НЕ съвпада с човешка фигура, а с нискорелефно художествено изображение – подобно на сплескана статуя.
Торинската плащаница е известен артефакт с неясен произход. Как и кога е направена отдавна е предмет на дебати сред много учени, историци и религиозни лидери. Двете най-известни теории са, че е създадена или като произведение на изкуството през средновековието, или че е била парче лен, което всъщност е било увито около тялото на Исус Христос след смъртта му преди повече от 2000 години.
Радиовъглеродното датиране, проведено в проучване на Торинската плащаница през 1989 г., я датира около 1260 до 1390 г. сл. н. е., което е в съответствие със средновековната теория. По-късно, през 2005 г., Реймънд Роджърс (Raymond Rogers) твърди, че тестваната проба от радиовъглеродното датиране идва от ремонтиран район и следователно е по-нова от оригиналния плат. И съвсем наскоро, през 2022 г. , единична нишка от материала на плащаницата е тествана с нов - и донякъде противоречив - метод, базиран на широкоъгълно рентгеново разсейване (WAXS - Wide Angle X-ray Scattering), който твърди, че плащаницата датира от първи век сл. н. е. Ако тези резултати са надеждни, това датира плата много по-близо до времето на Исус.
Друго проучване изследва кървавите шарки върху плащаницата и ги определя като несъвместими с това, което би се очаквало от починал мъж, лежащ по корем. Всъщност авторите заявяват, че тези кървави шарки са "напълно нереалистични". Това води до идеята, че кръвта може да е била добавена към плащаницата по по-артистичен начин след създаването ѝ.
Наскоро проучване, използващо 3D моделиране с MakeHuman, Blender и CloudCompare, добавя още доказателства към дебата. Изследването, публикувано в Archaeometry, сравнява цифрови отпечатъци на триизмерна човешка фигура и нискорелефно художествено изображение – подобно на сплескана статуя – на човек върху плосък лист.
(A) Сравнение между контактните модели, генерирани от триизмерния модел (вдясно) и модел с нисък релеф (вляво), в наклонен ортографски изглед. Отбелязва се, че триизмерният модел води до изкривена проекция с по-стабилни характеристики на тялото. (B) Изглед отгоре на същите симулации, подчертаващ разликите в контактната площ: по-малка в 3D модела и по-широка в модела с нисък релеф. Кредит: Archaeometry (2025). DOI: 10.1111/arcm.70030
Идеята е, че когато 3D обект е обвит в 2D лист, като парче плат, полученият отпечатък е изкривен и изглежда много по-широк, отколкото когато гледате директно към 3D обекта. Този донякъде интуитивен резултат се нарича ефектът на маската на Агамемнон. Маската на Агамемнон е златна погребална маска, открита на обекта от бронзовата епоха в Микена в Гърция, която изглежда сякаш е била разтеглена, след като е паснала на лицето.
Дигиталният отпечатък върху 2D повърхността, който е нанесен върху 3D човешката фигура в това проучване, изглежда разтеглен и изкривен, както се очаква, за разлика от отпечатъка върху истинската Торинска плащаница. Вместо това, моделът с нисък релеф създава отпечатък, много по-съвместим с действителния вид на плащаницата.
"Моделът на контакт, генериран от модела с нисък релеф, е по-съвместим с изображението на Плащеницата, показвайки по-малко анатомично изкривяване и по-голяма прецизност към наблюдаваните контури, докато проекцията на 3D тяло води до значително изкривено изображение", пише Сисеро Мораес (Cicero Moraes), автор на изследването.
Симулация на плата. Горна част: Изглед отгоре с мрежата от плата, разположена върху тялото. Долна част: Страничен изглед на симулацията на плата, драпирана върху тялото. Кредит: Archaeometry (2025). DOI: 10.1111/arcm.70030
Въпреки че това изследване не дава конкретна представа за датирането на Торинската плащаница, то подкрепя идеята, че е художествено изображение. Нискорелефните статуи също е били често срещани през Средновековието, така че този тип творение съответства на това, което е можело да се прави през това време.
Моралес насърчава други да тестват безплатния и достъпен софтуер, използван в изследването, за да възпроизведат резултатите или да се задълбочат в други исторически куриози.
"Тази работа не само предлага друга перспектива за произхода на изображението на Торинската плащаница, но и подчертава потенциала на дигиталните технологии за справяне или разплитане на исторически мистерии, преплитайки науката, изкуството и технологиите в съвместно и рефлективно търсене на отговори", коментира Моралес.
Справка: Cicero Moraes, Image Formation on the Holy Shroud—A Digital 3D Approach, Archaeometry (2025). DOI: 10.1111/arcm.70030
Източник: Shroud of Turin image matches low-relief statue—not human body, 3D modeling study finds, Krystal Kasal, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици