Плащеницата от Торино е голямо парче ленен плат, използван за увиване на тялото на Исус Христос, според вярващите в него. Платното съдържа бледо изображение, за което хората твърдят, че показва лицето на самия Исус от Назарет, допълнено с трънен венец и петна, за които хората смятат, че са кръв.

Както при други предполагаеми реликви, свързани с Исус, автентичността му е силно съмнителна. Първото налично историческо свидетелство е от 1354 г., записано от рицаря тамплиер Жофроа дьо Шарне. Тридесет и пет години по-късно то е изложено, но определено за фалшиво от епископа на Троа, който го нарича "хитро нарисувано, като истината е удостоверена от художника, който го е нарисувал".

Въпреки това папите през годините са вярвали в автентичността на Торинската плащеница (Sindone di Torino) и са правили поклонения пред нея чак до 2015 г. Плащеницата рядко се излага днес, но е подложена на научно изследване, в опит да се определи точно кога и къде е направена и от кого.

През 80-те години плащеницата е подложена на радиовъглеродно датиране, заедно с три контролни проби, от три отделни екипа учени, всеки работещ независимо.

"Резултатите от радиовъглеродните измервания в Аризона, Оксфорд и Цюрих дават калибриран календарен възрастов диапазон с най-малко 95% сигурност за лененото платно на Торинската плащеница от [CE] 1260-1390 г.", заключава документ за тестовете, публикуван в Nature.

"Следователно тези резултати предоставят убедително доказателство, че лененото платно на Торинската плащеница е средновековно."

Това го датира приблизително във времето, когато се появява в историческите летописи, близо до времето, когато епископът на Троа го обявява за хитра измама. Оттогава се предполага от онези, които вероятно искат да повярват в автентичността му, че екипите може да са взели пробата от област на плащеницата, която е била реставрирана през 1200-1300 г., или че плащеницата е била замърсена по време на пожара в Шамбери, Франция, през 1532 г.

Хващайки се още по-отчаяно за сламка, други предполагат, че плащеницата е била замърсена от въглероден окис, което измества датирането на тъканта с около хиляда години. Подлагането на други дрехи на въглероден окис като тест обаче не е показало значително въздействие върху радиовъглеродното датиране.

Други изследвания са фокусирани върху шарките на самата плащеница. Един екип, използвайки манекен и доброволец, симулира рани, както е показано на плащеницата, използвайки истинска и синтетична кръв. Кръвта е изпомпана до и пусната в точките на раните, за които се предполага, че са показани на плащеницата, която след това е оставена да тече, за да покаже на изследователите как ще изглеждат получените отпечатъци.

Извършени са научни експерименти, които да установят как ще изглеждат получените отпечатъци. Скрийншот от видеото

Извършени са научни експерименти, които да установят  как ще изглеждат получените отпечатъци. Скрийншот от видеото

Екипът се е надявал да определи дали моделите са в съответствие с Т-образно разпятие или Y-образно разпятие, но стига до заключението, че изобщо не съответстват на разпятието. Частите на тялото трябва да са били под различни ъгли, за да се получат шарките, които се виждат върху плащеницата.

"Анализът на кръвната картина (BPA) на кървавите белези върху Торинската плащеница показва, че те са нереалистични. Анализът на тенденцията на следите от кръв върху Торинската плащеница показва, че те са напълно нереалистични", заключав Луиджи Гарласкели (Luigi Garlaschelli), един от авторите на експеримента.

Въпреки че този анализ също е поставен под въпрос - от хора, които казват, че е можело да бъде променен, ако тялото е било транспортирано вътре в савана, но научните доказателства досега разказват проста история.

"Най-простото, макар и най-скучно заключение, до което може да се стигне, е, че възрастта на плащаницата е нейната историческа възраст", пише екипът.

В някакъв момент преди плащеницата да влезе в историческите записи през 1300 г., тя е била изфалшифицирана.

Справка:

Radiocarbon dating of the Shroud of Turin, Damon, PE;Donahue, DJ;Gore, BH;Hatheway, AL;Jull, AJT;Linick, TW;Sercel, PJ;Toolin, LJ;Bronk, CR;Hall, ET;Hedges, REM;Housley, R;Law, IA;Perry, C;Bonani, G;Trumbore, S;Woelfli, W;Ambers, JC;Bowman, SGE;et al. Nature, https://doi.org/10.1038/337611a0 

A BPA Approach to the Shroud of Turin, Matteo Borrini, Luigi Garlaschelli, American Academy of Forensic Sciences. PMID: 29989172 DOI: 10.1111/1556-4029.13867

Източник: What Scientists Found When They Studied The Shroud Of Turin, IFLScience

Още по темата

17/07/2018

Животът

Торинската плащеница е фалшификат, според нова съдебна експертиза (видео)

03/06/2016

Медицина

ДНК приключението на един Шекспиров злодей