Слънцезащитните кремове, които имат цинков оксид, често срещана съставка, губи голяма част от ефективността си и става токсичен след два часа излагане на ултравиолетова радиация според ново изследване.
Анализът на токсичността е направен като е използвана рибки данио, които споделят забележително сходство с хората на молекулярно, генетично и клетъчно ниво, което означава, че много проучвания, направени върху данио са непосредствено важни за хората.
Констатациите са публикувани в Photochemical & Photobiological Sciences.
Изследователският екип се опитва да отговори на важни, но до голяма степен пренебрегвани въпроси относно големия глобален пазар на слънцезащитни продукти, който според Statista е на стойност над 24 милиарда долара до края на десетилетието.
Въпросите са: Колко стабилни, безопасни и ефективни са слънцезащитните съставки в комбинация, а не като отделни съединения - по този начин те се одобряват от Администрацията по храните и лекарствата - и каква е безопасността на всички химически продукти, които са резултат от реакции, причинени от излагане на слънчева светлина?
„Слънцезащитните продукти са важни потребителски продукти, които помагат за намаляване на влиянието на UV лъчи и по този начин рак на кожата, но не знаем дали използването на някои слънцезащитни препарати може да има нежелана токсичност поради взаимодействието между някои съставки и UV светлината“, отбелява Робин Тангвай (Robyn Tanguay), професор от Държавния университет в Орегон и международен експерт по токсикология.
Производителите често въз основа на ограничени данни използват едни съставки, като същевременно ограничават други, коментира Тангвай. Например оксибензонът е изключен поради опасения, че вреди на кораловите рифове.
"А слънцезащитните продукти, съдържащи неорганични съединения като цинков оксид или титанов диоксид, които блокират UV лъчите, се продават все повече като безопасни алтернативи на органичните съединения с малки молекули, които абсорбират лъчите", разказва Тангвай.
Учените правят пет смеси, съдържащи UV филтри - активните съставки в слънцезащитните продукти - от различни продукти, налични в САЩ и Европа. Те също така съставят допълнителни смеси със същите съставки, плюс цинков оксид в количества в долната граница на препоръчаното от търговската мрежа количество.
След това изследователите излагат смесите на ултравиолетово лъчение в продължение на два часа и използват спектроскопия, за да проверят тяхната фотостабилност - т.е. как е повлияла слънчевата светлина на съединенията в смесите и техните UV-защитни способности?
Учените също така разглеждат дали UV лъчението е направило някоя от смесите токсична за данио, широко използван моделен организъм, и установяват, че изложената на UV смес без цинков оксид не причинява някакви значителни промени в рибите.
"Има няколко проучвания, които показват, че слънцезащитните продукти могат бързо да реагират при излагане на ултравиолетови лъчи - специално предназначената настройка за тяхното използване - така че е доста изненадващо колко малко са проведените тестове за токсичност върху продуктите за фоторазграждане", коментира Лиза Труонг (Lisa Truong) от Държавния университет в Орегон. "Нашите констатации показват, че наличните на пазара формули на базата на малки молекули, които са били в основата на формулите, които изследвахме, могат да бъдат комбинирани в различни съотношения на съставките, които свеждат до минимум фоторазграждането".
Но учените наблюдават големи разлики във фотостабилността и фототоксичността, когато са добавени частици от цинков оксид - или наночастици, или по-големите микрочастици.
„При двата размера на частиците, цинковият оксид разгражда органичната смес и причинява повече от 80% загуба на защитата на органичния филтър срещу ултравиолетови лъчи А, които съставляват 95% от UV лъчението, което достига до Земята“, разказва Клаудия Сантилан (Claudia Santillan) от Държавния университет в Орегон. "Също така, индуцираните от цинков оксид продукти на фоторазграждането причиняват значително увеличение на дефектите на рибите данио, които използвахме за тестване на токсичността. Това предполага, че частиците от цинков оксид водят до продукти на разгралагане, чието попадане във водните екосистеми е опасно за околната среда."
Тангвай споделя, че е изненадана, че всичките пет малки молекулни смеси като цяло са фотостабилни, но не е изненада, че добавянето на частици от цинков оксид води до токсичност при ултравиолетово облъчване.
"Като екип в щата Орегон, специализиран в изучаването на токсичността на наночастиците, тези резултати не бяха шокиращи", коментира тя.
"Резултатите биха изненадали много потребители, които са подведени от етикетите "без наночастици" върху слънцезащитни продукти на минерална основа, които предполагат, че слънцезащитните продукти са безопасни, само защото не съдържат тези по-малки частици. Частиците метален оксид от всякакъв размер може да има реактивни участъци на повърхността, независимо дали са по-малки от 100 нанометра или не. По-важно от размера е металната идентичност, неговата кристална структура и повърхностните покрития".
Справка: Aurora L. Ginzburg et al, Zinc oxide-induced changes to sunscreen ingredient efficacy and toxicity under UV irradiation, Photochemical & Photobiological Sciences (2021). DOI: 10.1007/s43630-021-00101-2
Източник: After two hours, sunscreen that includes zinc oxide loses effectiveness, becomes toxic: study
Oregon State University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари