Преди две десетилетия, едно знаково проучване показа, че мозъците на деца с разстройство на дефицита на вниманието/хиперактивност (ADHD - attention-deficit/hyperactivity disorder) се развиват по-бавно. Но ново изследване показва, че този резултат, базиран на мозъчни сканирания на няколкостотин деца, е бил мираж.
Изследването показва, че това, което се смяташе характерна черта на мозъка при ADHD, всъщност отразява средните различия според пола в развитието на мозъка на момчетата и момичетата в течението на тяхното детство.
Новото изследване предполага, че по-ранният набор от данни, който използва по-малък размер на извадката, може да е бил изкривен така, че да отразява по-точно средното развитието на мозъка на децата.
През 2007 г. изследователски проект проправи нов път в изучаването на ADHD. Екип, базиран в Националния институт за психично здраве, показва, че децата с ADHD, които имат проблеми с вниманието и импулсивността, имат разлики в мозъка си, които са в основата на тези поведенчески симптоми, в сравнение с децата без ADHD.
Екипът използва ЯМР, за да изследва мозъците на 223 деца с ADHD и контролна група с подобен брой деца без това състояние. Проучването установява, че мозъците на децата с ADHD се развиват по различен начин от мозъците на децата без ADHD. През детството дебелината на кората - външният слой на мозъка - се увеличава и след това намалява. Екипът показва, че този процес е значително забавен при децата с ADHD.
По онова време това откритие е имало идеален смисъл, защото е съвпадало добре с поведението на хората с ADHD, разказва Матю Албо (Matthew Albaugh), клиничен невролог от Университета на Върмонт. "Виждат деца, които може би се държат малко като по-млади от хронологичната си възраст", разказва той пред Live Science.
Според Албо, изследването от 2008 г. е "основополагащо" в областта. Проучването дори показва, че децата с ADHD имат по-ранно съзряване в областите на мозъка, отговорни за движението, което се смята, че обяснява тяхната хиперактивност. Изследователите са смятали, че по онова време изследването разказва логична история.
Разликите на база пол подкопават данните за мозъка
Но науката рядко е много прецизна. В новото си проучване, публикувано на 18 май в списание PNAS, Албо и колегите му поставят под съмнение тези по-ранни открития.
Резултати от проучване от 2007 г. показват разликите в развитието на мозъка между деца с ADHD (в синьо) и деца без разстройство (в лилаво) на възраст от 7 до 13 години. Тези данни показват забавено изтъняване на кората при деца с ADHD, но ново проучване поставя под съмнение това откритие. Кредит: P. Shaw et al. (2007)
Новата работа използва мощен източник на данни, за да покаже, че съобщеното по-рано забавено съзряване вероятно е мираж в данните, причинен от разликите в начина, по който се развиват мозъците на момчетата и момичетата. Когато тези различни модели се вземат предвид, няма разлика между съзряването на мозъка с ADHD и без ADHD, пишат авторите на изследването.
Екипът се заема да възпроизведе изследването от 2008 г., използвайки данни от проучването "Когнитивно развитие на юношеския мозък" (ABCD - Adolescent Brain Cognitive Development), проект, финансиран от Националните институти по здравеопазване, който проследява над 11 000 9- и 10-годишни деца в продължение на около десетилетие, посочва първият автор на изследването Шанън О'Конър (Shannon O'Connor), асистент по изследователски проект в Университета на Върмонт. Изследването измерва различни поведенчески черти и мозъчни показатели и е най-голямото образно изследване от този вид, което проследява хора за дълъг период време в Съединените щати, разказва О'Конър пред Live Science.
За проучването за ABCD родителите са съобщавали за всякакви проблеми с вниманието на детето си. Когато изследователите първоначално изследвали връзката между проблемите с вниманието и дебелината на кората, те откриват същите асоциации, като съобщените от първоначалното проучване преди близо 20 години по-рано.
Но екипът искал да използва богатия набор от данни, предоставен от ABCD, за да провери какво би се случило, ако се вземат предвид и други фактори в живота на децата. О'Конър забелязва, че в други проучвания на данните от ABCD момчетата са склонни да показват по-ниска степен на изтъняване на кората в сравнение с момичетата. Когато екипът отчита тези различни нива, връзките между проблемите с вниманието и мозъчната структура изчезват.
"Това бе причината цялата къща от карти да се срути", разказва Албо. По-ранни проучвания са отчитали разликите между момчетата и момичетата на единични снимки, но не и с течение на времето, отбелязва той. Тъй като децата са отпадали от тези по-малки проучвания, техните внимателно балансирани анализи може да са се променили, за да отразят непропорционално по-ниската степен на изтъняване на кората при момчетата.
След по-задълбочен анализ на данните, екипът разделя кохортата само на момчета и само момичета. И при двата пола поотделно не е установена връзка между дебелината на кората и вниманието.
Кризата с възпроизводимостта продължава
Д-р Макс Визницер (Max Wiznitzer), детски невролог в университета Case Western Reserve, който не е участвал в новото проучване, заявява, че то е "добре разработено" и "задава правилните въпроси".
Новите открития се основават на съобщения от родители за проблеми с вниманието, а не на диагноза за ADHD, затова екипът на Албо провежда серия от последващи проучвания, разглеждащи подгрупи от пациентите, на които е поставена клинична диагноза, което води до аналогични резултати.
Новите открития допълват цялостната криза на възпроизводимостта, засягаща невронауката. Нови, мощни набори от данни и по-прецизни техники за изобразяване подкопават, вместо да засилват, забележителните невронаучни изследвания, които са насочвали областта. Албо заявява, че тези нови набори от данни предполагат, че много от тези ранни открития "може да са били случайни".
Забележително е, че влиянието на различията според пола е до голяма степен пренебрегвано в невронауката и това изследване подчертава как признаването на пола като фактор може да прецизира заключенията на изследването.
Албо бързо подчертава, че откритията не променят основната констатация, че ADHD е биологично състояние със силен генетичен компонент. Но това оставя областта без надеждни биологични сигнатури за състоянието, коментира Визницер.
Той добавя, че проучването би трябвало да насърчи изследователите в областта да търсят биологични сигнатури, които могат да бъдат използвани за насочване на диагнозата и лечението на отделни пациенти, а не на групи. Дебелината на кората никога не е била използвана по този начин.
"Ако предпиша на някого лекарства и поведението му се подобри, по някакъв начин няма значение каква е дебелината на кората му", обяснява Визницер. "Клинично е налице подобрение, което всъщност търсим."
Справка:
Attention-deficit/hyperactivity disorder is characterized by a delay in cortical maturation; P. Shaw, K. Eckstrand, W. Sharp +6 and J. L. Rapoport; PNAS; December 4, 2007; 104 (49) 19649-19654; https://doi.org/10.1073/pnas.0707741104
S.D. O’Connor,R. Loughnan,J. Ahern,C.C. Fan,R.R. Althoff,H. Garavan,A. Potter, & M.D. Albaugh, Attention problems and cortical maturation in a large longitudinal sample of youths: The importance of accounting for sex differences, Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 123 (21) e2605729123, https://doi.org/10.1073/pnas.2605729123 (2026).
Източник: Landmark finding that showed brains of kids with ADHD mature later was actually a mirage in the data, new research finds, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"