Гени, определящи поведението ни - вандерлуст, промискуитет, депресия, войнственост, изневяра

Една голяма компания за генетични анализи, Genex diagnostics, със седалище в Сиатъл (САЩ) и Ванкувър (Канада), може да ви каже какви поведенчески склонности имате, анализирайки специфични гени, срещу 149$ на ген.

В раздела „Поведение и склонности“ посочен от компанията са изредени следните генетични тестове за: вандерлуст, промискуитет, депресия и тревожност, войнственост, женска и мъжка изневяра.

Нека преди да продължим, да направим следното уточнение – между тези гени има корелация с поведенчески наклонности, но те се смесват с културно унаследените привички и в никакъв случай не са доминантни.

Вандерлуст

Някой хора имат ненаситна жажда да виждат и опитват нови неща. Те са непрекъснато в движение, поемайки все по-нови рискове. Това е характерно за немците и те му викат вандерлуст (wanderlust). Любопитството е характерната черта в основата на такова поведение. Генът, свързан с това – „Вандерлуст“, е мутант на гена на глутаминовия рецептор DRD4. При хората DRD4 отговаря за контрола на допамина - невротрансмитър, свързан с „награждаване“ на мозъка, когато нещо е постигнато и носи удоволствие.

Промените в DRD4 гена стават в една област от 48 нуклеотидни двойки които се повтарят между 2 до 11 пъти, според данни от изследване от  януари 2002, публикувано в PNAS. 

^{Диаграма на човешкия DRD4 ген. Екзоните са представени като блокчета (жълти – некодиращи, оранжеви – кодиращи). В промоторната област има дупликации от 120 нуклетидни двойки (bp) – L1S1 пред екзон 1, и 12 bp – L2S2 дупликация в екзон 1, означени със зелени триъгълници; в екзон 3 има област с вариабилни тандемни 48bp повтори VNTR (variable number tandem repeatс) и два интрона, в интрон 3 има два еднонуклеотидни полиморфизми -SNPs. 2R–11R вариантите на VNTR са показани под екзон 3 с честотата им по света.}

Мутиралият ген DRD4-7R е вариант, който води до това, че хората поемат опасни рискове, да търсят нови усещания, да се стремят към промяна и новости. Те имат по-голяма нужда от допамин защото клетките им имат повече допамин-свързващи участъци (7 вместо само 4).

^{Кредит: GENEX} 

_{Схема на глутаминовия рецептор DRD4-R2-R7-R11). Червените стрелки обозначават 16 аминокиселини (аа), повтарящи се 2 до 11 пъти по дължината на цитоплазмения луп на рецептора. Броят определя колко лиганди се свързват с рецептора. И от това ще зависи нуждата зат допамин на носителя на съответния брой повтори. Кредит: Human Gene project}

Тази мутация се среща при около 20% от хората. Преобладава при номади и по-рядко в уседнали общества. Затова се свързва с миграцията на хора, и съответно с нуждата от пътешествия и импулсивност. Предполага се, че мутацията е възникнала преди 48-50 000 годинии е в основата на миграцията на Хомо сапиенс от Африка.

Това е причината Института за Бъдещи Лидери, с клонове в САЩ, Европа и Индия, да сложи в наименованието си 7R - 7R Future Leadership Institute

Ето какво пишат в обявата за Института:

„Ние добавихме 7R към заглавието на Института, защото учените са открили, че вариантът 7R прави хората да предприемат рискове, да са любопитни и неспокойни, стойности, които ние в 7R Future Leadership Institute ценим. Такива личности търсят нови места, идеи, храни, взаимоотношения, дроги, приключения, промени. Затова може да го наречем ген на свободата, миграционен ген и предприемачески ген.“

Вариантът (алелът) 4R на гена е свързан с уравновесеност, съзерцателност и сериозност. По-редките алели7R и 2R водят до импулсивност и изследователски дух, с поемане на рискове и смело посрещане на нови ситуации. Показано е, че хора с диагноза „синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“ (ADHD) имат свръхчувствителност и липса на съсредоточаване. За тях е два пъти по-вероятно да носят алела 7R. ADHD симптомите са бързи движения и разфокусираност и може да се разглеждат като полезни за оцеляване по време на миграцията извън Африка. Процесът на еволюция е закрепил тези черти. Наистина, като се проследят популациите по пътя от Африка към Европа Азия и Америка, с отдалечаването от Африка вероятността да носят съответния вариант (7R спрямо 4R) расте, според статия, публикувана в American Journal of Physical Anthropology.

Ако усещате в себе си неспокоен дух и страст към приключения и всякакви рискове може да си направите такава татуировка:

Промискуитет

Промискуитетният ген е вариант на DRD4 (алели 8R, 9R,10R и 11R) и води до два пъти по-голяма вероятност за промискуитетно поведение.

Известен като 7R+, той, подобно на вандерлуст варианта, е версия на допаминовия рецептор, която е по-неефективна, отколкото най-често срещаната 4R. Поради това нивото на предавания допаминов сигнал е занижено и като следствие, мозъкът „не се чувства“ добре. Хора с този вариант имат нужда от по-високо ниво на допамин, за да посочат на мозъка да се чувства добре. Показано е, че сексуалната активност покачва нивото на допамина. Може да наследим две еднакви копия, например двa 4R алела или две различни копия (4R и 7R). Наследяването на 7R+ води до повишено число сексуални партньори.

В популацията DRD4-R4 се срещат най-често – около 65%. 7R алелът е следващ под ред - 20%, алелът 2R - 9%. Другите алели са по-редки. Честотата варира между популациите. Например, промискуитетните 7R+ алели са редки в Източна и Южна Азия (около 1.9%), но са чести в Америките (48.3%).

Други състояния свързани с DRD4 гена са шизофрения, Паркинсонова болест, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, депресия, наркомания и др.

Изневярата при жените и мъжете

Установено е, че един белтък е отговорен за изневерите. Това e AVPR1A - аргинин вазорепресин рецептор 1А. Този рецептор има 7 трансмембранни области, участващи в активирането на фосфолипаза С в клетките. Лигандът на този рецептор – аргинин-вазорепресин, подобно на окситоцина, играе регулаторна роля за социалнoто и афилиативното (поведения, които насърчават връзката между индивидите) поведение. Свързването на лиганда с рецептора предава сигнала вътре в клетката. AVPR1A провежда сигнала към клетките. Вазопресинът е хормон или химичен сигнал, който води до задържане на вода в бъбреците и увеличава кръвното налягане. Повечето от тези ефекти започват, когато вазопресинът се освободи в кръвообръщението. Вазопресинът може да се освободи директно в мозъка и да влияе на сексуалното и социалното поведение (например изневярата). Ако предаването на сигнала е нарушено, вероятността за формиране на стабилна връзка с партньор намалява.

Генът AVPR1A е разположен на хромозома 12. Ние унаследяваме две копия на гена - по един от всеки родител. Различните версии на гена AVPR1A се дължат на къси тандемни повтори(STRs) в регулаторната област, която управлява нивото на белтъка. Генетичният AVPR1A STR тест определя дължината на областта с повторите и от там дали субектът има варианта (алела) RS3 334, срещан при мъже със склонност към изневяра.

Мъже с алел RS3 334 е по-вероятно да не формират здрава връзка с партньорите си и е по-вероятно да са в семейна криза или развод.Те по-трудно се женят и имат само непостоянни връзки. Съпругите на мъже, носещи алела RS3 334, не чувстват тяхната привързаност и консенсус в брака.

Няма сведения този вариант да влияе на сексуалното поведение при жените, но има вариации на AVPR1A, свързани с повишена изневяра. Те се откриват с отделен „тест за женска изневяра“.

^{Схема на гена на аргинин-вазорепресин рецептор AVPR1A с местата на микросателитните повтори RS1 и RS3 в промоторната област пред екзоните на гена. Кредит: DOI:10.3389/fnmol.2018.00027 (2018)}

Колкото са по-дълги повторите, толкова по-силна е експресията на гена. Има пет варианти на гена AVPR1A, свързани с повишена склонност към извънбрачни връзки и изневяра при жените: rs10877970; rs10877969; rs3021529; rs11174811; rs1587097. .

Варианти на AVPR1A са свързани с аутизъм, алтруистично поведение, наркозависимост, болести на храненето и др.

„Войнстващият“ ген МАОА-L

Моноамин оксидаза А е ензим, който разгражда невротрансмитърите, отговорни за предаване на химични сигнали от мозъка към останалата част на тялото. Такива трансмитъри, например, са допаминът, серотонинът, норепинефринът и епинефринът. Допаминът управлява чувствата на удоволствие и награда, а епинефринът и норепинефринът влияят на избора „бягай или се бий“. Действието на вариантите на гена с ниска експресия , т.е. Ниско ниво на монооксидаза А “warrior” генът - MAOA-L - води до ниско ниво на ензима, което нарушава нормалното разграждане на тези невротрансмитъри. Опити с мишки с нокаутиран ген МАОА показват как животните стават по-агресивни от тези с работещ ген. В едно холандско семейство с повторни рецидиви на криминално насилническо поведение при мъжете от няколко поколения се открива аномален вариант на гена МАОА - MAOA-L.

^{Кредит: Genex}

^{A/ МАОА алелите на dVNTR – от 8 до 12 повтора - 8R до 12R. Секвенцията на повторите е указана над цветните блокчета. Означение с зелено – висока експресия, с червено – ниска експресия.; в синьо - други варианти. B/ MAOA uVNTR алели - 2R до 5R повтори. Един мотив от 30 нуклеотида (показан под схемата) се повтаря различен брой пъти. Означения: с зелено – висока експресия, с червено – ниска експресия.; в синьо - други варианти. Схема на промотoрната част на гена на ензима моноамин оксидаза А (MAOA) с вариабилните повтори uVNTR и dVNTR. Кредит: M Manca · 2016  DOI:10.17638/03007520}

МАОА генът се намира на хромозома X. Мъжете наследяват само едно копие и съответно само една версия на гена. Ако това е генетичният вариант „боец“ (“warrior”) МАОА-L, то носителите на гена ще бъдат засегнати. Жените имат две Х хромозоми и наследяват две (възможно различни) копия на гена. Това означава , че дори да са наследили един „боен“ алел, ще е по-малко вероятно да са засегнати от него, ако носят другия нормален „миролюбив' алел с нормален ген - MAOA-H. Не е ясен ефектът на „бойните“ алели при жени, носители на две копия на бойния алел. Не е ясен ефектът на „бойните“ алели при жени, носители на две копия на бойния алел.

Наименованието ген на „бойците“ (warrior) идва от намерената връзка с агресивни поведения като антисоциалност, патологично комарджийство, алкохолизъм, престъпност и насилие особено с деца, личностни разстройства, психологични разстройства като аутизъм, депресия, безсъние, паника, умствена изостаналост и др. Макар че warrior генът се свързва с такива отрицателни характеристики, той има и силна връзка с успешни бизнес и кариерни решения. Който има едно или повече копия на този ген, по-лесно предприема финансови рискове и знае да се възползва от тях

Генът „grouchy” на нацупените - областта 5-HTTLPR на гена SLC6A4

Генетичният тест проверява за варианти на гена grouchy, който влияе на нивата на серотонин и увеличава риска за тревожност и депресия. Серотонинът е невротрансмитър в мозъка, който дава усещане за удоволствие и добруване. Когато се отделя от клетките в мозъка или от неврони, той предава сигнали за щастие и доволство. Ролята на 5-HTT серотониновия транспортър е да премести серотонина от синаптичната цепка към пресинаптичния неврон, позволявайки натрий-зависимо рециклиране на серотонина. 5-HTT серотониновият транспортър е важен също за поддържане на функциониращите нервни мрежи, свързани с амигдалата и цингулната кора на мозъка – две мозъчни области, участващи в емоционалните реакции. .

5-HTT серотониновият транспортър е кодиран от гена  SLC6A4. В 5-HTTLPR областта на този ген е локализирана вариацията на гена, наречена “grouchy” (кисел, зъл, махмурлия, намръщен).

^{Схема на дългите („щастливи“) и късите („депресиращи“) варианти на серотониновия транспортър (оранжеви кутийки). Кредит: Genex} 

Хора с “grouchy” варианта на гена имат къса версия на областта 5-HTTLPR на гена SLC6A4. Те произвеждат по-ниски нива на серотониновия транспортер, имат по-малка амигдала и цингулна кора. В резултат има увеличен риск за: тъжни и кисели настроения; антисоциално поведение, стрес и тревожност /потиснатост (anxiety); импулсивност, аутизъм, биполарно разстройство, наркозависимост и др.

_{Схема и функция на гена на серотониновия транспортър (SLC6A4). Алелните вариации на транспортъра (5-HTT), с неговата полиморфна област (5-HTTLPR), вариабилните тандемни повтори в интрон 2 VNTR, нуклеотидните полиморфизми rs25531 (SNP) и мутиралия вариант lle425Val (l425V). Дългият алел (L) (в оранжево) на 5-HTTLPR продуцира значително повече 5-HTT иРНК и белтък. Това води до по-висока концентрация на серотонин в синаптичната цепка. При индивиди, носещи късия 5-HTTLPR алел (S) (в синьо), имат значително нарушаване на функционалната връзка между амигдалата и цингулната кора (области отговорни за емоционалността). MAOA - моноамин оксидаза А
Кредит:  https://www.researchgate.net/publication/41410525,  2009 Dialogues in Clinical Neuroscience 11(4):363-76}

Носителите на S алелите са с повишен риск за тъжни и кисели настроения, тревожност и безпокойство, импулсивност, антисоциално поведение, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, биполярно разстройство, аутизъм, синдром на внезапната детска смърт, реакция към антидепресанти, наркозависимост и др.

В заключение ще повторим, че наличието на варианти/алели на гени, свързани с поведението, не е достатъчно условие за проявата на съответни черти на характера. Поведението се определя и от културното наследство и нормите в обществото, които следва да доминират върху генетичното ни наследство.

Литература:

Вандерлуст ген - DNA Wanderlust Gene Test;
Депресия и тревожност (Grouchy) - Anxiety and Depression 5-HTTLPR Test;
Войнски ген – вариант на гена MAOA DNA Warrior Gene Test ;
Промискуитетен ген - Promiscuity Gene DRD4 Test;
Женска изневяра Gene AVPR1A Test;
Мъжка изневяра - Male Pair-Bonding Gene AVPR1A Test; и др.
Grouchy gene https://www.genexdiagnostics.com/product/anxiety-depression-5-httlpr-dna-test/; 2009 Dialogues in Clinical Neuroscience 11(4):363-76 https://www.researchgate.net/publication/41410525

Авторът Константин Чипев е молекулярен и клетъчен биолог от Университета Стони Брук в Ню Йорк.

Още по темата

24/12/2021

Животът

Еволюцията е оформила човешкия ум само понякога да бъде логичен

12/07/2021

Животът

Искате да забавите стареенето? Да, но отговорът няма да ви хареса (видео)

05/11/2020

Животът

Откриха най-ранните доказателства за социално поведение при бозайниците от преди 75,5 млн години

04/11/2020

Животът

Какво можем да научим от неуспешните опити за промяна на поведението на хората?