Основната функция на езика се оказа комуникацията, а не мисленето

Езикът подпомага и влияе на мисленето, но не може да се смята за основа на когнитивните процеси според нов анализ на данни от изследвания през последните 20 години.

Сложността на човешкия език ни отличава като разумен вид, но от десетилетия се спори каква е основната му функция.

Според хипотезата на Сапир – Уорф (Sapir-Whorf Hypothesis), наричана също хипотеза за лингвистичната относителност, езикът определя мисленето или поне влияе върху начина, по който хората мислят и опознават света. Откакто се появява, тази идея предизвиква спорове, въпреки че повечето специалисти не отричат наличието на връзка между езика и начина на мислене.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт и Калифорнийския университет в Бъркли анализират данни от областта на невронауките и свързаните с тях дисциплини през последните 20 години и предоставят доказателства, че в съвременния свят езикът е необходим преди всичко за комуникация, а не за мислене.

Авторите на работата изхождат от факта, че ако някои форми на мислене наистина изискват език, тогава езиковите механизми трябва задължително да бъдат включени поне в тези форми на мислене. Тоест, редица когнитивни процеси трябва да са невъзможни без език. Ако езикът е средство за комуникация, то той би трябвало да влияе върху ефективността на трансфера на информация.

Данни от изследвания на афазия (локално отсъствие или нарушение на вече формирана реч с нарушено възприятие на речта при запазване на слуха) показват, че всички изследвани форми на мислене са възможни без език. Функционалният ядрено-магнитен резонанс разкрива, че различните форми на мислене и аргументация не включват езиковата мрежа - областите на мозъка, които са отговорни за обработката на значенията на думите и връзките между тях. Освен това, според новия преглед на проучванията, наличието на езикови способности не означава липса на проблеми с мисленето, въпреки че то може да подобри някои когнитивни процеси.

Аргументите, че езикът е за комуникация, са свързани с разликите между езиците. Например при различните езици има различна синтактична структура на изказа и определен словоред. Подобни явления са трудни за обяснение въз основа на идеята, че езикът се използва за вътрешно осмисляне и без да се обръща внимание на това как се формулират и обработват мислите. Авторите на проучването изследват заедно всички налични данни и доказват, че формулировката изпълнява преди всичко комуникативна функция.

Известните форми на мислене не изискват непременно участието на езиковата мрежа на мозъка, докато тя участва активно в решаването на комуникативни проблеми. Кредит: Evelina Fedorenko, MIT, Nature

Учените са стигнали до заключението, че езикът не служи като основа за мисловните процеси, но е променил човешката култура, позволявайки придобитите знания да се предават от поколение на поколение. Най-вероятно той се е развил паралелно с мисленето и логическите способности и отразява, но не генерира сложността и фините нюанси на човешкото мислене.

Справка: Fedorenko, E., Piantadosi, S.T. & Gibson, E.A.F. Language is primarily a tool for communication rather than thought. Nature 630, 575–586 (2024). https://doi.org/10.1038/s41586-024-07522-w 

Още по темата

18/08/2023

Човекът

Еволюция на сложността на граматиката: Ново проучване измерва граматическата сложност на 1314 езика

25/11/2022

Човекът

Къде са корените на протоиндоевропейския език

20/09/2022

Човекът

Деградацията на една държава започва с деградацията на нейния език

21/03/2023

Медицина

Езикът, на който говорим, формира връзките в мозъка ни