
"Всички щастливи семейства си приличат; всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин", както казва Лев Толстой.
Японски изследователи смятат, че този цитат може да се приложи и за оптимистите и песимистите.
Когато мислят за бъдещи събития, мозъците на тези, които виждат чашата наполовина пълна, функционират по подобен начин, докато тези, които я виждат наполовина празна, показват много по-голяма степен на индивидуалност.
Тези резултати биха обяснили защо оптимистите са склонни да бъдат по-доволни от социалните си взаимоотношения и да изграждат по-широки мрежи от приятелства.
"Последни проучвания показват, че мозъците на хора на високи социални позиции реагират на стимули по подобен начин. Следователно е възможно тези, които споделят подобно отношение към бъдещето, също да го визуализират по подобен начин в мозъка си, което им улеснява разбирането на гледната точка на другите", обяснява Куниаки Янагисава (Kuniaki Yanagisawa), психолог в университета в Кобе и водещ автор на статията, публикувана в понеделник в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
За да провери тази хипотеза, Янагисава сформира интердисциплинарен екип от социални психолози и когнитивни невроучени. Те набират 87 участници в изследването, обхващащи спектъра от песимизъм до оптимизъм, и ги молят да си представят различни бъдещи събития. Докато правят това, мозъчната им активност е записвана с помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI), което позволява на изследователите да наблюдават как мислите на участниците за бъдещето се материализират в мозъка им като модели на невронна активност.
Подобни мозъчни модели
Когато оптимистите мислели за бъдещи събития, моделите на невронната им активност били сходни. Моделите на песимистите, от друга страна, показали много по-голямо разнообразие.
За Янагисава "най-поразителното в това изследване е, че абстрактното понятие за "мислене еднакво" буквално е видимо под формата на модели на мозъчна активност". Накратко, "всички оптимистични хора са еднакви, но всеки по-малко оптимистичен си представя бъдещето по свой собствен начин".
Янагисава и екипът му също така откриват, че има по-изразена разлика в невронните модели, когато се мислят за положителни или отрицателни събития при оптимистите, отколкото при песимистите.
"Това означава, че по-оптимистичните хора възприемат ясно разграничение между добро и лошо бъдеще в мозъка си. С други думи, оптимизмът не включва положително преосмисляне на негативните събития. Вместо това, оптимистите са склонни да обработват негативните сценарии по по-абстрактен и психологически дистанциран начин, като по този начин смекчават емоционалното въздействие на такива сценарии", обяснява ученият.
"Ежедневното усещане за синхронизация не е просто метафора. Мозъците на оптимистите може, в много физически смисъл, да споделят общо разбиране за бъдещето. Но това повдига нови въпроси. Дали този споделен механизъм е вроден или е включен по-късно, например чрез опит и диалог?", се пита психологът.
Крайната цел на Янагисава е да разбере по-добре какво причинява самотата и какво позволява на хората да общуват помежду си.
"Мисля, че изясняването на процеса, чрез който възниква тази споделена реалност", отбелязва Янагисава, "е стъпка към общество, в което хората могат да общуват по-добре."
Справка: K. Yanagisawa,R. Nakai,K. Asano,E.S. Kashima,H. Sugiura, & N. Abe, Optimistic people are all alike: Shared neural representations supporting episodic future thinking among optimistic individuals, Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 122 (30) e2511101122, https://doi.org/10.1073/pnas.2511101122 (2025).
Източник: Optimists’ Brains Think Alike, While Pessimists Show More Neural Diversity, Kobe University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици