Стимулирането на частта от мозъка, свързана с положителните емоции и мотивацията, може да повлияе на лечението. Това е едно от откритията, които потенциално могат да подобрят начина ни живот, но и да го объркат.
От ChatGPT до автомобили без шофьори - трябва да се радваме на изобретатенията, които движат напредъка на човечеството, но по балансиран начин.
Футуристът Рей Курцвейл определя "сингулярността" като бъдещо събитие, по време на което "темпото на технологичните промени ще бъде толкова бързо, а въздействието им - толкова дълбоко, че човешкият живот ще бъде необратимо променен". Идеята е, че промяната ще настъпи с такава стремителност, че хората просто няма да могат да реагират ефективно и нещата ще се объркат. Например, машините могат да преминат прага и да станат по-умни от хората, което може да доведе до масови уволнения, масова истерия и може би дори масови самоубийства. И Курцвейл прогнозира, че това ще се случи до 2045 г.
Трябва ли човечеството да се страхува от сингулярността? Вървим ли към дистопичен свят, управляван от роботи, които ще поробят човечеството?
"Аз не мисля така", заявява Моузес Ма (Moses Ma), партньор във FutureLab Consulting & Ventures, стратегическа консултантска фирма, определящ себе си като "съвременен бизнес самурай" (повече за авторът - в края на статията).
В статията си в Psychology Today Моузес Ма разказва за един скорошен научен пробив, който представлява експеримент за подготовка за сингуларността.
Съществуват няколко нови изследвания за прилагането на генна терапия за борба със стареенето. Изследователят Дейвид Синклер (David Sinclair), професор по генетика в Харвардското медицинско училище, прави експеримент за изкуствено "състаряване" на лабораторни мишки, като прави временни прекъсвания на ДНК, които имитират нискостепенните, постоянни прекъсвания на хромозомите, които клетките на бозайниците преживяват всеки ден с напредването на възрастта. Когато тези мишки губят епигенетичната си функция, те започват да изглеждат и да се държат като остарели. Клетките губят идентичността си на мускулни или кожни клетки например, а впоследствие функциите на тъканите се влошават. В крайна сметка се стига и до отказ на органи. Това доказва, че стареенето се случва в епигенома, а не директно в ДНК. Като в библиотека, където научавате, че книгите са наред, просто библиотекарите остаряват и не намират това, което ви трябва. Досега си мислехме, че книгите се разпадат.
След това изследователите прилагат на тези изкуствено състарени мишки лечение с генна терапия, която обръща причинените епигенетични промени, нещо като рестартиране на епигенетичния код на клетката. Те използват гени, които са активни в стволовите клетки и могат да помогнат за връщането на зрелите клетки към по-ранно състояние. Удивително е, че органите и тъканите на мишките са възвърнали младежкото си състояние.
"Терапията задейства епигенетична програма, която кара клетките да възстановят епигенетичната информация, която са имали, когато са били млади. И това е постоянно възстановяване", отбелязва Синклер.
Кредит: David Sinclair
Тези експерименти показват, че чрез манипулиране на епигенома стареенето може да се придвижи напред и назад. Важна е думата "назад". Това е все едно да разбъркаш яйце и да го върнеш в началния му вид. Казано просто, те взели две мишки, които били еквивалентни на 18-годишни (в човешки години), и след това повредили хроматина на едната мишка - веществото, което обгражда ДНК и подпомага работата ѝ. Това я превърна в 50-годишна. Косата ѝ от черна се превърнала в сива. След това обърнали процеса, превръщайки мишката отново в 25-годишна, а косата ѝ - от сива в черна, като органите ѝ също станали отново млади.
Това е абсолютно удивително. Все пак до реално лечение на хора остават десетилетия. Но идеята да се направи инжекция и след това да се подмладите с 20 до 30 години е наистина въодушевляващо.
През 2020 г. лабораторията на Синклер вече е използвала този коктейл за успешно възстановяване на зрението при слепи мишки и това е първото нещо, което ще тестват при хора, като обърнат свързаната с възрастта слепота.
Как да реагираме?
"Обикновено има два отговора на подобни неща: хората, които наричам "Позитивни Пийтовци"*, разказват колко невероятен е светът и как всичко се подобрява. Но "Негативните Нелита"* само се оплакват как "тайни сили ще контролират" този фонтан на младостта и ще го използват, за да укрепят желязната си хватка над обществото. Те се притесняват, че хората ще живеят по-дълго и ще фалират по-бързо социалното осигуряване. Други ще се притесняват, че лечението по някакъв начин ще отприщи зомби апокалипсис. Полупълна или полупразна чаша - изглежда, че няма средно положение", обяснява Моузес Ма.
*"Позитивният Пийт" и "Негативната Нели" са идиоматични изрази за прекомерно оптимистични или песимистични хора
Ето няколко съвета за това как да реагираме.
Един невролог, Хедва Хайкин (Hedva Haykin), докторант в Израелския технологичен институт в Хайфа, иска да разбере дали стимулирането на част от мозъка, свързана с положителните емоции и мотивацията, може да повлияе на оздравяването на мишки, претърпели сърдечен удар. Сърцата на мишките, при които са били стимулирани положителните емоции, са били значително по-здрави и по-малко увредени от тези на мишките, които не са били подложени на лечението.
В своя експеримент тя нарязва на парчета сърцата на мишки, преживели инфаркт, които са не по-големи от тиквени семки. Под микроскоп някои от тях са били с ясно изразени белези, а други - само с петънца от увреждания, видими сред ивици от здрави, оцветени в червено клетки. Разликата във външния вид на сърцата се дължи на мозъка, обяснява Хайкин. По-здравите образци са от мишки, които са били подложени на стимулация на мозъчна област, свързана с положителните емоции и мотивацията. Онези, които са имали повече белези, са нестимулираните мишки. "В началото бяхме сигурни, че това е твърде хубаво, за да е истина", разказва Хайкин и добавя, че едва след като повторила експеримента няколко пъти, успяла да приеме, че ефектът, който наблюдава, е реален.
По някаква причина активирането на частта от мозъка, свързана с положителните емоции и мотивация, наречена вентрална тегментална зона, е предизвикало имунни промени, които са допринесли за намаляването на белезите. Очевидно тъгата наистина разбива сърцето.
Това означава, че позитивното мислене може да доведе до по-добри резултати по отношение на здравето ви. И това, което е вярно за микрокосмоса на индивида, е вярно и за макрокосмоса на нашето общество. По-добре е да поддържаме положителна нагласа, което ще окаже мощно въздействие върху здравето на нашето общество. Но в днешния луд свят невинаги е лесно да се направи това.
Балансиран подход към технологичния прогрес
Когато видите нещо като пробив в генната терапия, появата на ChatGPT или първия автомобил без шофьор, зарадвайте се. Колкото и да ни се иска да се оплакваме колко много хора ще бъдат съкратени някой ден, нека се опитаме да гледаме на чашата като на наполовина пълна.
В същото време нека се отнасяме към това разумно. Това означава, че приветстваме изобретателността, която движи напредъка, но също така знаем, че хората са глупави и нещата ще се объркат, казва Моузес Ма и припомня думите на Уинстън Чърчил, че "американците винаги ще направят правилното нещо, едва след като са опитали всичко друго". Тази поговорка е валидна за цялото човечество, смята Моузес Ма и предупреждава, че по пътя към нашето щастливо и блестящо бъдеще ще има много неочаквани последствия, с които ще трябва да се справим.
Например по пътя към чудодейните лекарства, които обръщат стареенето, напълно е възможно някой биохакер да си купи на черния пазар комплект за хакване на CRISPR и например да смеси човешка ДНК с кордицепс, за да започне мини зомби апокалипсис. Или пък по пътя към автомобилите без шофьори доста пешеходци вероятно ще бъдат пожертвани на олтара на прогреса на изкуствения интелект.
Да не забравяме, че хората са глупави.
Кредит: Pixabay
Трябва да бъдем позитивни, но трябва да сме умни за това какво е вероятно да се обърка. Трябва да бъдем проактивни за предотвратяване на появата на злонамерен AI. Това означава, че трябва да кодираме предпазни мерки. Това означава, че трябва да се създават екипи, които да играят ролята на противник, за да осигури обратна връзка за сигурността, за да разберем какво биха могли да направят с тях лудите хора.
Създаването на бъдеще, в което има изобилие за всички, е сложна задача, която изисква цялостен и балансиран подход. Тя изисква от разработчиците на изкуствен интелект да поемат ангажимента да спазват принципите на равенство, достъп и справедливост в своя софтуер, независимо колко много шефовете ни молят да направим друго, за да могат да печелят повече пари. Трябва да направим така, че заобикалянето на тези изисквания да бъде много трудно.
А на по-дълбоко ниво, ние - на обществено ниво - трябва задължително да поддържаме оптимистична визия за бъдещето. Трябва да вярваме с цялото си сърце, че наистина е възможно да се решат най-големите предизвикателства пред човечеството. Трябва да сме готови да инвестираме в това да направим хората по-добри, като отделяме повече време и пари, за да учим хората как да поемат рискове, как да мислят по нови и иновативни начини, как да си сътрудничат и как да превръщат негативните хора в позитивни. Трябва да се обединим, защото създаването на бъдеще на изобилие за всички е по-лесно, ако всички насочим усилията си в една и съща посока.
Всяко човешко същество трябва да може сериозно да обмисли за какво се бори, в какво вярва и накъде иска да се насочим след настъпването на Сингулярността. Като вид ние колективно или ще разбием, или ще събудим сърцата си. Заедно.
Ако успеем да се справим с това, тогава ето колко щастливи трябва да бъдем за нашето бъдеще.
Авторът Моузес Ма е партньор във FutureLab Consulting & Ventures, фирма за стратегическо консултиране, която управлява и бутиков акселератор за високотехнологични предприятия в Сан Франциско, със стартъпи в областта на корпоративния софтуер, блокчейн и квантовите изчисления. Публикуван в списание Time, New York Times и други издания, професионалният му живот обхваща академичните среди, науката, технологиите, философията и бизнеса. Участва в авангарда на много технологии: като дизайнер на игри изобретява категорията на мрежовите игри; съвместно с IBM разработва първата спецификация за универсална идентичност в интернет; измисля концепцията за електронни пазари и помага за създаването на основните насоки за семантичната мрежа.
Справка:
J.H. Yang, M. Hayano, P. Griffin, A. Pfennig, L. Rajman, D. Sinclair. (2023) Loss of epigenetic information as a cause of mammalian aging. Cell, Vol 186, Issue 2, P305-326.E27
D. Kwon. (2023) Your brain could be controlling how sick you get — and how you recover. Nature.
Източник: Enjoy the Singularity: How to Be Optimistic About the Future, Moses Ma, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари