Какви са ценностите, как се променят, как влияят на поведението и има ли връзка между ценностните трансформации в обществото и неговия икономически растеж и неговите политически нужди?

Културите са сложни и е трудно да се обяснят или групират. Но с тази задача се заемат Роналд Ингълхарт (Ronald Inglehart) и Кристиан Уелзел (Christian Welzel), които заедно със своите съавтори съставят карта на културните ориентации според резултатите от глобални стандартизирани социологични проучвания.

Те изследват как променящите се ценности на хората влияят върху икономическото развитие, появата на демокрация и качеството на живот на гражданите на различни страни по света.

Координатната система

Картата е съставена на базата на координатна система - хоризонталната ос представя до каква степен е ценност оцеляването (вляво) за дадена нация или себеизразяването, самоизявата (вдясно). Вертикалната ос обозначава традиционни ценности (в долната част на картата) срещу светски-рационални ценности (в горната част).

Традиционните ценности подчертават значението на религията, връзките родител-дете, уважението към авторитетите, спазването на стандарти и традиционните семейни ценности. Хората, които приемат тези ценности, също отхвърлят развода, аборта, евтаназията и самоубийството. Обществата, които възприемат тези ценности, имат високи нива на национализъм, национална гордост и националистически възгледи.

Светско-рационалните ценности имат противоположни предпочитания на традиционните ценности. Обществата, които приемат тези ценности, поставят по-малко акцент върху религията, традиционните семейни ценности и авторитета, предпочитанието е към светска държава, личното е по-важно от общественото. Разводът, абортът, евтаназията и самоубийството се считат за относително приемливи.

Ценностите, свързани с оцеляването, поставят акцент върху икономическата и физическата сигурност. Те са свързани с относително етноцентричен възглед и ниски нива на доверие и толерантност.

Ценностите на себеизразяването дават висок приоритет на субективното благополучие, себеизразяването, самоизявата и качеството на живот. Някои ценности, по-често срещани в такива общества, включват опазване на околната среда, нарастваща толерантност към чужденци, хомосексуални и равенство между половете, нарастващи изисквания за участие във вземането на решения в икономическия и политически живот (автономия и свобода от централната власт), междуличностно доверие, политическа умереност и промяна в ценностите за отглеждане на деца от акцент върху упорит труд към въображение и толерантност.

Всяка държава на картата е представена с точка.

Картата показва къде се намират обществата в тези две измерения. За по-лесно разбиране Ингълхарт и Уелзел групират страните в групи, отразяващи техните споделени ценности, а не географска близост.

Ясно е, че разделението на страните е условно: то показва само обща тенденция.

Самият Роналд Ингълхарт, основателят на това изследване, пише, че, разбира се, във всяко общество има големи различия, има хора в Зимбабве, които мислят като в Швеция, има хора в Швеция, които мислят катов Зимбабве, всичко това е ясно и това, разбира се, са осреднени данни - макар данните да са доста представителни.

Установено е също, че основните културни ценности преобладаващо се прилагат на национално ниво, като трансграничните смесвания са сравнително редки. Това е вярно дори между страни със споделена културна история. Освен това дори културните групи от държави не се смесват много през границите. Това предполага, че нациите са културно значими единици.

Как е съставена тази карта?

Картата на културните ориентации, представена на фигурата, е съставена през 2023 г. и принадлежи към седмата вълна на изследване въз основа на "Световното проучване на ценностите" (World Values Survey).

От началото на 80-те години то се ръководи от Роналд Ингълхарт. Основната цел на проекта е да се проследят ценностните промени в различните общества във времето.

Какво представлява "Световното проучване на ценностите"? Това е поредица от представителни проучвания, които се провеждат в различни страни по света, с всяка вълна има все повече и повече държави, а към седмата вълна вече има около 110 и с последните вълни все повече са ислямските държави, което естествено прави картината по-обемна.

Проучванията и интервютата като част от проекта World Values ​​​​Survey се провеждат на петгодишни интервали. Проучването включва хора от всички слоеве на населението от страни с различни политически режими.

Ингълхарт и неговите съавтори съставят анкета с въпроси за системата на управление на страната, личното благосъстояние, отношението към религията, политическото участие, опазването на околната среда и други теми.

В резултат на проучванията социолозите получават средни оценки на стойностите за населението в различни страни. В официалния сайт на проекта може да намерите цялата необходима документация и информация за методологията и, ако желаете, да разгледате необработените данни.

10 фактора

Двете измерения са създадени чрез провеждане на факторен анализ върху набор от десет индикатора. Десетте използвани индикатора (по пет за всяко измерение) са избрани по технически причини: за да можем да сравним констатациите във времето, използвахме индикатори, които бяха включени във всичките четири вълни на World Values ​​​​Survey.

Тези десет индикатора отразяват само малка част от многото вярвания и ценности, които тези две измерения обхващат, и те не са непременно най-чувствителните индикатори на тези измерения.

Те вършат добра работа, според авторите, като се докосват до две изключително важни измерения на междукултурното разнообразие, но трябва да имаме предвид, че тези специфични елементи са само индикатори за много по-широки основни измерения на междукултурното разнообразие.

Кредит: World Values Survey

Превод на таблицата с въпросите:

 Две измерения на междукултурните различия: анализ на индивидуално ниво

	Тежест на фактора
Традиционните ценности подчертават следното (светско-рационалните ценности подчертават обратното) а:
Бог е много важен в живота на респондента.	.70
По-важно е детето да се научи на послушание и религиозна вяра, отколкото на независимост и решителност. (Индекс на автономност).	.61
Абортът никога не е оправдан.	.61
Респондентът има силно чувство за национална гордост.	.60
Респондентът предпочита повече уважение към авторитета.	.51
Ценностите за оцеляване подчертават следното (Ценностите за себеизразяването подчертават обратното)b:
Респондентът дава приоритет на икономическата и физическа сигурност пред себеизразяването и качеството на живот. (Индекс на материалистичните/постматериалистичните ценности с 4 елемента)	.59
Респондентът се описва като не много щастлив.	.59
Хомосексуалността никога не е оправдана.	.58
Респондентът не е подписал и не би подкрепил петиция.	.54
Трябва да внимавате много, когато се доверявате на хората.	.44
Забележка: Оригиналните полярности варират; горните твърдения показват как всеки елемент се отнася към дадения фактор. Общо N = 165,594; най-малкото N за която и да е от горните променливи е 146,789. а Първият фактор обяснява 26% от общата индивидуална вариация; светски = положителен полюс. b Вторият фактор обяснява 13% от общите индивидуални вариации; себеизразяване = положителен полюс. Източник: Данни от World Values ​​​​Survey от 12,5 проучвания, проведени в три вълни в 65 общества.

Културни групи

Предишните версии на културната карта и по-пълната текуща версия показват последователни културни групи (клъстери). Въпреки че тези клъстери представят цялото историческо наследство на обществото, включително фактори, които са уникални за дадена страна, клъстерите са забележително съгласувани. Те показват систематичен модел, който съществува въпреки особеностите на всяко общество.

Два систематични исторически фактора са особено важни при групирането на обществата в съгласувани клъстери: религиозната традиция на обществата и тяхната колониална история.

По този начин, исторически протестантските общества са склонни да се класират по-високо по отношение на измерението оцеляване/себеизразяване, отколкото римокатолическите общества.

Обратно, всички бивши комунистически общества се класират относително ниско по отношение на измерението оцеляване/себеизразяване.

Исторически православните общества образуват съгласуван клъстер в рамките на по-широката бивша комунистическа зона - с изключение на Гърция, православно общество, което не е преживяло комунистическо управление и се класира много по-високо по отношение на ценностите за самоизява, отколкото другите православни общества.

Ислямските общества попадат в два клъстера: по-голяма група, съдържаща главните ислямски общества (Индонезия, Иран, Бангладеш, Пакистан, Турция, Мароко, Алжир, Йордания и Египет) представлява относително компактна група в югозападния квадрант на картата, докато ислямските общества, преживели комунистическото управление (Азербайджан и Албания), са много по-светски от другите ислямски общества. Разликите в БВП на глава от населението и професионалната структура имат важно влияние върху преобладаващите мирогледи, но историческите културни влияния продължават да влияят.

Религиозните традиции имат трайно въздействие върху съвременните ценностни системи на тези общества, както твърдят Вебер, Хънтингтън и други. Но културата на едно общество отразява цялото му историческо наследство. Централно историческо събитие на двадесети век бе възходът и падането на комунистическата империя, която някога е управлявала една трета от населението на света. Комунизмът остави ясен отпечатък върху ценностните системи на онези, които са живели при него. Всички общества, преживели комунистическо управление, попадат в голям клъстер в горния ляв квадрант на картата.

Влиянието на колониалните връзки е очевидно в съществуването на латиноамериканска културна зона. Филипините също могат да бъдат поставени в тази зона, отразявайки факта, че въпреки тяхната географска отдалеченост, Филипините и Латинска Америка споделят отпечатъка на испанското колониално управление и Римокатолическата църква.

Бившите колониални връзки също помагат да се обясни съществуването на англоговоряща зона, включваща Великобритания и другите англоговорящи общества. Всички седем англоговорящи общества, включени в това проучване, показват относително сходни културни характеристики.

Въздействието на колонизацията изглежда особено силно, когато е подсилено от масивна имиграция от колониалното общество. По този начин Испания, Португалия, Италия, Уругвай, Чили и Аржентина са сравнително близо една до друга на границата между католическа Европа и Латинска Америка: населението на Уругвай, Чили и Аржентина до голяма степен произлиза от имигранти от Испания и Италия.

Тези карти показват, че Съединените щати не са прототип на културна модернизация, който други общества да следват, както предполагат някои автори. Всъщност Съединените щати са нетипичен случай с много по-традиционна ценностна система от всяко друго постиндустриално общество с изключение на Ирландия.

По отношение на традиционното/светско измерение, Съединените щати се нареждат далеч под други богати общества, с нива на религиозност и национална гордост, сравними с тези в някои развиващи се общества. Съединените щати наистина се нареждат сред най-напредналите общества по отношение на оцеляването/себеизразяването, но дори и тук не са водещи в света. Шведите, холандците и австралийците са по-близо до авангарда на културната промяна от американците.

Глобалната културна карта от вълна 6 на World Values ​​​​Survey (2010-2014) (по-долу), сравнена с картата горе WVS вълна 7 (2017-2022) показва промените на десетки общества, разположени в тези две измерения. Движението нагоре по тази карта отразява преминаването от традиционни ценности към светско-рационално, а движението надясно отразява преминаването от ценности за оцеляване към ценности за себеизразяване.

Накъде водят промените в развитието на обществата

Донякъде опростен анализ е, че след повишаване на стандарта на живот и преминаване от развиваща се страна през индустриализация към постиндустриално общество на знанието, една страна има тенденция да се движи диагонално в посока от долния ляв ъгъл (беден) към горния десен ъгъл (богат), показващ движение в двете измерения.

Въпреки това, нагласите сред населението също са силно свързани с философските, политическите и религиозните идеи, които са доминирали в страната.

Секуларно-рационалните ценности и материализмът са формулирани от философи и лявата политическа страна във Френската революция и следователно могат да се наблюдават особено в страни с дълга история на социалдемократическа или социалистическа политика и в страни, където голяма част от населението е изучавало философия и наука в университети.

Ценностите за оцеляване са характерни за страните от източния свят, а ценностите за самоизразяване за страните от западния свят. В една либерална постиндустриална икономика нарастващ дял от населението е израснало, приемайки оцеляването и свободата на мисълта за даденост, което води до това, че себеизразяването е високо ценено.

Картата на културните ориентации показва, че светът се измества от социалния конформизъм и преклонението пред властта към идеите за самоизява и гражданско участие. Тази тенденция води до преминаване към повече демокрация. Хората започват да са по-толерантни към необичайния начин на живот и по-малко се подчиняват на властта на различни йерархии, включително политически и религиозни.

Преминаването от традиционни към светски-рационални ценности е описано от Ингълхарт в книгата "Русия и Европа: Изграждане на мостове, копаене на окопи" като "по същество замяната на религията и суеверието с наука и административни процедури като основа на поведението и властовите отношения в едно общество".

Преминаването от оцеляване към себеизразяване и прогрес представя също така и прехода от индустриално общество към постиндустриално общество, както и възприемане на демократични ценности.

Преминаването от ценности за оцеляване към ценности за себеизразяване е свързано с нарастващото чувство за екзистенциална сигурност и човешка автономия, което създава хуманистична култура на толерантност и доверие, където хората придават относително висока стойност на индивидуалната свобода и самоизява и имат активист политически ориентации.

Преминаването от традиционни към светски-рационални ценности има силна връзка с това каква част от икономиката на страната е в индустриалния фактор, докато преминаването от ценности за оцеляване към ценности за себеизразяване не е свързано с размера на индустриалния сектор на страната, но има силна корелация с размера на сектора на услугите в страната.

Ингълхарт и неговият екип показват, че ценностният профил на обществото се трансформира, дори ако нагласите на отделните хора се променят много слабо: промяна настъпва, когато едно поколение смени друго.

Особено важно е, че резултатите от проекта се добавят към цялостна картина, която може да бъде разбрана в една проста, но елегантна теория - теорията за промяната на ценностите. Тя предполага, че начинът на живот на западните общества се е променил с нарастването на техния просперитет през 20-ти и началото на 21-ви век.

Теорията посочва и значението на жизнения стандарт за формирането и утвърждаването на ценностните ориентации. Ингълхарт говори за това подробно в книгата си Modernization and Postmodernization. Cultural, Economic, and Political change in 43 societies.

Кредит: World Values Survey

Една алтернативна гледна точка е, че се получава обратният ефект: първо страните стават демократични, след това настъпва промяна в ценностите. 

Екатерина Шулман за Картата на културните ценности на Инглехарт

Екатерина Шулман (по баща Заславская) е руски политолог и публицист, специалист по въпросите на законотворчеството. Доктор по политически науки и д оцент в катедрата по политически и правни учения в Московското висше училище за социални и икономически науки, член Руския президентски съвет за гражданско общество и човешки права до октомври 2019 г., когато е отстранена от поста си. Вече не й е позволено да работи като преподавател, защото е класифицирана като "чуждестранен агент" от руското министерство на правосъдието на 5 април 2022 г. Седмица след това Екатерина Шулман публично обявява, че заминава за Германия като стипендиант на Академията Робърт Бош. Оттогава тя остава в Берлин със семейството си.

На 4 октомври 2022 г. в Astana Public Talk Екатерина Шулман изнася лекция по тема  "Трансформация на ценностите: как променящото се обществено търсене влияе върху политическото развитие", в която говори обширно за картата на културните ценности на Инглехарт-Уелзел.

Ето някои нейни коментари: 

"Основната цел в живота на един човек в контекста на традиционните ценности е родителите му да се гордеят с него; те уважават традиционните ценности; те уважават религията; те вярват по-скоро в религията, отколкото в науката; те вярват в живота след смъртта; те също могат да бъдат са по-склонни към песимизъм; тоест те нямат доверие към научно-техническия прогрес и неговите постижения", обяснява Екатерина Шулман, но прави някои уточнения:

"В същото време традиционните ценности са ценностите на по-голяма социална свързаност и колективизъм на общество, в което преобладават традиционните ценности и това са общества, в които има връзки между широк кръг на роднини, връзки между например съседни общности, религиозни общности в рамките на такива като цяло и те са, да кажем, основата на социалното съществуване, защото например нивото на междуличностно доверие е по-високо, отколкото при тези, които са по-високо в тази скала. Обръщам внимание на това, защото е много лесно, повърхностно да решим, че традиционни ценности са някакви назадничави, лоши, са всъщност много по-сложен феномен, а не дихотомия: лошо-добро, правилно-неправилно".

"Ценностите за оцеляване са характерни за бедните общества, с други думи, там храната е недостатъчно или, което е по-важно, няма увереност, че утре ще има достатъчно. Те се придържат към този набор от ценности, който включва различни неща, като например недоверие към другите, непознатите, неразбираемите, усещането, че светът наоколо обикновено е враждебен. Ценностите за оцеляване предполагат ниско ниво на доверие, както институционално, така и междуличностно, тоест, ако ценностите за оцеляване са по-често срещани във вашето общество, тогава приемате, че човек за човека е вълк, и особено вълк към някакъв различен човек; в тези общества не вярват на всички, които са различни и на чужденците и на всяко малцинство, всичко това е източник на опасност, в основата е това, както те самите смятат, че просто няма достатъчно храна, "нямаме нужда от тях, не можем да си позволим да бъдем толерантни и гостоприемни, защото ние самите не знаем дали ще се имаме храна или няма да имаме". Това представлява ценността на оцеляването", казва Шулман.

"Ценностите на себеизразяването предполагат индивидуализъм, тоест човек осъзнава, че вече не е част от тази общност, която единствена може да го защити и нахрани, а по-скоро човек, който трябва да изрази себе си, да бъде себе си, както се казва в рекламните слогани, и като цяло по някакъв начин да продължи напред. Например да инвестира спестяванията си в образование или пътуване, а не в консерви и това е разбираемо", коментира Шулман и подчертава, че макар да изглежда парадоксално, общество с ценности за оцеляване може да вярва в по-голяма степен на технологиите, въпреки, че не се доверява на хората, тоест връзката с прогреса е нелинейна.

От политологична гледна точка Шулман очертава някои характеристики за различните групи от картата на ценностите:

"Обществата с традиционните ценности имат, да кажем, сплотеност, те се характеризират с национализъм от типа "гордеем се със своите, другите не харесваме". Тук се уважават всякакви вертикални структури и всякакви авторитети от йерархията. Те уважават така властта, точно както например уважават родителите си, да се спори с тях е неприлично и неправилно."

"Макар че не е задължително едното да следва от другото, но тук политическа дискусия няма или е в зародиш...; "политиката не трябва да се обсъжда; ние подкрепяме всичко, властта (началството) знае по-добре, така че те ще го направят както трябва", следователно традиционните общества могат да бъдат например с високо ниво на агресия в случай на някаква заплаха или въображаеми заплахи, но това няма да е общество с например някаква развита политическа борба вътре в себе си, а същото е и с общество, което има тенденция да се фокусира върху оцеляването", казва Шулман и отбелязва, че "общество, склонно към оцеляване може да бъде атомизирано и по-вероятно увлечено във война срещу всички, ако няма основата на традиционните ценности, така че в левия долен ъгъл изглежда трябва да имаме най-бедните и които в същото време запазват традиционния си начин на живот, който пък е гарант за тях за това оцеляване."

Къде е България в картата на културните ценности?

От 1996 г. и досега България здраво е заседнала в Картата културните ценности в една и съща компания на Беларус, Русия и Украйна. Естония също е наблизо по време комунистическия режим, но после се откъсва напред.

 Кредит: World Values Survey

Българското общество, въпреки пропагандата и усилията да бъде смъкнато надолу към традиционните ценности, всъщност е на обратния полюс.

България е секуларна страна, страна на индивидуалисти, с ниско ниво на междуличностно доверие, което е характерно за традиционалистическите общества.

Вероятно това е наследство от социалистическото ни минало и изобщо от сложната съдба на балкански народ. Тези фактори определят и мястото ни в скалата на ценностите на оцеляването.

Нашата едва ли не най-ниска позиция по оста оцеляване/себеизразяване едва ли изненадва някой българин. Отстъпваме само на дузина африкански и няколко постсъветски държави като Армения и Молдова.

У нас са налице всички характеристики на ценностите на оцеляването - ксенофобия, неприемане, дори неприязън към малцинствата, гордост от славното минало, преливаща в песимизъм.

Да, но ако сравним показателите ни по тази ос в графиките за 2014 и 2023 г., ще видим, че сме се придвижили видимо напред, с почти една единица, към богатите и демократични страни.

Тенденциите са добри, но има капан.

Капанът на средния доход

На един важен аспект на промяната в ценностите обръща внимание Екатерина Шулман - по пътя към от ценности за оцеляване към ценности за себеизразяване има капан:

"Капанът на средният доход често се споменава и често се разбира по най-вулгарния начин, а именно, че никой не търси демокрация в страни, където средният доход на глава от населението не е достигнал определено ниво, 10 000 долара на човек на година например. Числата в случая са произволни, но основните идеи са, че има определен праг, който не може да бъде преминат, преди който не може да има стабилна демокрация, защото хората не я искат."

Този капан, определен от Шулман като "ужасен", се използва от автокрациите от цял свят, внушаващи на бедното им население, че не са достатъчно развити и достатъчно нахранени, за да изискват политически права за себе си.

Защо това е капан? Защото онези, които се интересуват от запазване на властта си, ще държат гражданите си в състояние на бедност завинаги, само за да не потърсят те своите политически и граждански права. Но този изключителен икономически растеж, за който говорят, може всъщност никога да не се случи.

Същността на капана на средните доходи се състои в това, че растежът без демокрация винаги се сблъсква с таван, който не може да се преодолее.

По принцип автократичните диктатури дори могат да осигурят икономически растеж за някакъв кратък период.

"Класически пример е съветската индустриализация, работеща страхотно в топенето на чугун от стомана, но се оказа, че не остават много живи хора, които да се насладят на този "мирен чугун" след сталинските репресии и след няколко десетилетия светът разбра, че това като цяло не е начинът", казва Шулман.

Развитие без основни граждански права, е невъзможно, затова много държави висят в тази неопределеност.

Доста често, ако предишните им успехи ги няма вече или са напълно заменени от спад например хората решават, че това се случва, защото са имали силна власт, а сега не е силна и трябва да се намери някаква твърда ръка.

А всъщност им е необходим политически преход, който е трудно да се постигне, особено ако техните елити не искат да го направят.

И те рядко искат да го направят, защото всякакви преходи от този вид предполагат необходимостта от споделяне, да се сподели политическа власт, да се споделят икономически ресурси, по-малко да концентрират богатство в собствените си ръце.

Малко хора искат това доброволно, но се случват щастливи исторически стечения на обстоятелствата, които позволяват капана на средните доходи да бъде преодолян, като качеството на елитите, намеренията на ръководството, готовността на гражданите.

Това е исторически шанс, който не се случва често. Все пак има изход от капана на средния доход, има страни, които са направили това и много от тях, които са били бедни, да речем страните от Източна Централна Европа, са го направили с външна помощ.

Две латиноамерикански държави също успяват да се изтръгнат от този капан: Уругвай и Чили. В Уругвай промените започват бавно в началото на 80-те години, за да се стигне до пълното оттегляне на военните от властта и днес Уругвай е най-демократичната държава в Латинска Америка, която според доклад на британското списание The Economist заема 27-о място от общо 167 изследвани държави. Има и едно от най-ниските нива на корупция. Заедно с Чили заема първо място в Латинска Америка по най-нисък показател "Индекс за усещане за корупцията" на организацията "Прозрачност без граници".

Успяват да направят това и държави в Южна Азия като Южна Корея, която започва забележителният си растеж като диктатура с труден преход към демокрация, с корупционни скандали и самоубийства с много грозни подробности.

Демокрацията не е спретната, в диктатурата всички спретнато маршируватдокато не се сблъскат с реалността, където всичко се разпада.

В демокрацията има хаос, там винаги са недоволни, скандали, разцепление в елитите, но всъщност това е много здрав процес на обществена дискусия, това е процес на обществени промени, които не вървят, както някой е казал, а както изисква обществото. Няма нужда да се страхувате от това, заявява Шулман.

Но има държави, които не просто замръзват в капана, но изпадат надолу. Деградацията, за съжаление, винаги е историческа реалност, никакви постижения не са вечни, всяко ниво на развитие трябва да се поддържа, всеки растеж изисква много усилия.

Но отново, ако се възползваме от тази възможност за изход от капана, това ще е основата за по-нататъшно благополучие като цяло, за дълго време, също не завинаги, следващите поколения ще имат други задачи, но нека сегашното поколение да изпълни своя исторически дълг, завършва Шулман.

Колко реални са културните зони? 

Местоположението на всяко общество на глобалната културна карта е обективно, определено чрез факторен анализ на данните от проучването за всяка страна. Границите, очертани около тези общества, са субективни, като се използва разделението на Хънтингтън (1996) на света на няколко културни зони.

Колко "истински" обаче са зоните? Тези граници биха могли да бъдат начертани по много различни начини, тъй като тези общества са били повлиявани от много фактори. Така някои от границите припокриват други - например бившата комунистическа зона припокрива протестантската, католическата, конфуцианската, православната и ислямската културни зони. По подобен начин Великобритания се намира на пресечната точка на англоговорящата зона и протестантска Европа; на практика, тя е близо до всичките шест други англоезични общества и картата включва Великобритания в тази зона. Но само с лека промяна може да се начертаят тези граници така, че да се постави Великобритания в протестантска Европа, тъй като тя е културно близка и до тези общества.

Реалността е сложна. Великобритания е както исторически протестантска европейска страна, така и англоговоряща страна, и нейната позиция отразява и двата аспекта на реалността. По подобен начин е очертана границата около латиноамериканските общества, които Хънтингтън постулира като отделна културна зона: и десетте наистина показват относително сходни ценности в глобална перспектива. Но с незначителни промени би могло да се начертае тази граница така, че да се определи испанска културна зона, която включва Испания и Португалия, които на практика също са относително близки до латиноамериканските общества. Може също така да се начертае още по-широка граница, която включва Латинска Америка, католическа Европа и Филипините и Ирландия в широка римокатолическа културна зона. Всички тези зони са концептуално и практически обосновани.

Двуизмерните културни карти се основават на сходството на основните ценности, но те също така отразяват относителните разстояния между тези общества в много други измерения, като религия, колониални влияния, въздействието на комунистическото управление, структурата на работната сила и ниво на икономическо развитие.

Теорията за модернизацията предполага, че докато обществата се развиват икономически, техните култури ще са склонни да се изместват в предвидима посока и данните отговарят на тази прогноза. Социално-икономическите различия са свързани с големи и широко разпространени културни различия. Въпреки това се откриват ясни доказателства за влиянието на отдавна установени културни зони. Осем от деветте зони, очертани на културните карти, показват статистически значими връзки с поне едно от двете основни измерения на междукултурното разнообразие.

Дали тези културни клъстери просто отразяват социално-икономическите различия?

Например обществата в протестантска Европа имат ли сходни ценности само защото са богати? Отговорът е не. Както показват анализите на World Values ​​​​Survey, независимо дали едно общество има католическо, протестантско, конфуцианско, православно или комунистическо наследство, има независим принос за позицията му на глобалната културна карта.

Въпреки това влиянието на социално-икономическото развитие е всеобхватно. БВП на глава от населението показва значително въздействие върху традиционните/светски-рационални ценности за пет от осем културни зони. Освен това БВП на глава от населението показва значително въздействие върху ценностите за оцеляване/самоизразяване спрямо контролите за всяка от осемте културни зони. Процентът на работната сила в индустриалния сектор влияе върху традиционните/светски-рационални ценности дори по-последователно, отколкото БВП на глава от населението, показвайки значително влияние в седем от осемте регресионни анализа. Процентът на работната сила в сектора на услугите има значително влияние в шест от осемте регресии върху стойностите на оцеляване/самоизява.

Друг важен фактор е религията. Протестантските или католическите общества показват отличителни ценности днес главно поради историческото въздействие, което съответните им църкви са имали върху обществата като цяло, а не чрез съвременното влияние на църквата върху дадени индивиди.

Поради тази причина Германия, Швейцария и Холандия са класифицирани като исторически протестантски общества: исторически протестантството е оформило тези страни, въпреки че днес (в резултат на имиграцията, относително ниската протестантска раждаемост и относително високите протестантски нива на секуларизация) те може да имат повече практикуващи католици, отколкото протестанти.

Тези открития предполагат, че веднъж установени, междукултурните различия, свързани с религията, са станали част от национална култура, която се предава от образователните институции и средствата за масово осведомяване на дадените общества на хората от тази нация като цяло.

Въпреки широко разпространеното говорене за глобализацията на културата, нацията остава ключова единица на споделен опит, с нейните образователни и културни институции, оформящи ценностите на почти всеки в това общество.

Устойчивостта на отличителните ценностни системи изглежда отразява факта, че културата зависи от пътя. Протестантските религиозни институции са помогнали за оформянето на протестантската етика, относително високите нива на междуличностно доверие и относително високата степен на социален плурализъм – всичко това вероятно е допринесло за факта, че индустриализацията е настъпила по-рано в протестантските страни, отколкото в останалия свят.

Кредит: World Values Survey

Защо трябва да знаем това

Картата на ценностните ориентации показва ценностните основи на съвременните общества.

Картата може да види как държавите се групират една с друга и да предложи какви исторически и културни обстоятелства водят до какви нагласи, в допълнение към икономическото благосъстояние, огромната роля на което Ингълхарт подчертава.

Ако жизненият стандарт влияе върху ценностите толкова силно, колкото предполага теорията на Ингълхарт, тогава културните различия между Запада и останалия свят може да са по-малко значими, отколкото изглеждат първоначално. Въоръжени с картата и теорията на Ингълхарт е възможно да се дадат разумни тълкувания на много събития и процеси на нашето време – от трансформациите на институцията на семейството до съдбата на демокрацията.

И все пак да не забравяме, че човешките общества и тяхното развитие са сложни и една теория няма как да ги обясни.

Източници:

World Values Survey, Findings and Insights

This Chart Explains Every Culture In The World, business insider

ПОСТМОДЕРН: МЕНЯЮЩИЕСЯ ЦЕННОСТИ И ИЗМЕНЯЮЩИЕСЯ ОБЩЕСТВА, ИНГЛХАРТ Рональд, Институт социальных исследований при Университете штата Мичиган (США) - превод

Рональд Инглхарт: Как мотивации и ценности людей меняют мир, Борис Грозовский

Трансформация ценностей: Екатерина Шульман, Куаныш Жаиков: Астана, 4 октября 2022 (youtube)