През десетилетията невроучените са разкрили сложна и обширна система за обработка на езика в човешкия мозък. Предишни изследвания показват, че функциите на човешкия мозък се влияят от междукултурните различия, в които доминира езиковото разнообразие. Все още обаче остава открит въпросът дали характеристиките на даден език оказват влияние върху структурата на мозъка.
Повлиява ли се анатомията на структурата на връзките в целия мозък, наречена конектом, от придобития през целия живот опит в говоренето на определен език?
Ново проучване на Института "Макс Планк" за човешки когнитивни и мозъчни науки в Лайпциг сравнява връзките на бялото мозъчно вещество на мрежата за възпроизвеждане на езика и речта в голяма група от 94 души, които имат за родни два много различни езика: индоевропейски морфосинтактично сложен език (немски) и семитски език, основан на корените на думите (арабски).
Учените установяват, че езикът, който говорим, оформя свързаността в мозъка ни, която може да е в основата на начина, по който мислим.
Карта на подобреното свързване в мозъка на носители на немски и арабски език. Кредит: MPI CBS
С помощта на магнитно-резонансна томография учените наблюдават мозъците на носители на немски и арабски език и откриват разлики в свързването на езиковите области в мозъка. Изображенията с висока разделителна способност не само показват анатомията на мозъка, но и позволяват да се извлече свързаността между мозъчните области с помощта на техника, наречена дифузионно-претеглено изобразяване (diffusion-weighted imaging) или дифузионна спектрална томография. Данните показват, че аксонните връзки на бялото мозъчно вещество в езиковата мрежа се адаптират към изискванията за обработка и трудностите на майчиния език.
При носителите на немски език се наблюдава по-силна свързаност в интрахемисферна фронтална към париетална/темпорална дорзална езикова мрежа, свързана със сложната обработка на синтаксиса. За сравнение, говорещите арабски език показват по-силни връзки между семантичните езикови области, включително лявата темпоропариетална мрежа, и по-силни междухемисферни връзки чрез задното тяло на мозъка, свързващо двустранно горните темпорални и долните париетални области.
"Такова активизиране бе установено и между семантичните езикови региони и може да е свързано с относително сложната семантична и фонологична обработка на арабския език", обяснява Алфред Анвандер (Alfred Anwander), автор на изследването.
"Мозъчната свързаност се модулира от ученето и околната среда в детството, което оказва влияние върху обработката и когнитивните разсъждения в мозъка на възрастните. Нашето изследване дава нови прозрения за това как мозъкът се адаптира към когнитивните изисквания, т.е. структурният езиков конектом се оформя от майчиния език."
Откритията могат да помогнат на учените да разберат междукултурните различия в обработката на данни в мозъка. В бъдеще учените очакват с нетърпение да анализират надлъжните структурни промени в мозъците на арабскоговорящи възрастни, докато те изучават немски език в продължение на шест месеца.
Справка: Xuehu Wei et al, Native language differences in the structural connectome of the human brain, NeuroImage (2023). DOI: 10.1016/j.neuroimage.2023.119955
Източник: The language we speak shapes the connectivity in our brains, ТechЕxplorist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари