Хората изразяват мисли с езика си в продължение на десетки (или може би стотици) хиляди години. Това е отличителен белег на нашия вид - дотолкова, че има учени, които дори предполагат, че способността за език е ключовата разлика между нас и другите животни. И ние се интересуваме от мислите на другите, откакто можем да говорим за тях.
„Въпросът „какво мисли другият“ е, според мен, стар колкото човечеството“, коментира пред Live Science Ръсел Хърлбърт (Russell Hurlburt), изследовател психолог от Университета на Невада, Лас Вегас, който изучава как хората формулират мислите си.
Много писатели и философи са смятали връзката между език и мисъл за много силна. Оскар Уайлд нарича езика „родителят, а не детето на мисълта“. Лудвиг Витгенщайн твърди, че „границите на моя език означават границите на моя свят“. А Бертран Ръсел заявява, че ролята на езика е „да прави възможни мислите, които не биха могли да съществуват без него“. Съгласни ли са с тях невроучните? Не точно.
Как учените изучават връзката между мисълта и езика? А може ли да се мисли без думи?
Отговорът, изненадващо, е да.
Това установиха няколко десетилетия изследвания. Проучванията на Хърлбърт например показват, че някои хора нямат вътрешен монолог - което означава, че не говорят сами със себе си в главите си (вж "Всеки ли има вътрешен монолог? Някои хора обработват мислите и чувствата по различен начин"). И други изследвания показват, че хората не използват езиковите региони на мозъка си, когато работят без думи върху логически проблеми.
„Едно забележително твърдение е, че езикът се е появил най-вече, за да ни позволи по-сложни мисли“, обяснява пред Live Science Евелина Федоренко (Evelina Fedorenko), невролог и изследовател в института Макгавърн на Масачузетския технологичен институт.
Тази идея е подкрепяна от легендарни лингвисти като Ноам Чомски и Джери Фодор (Jerry Fodor) в средата на 20-ти век, но започва да изпада в немилост през последните години според Scientific American.
Новите доказателства подтикват изследователите да преразгледат старите си предположения за това как мислим и каква роля играе езикът в процеса.
„Несимволното мислене“ е вид познавателен процес, който протича без използването на думи. Хърлбърт и неговият колега Кристофър Хийви (Christopher Heavey) представят този термин през 2008 г. в списание Consciousness and Cognition, след като провеждат десетилетия изследвания, за да потвърдят, че това е истински феномен, разказва Хърлбърт.
Изучаването на връзката между език и мислене е изключително трудно, отчасти защото е наистина трудно да се опише.
„Хората използват едни и същи думи, за да опишат много различни вътрешни преживявания“, коментира Хърлбърт.
Друг проблем е, че може да бъде трудно да разпознаем мисълта без език на първо място. „Повечето хора не знаят, че се занимават с несимволно мислене“, разказва Хърлбърт, „дори хора, които често се занимават с това“.
И тъй като хората са толкова в капана на своите собствени мисли и не могат директно да имат достъп до умовете на другите, е изкушаващо да предположим, че мисловните процеси, които протичат в собствените ни глави, са универсални.
Но някои лаборатории, като тази на Федоренко, разработват по-добри начини за наблюдение и измерване на връзката между езика и мисълта.
Съвременните технологии като функционален магнитен резонанс (fMRI) и модерната микроскопия дават на изследователите доста добра картина за това кои части от човешкия мозък отговарят на различни функции; например учените вече знаят, че малкият мозък контролира баланса и стойката, докато тилната част се справя с повечето визуални обработки. И в рамките на тези по-обширни дялове, невролозите са успели да детайлизират и картографират по-специфични функционални области, свързани с неща като дългосрочна памет, пространствено мислене и реч.
Изследването на Федоренко взема предвид такива мозъчни карти и добавя активен компонент.
„Ако езикът е важен за мисленето, тогава трябва да има известно припокриване в невронните ресурси, когато се занимаваме с разсъждения“, предполага Федоренко. С други думи, ако езикът е от съществено значение за мисленето, мозъчните области, свързани с обработката на езика, трябва да се активират всеки път, когато някой използва логика, за да разбере проблем.
За да проверят това твърдение, тя и нейният екип провеждат проучване, в което дават на участниците за решаване логическа задача без думи, като судоку или малко алгебра. След това изследователите сканират мозъците на тези хора с помощта на fMRI, докато решават задачите. Изследователите откриват, че областите на мозъка на участниците, свързани с езика, не са се активирали, докато решават задачите. С други думи, те разсъждават без думи.
Изследвания като тези на Федоренко, Хърлбърт и други показват, че езикът не е от съществено значение за човешкото мислене, което е особено важно откритие за разбирането на определени неврологични състояния, като афазиятя.
„Можете да премахнете езиковата система и голяма част от мислите могат няма да изчезнат“, отбелязва Федоренко. „Това обаче не означава, че няма да бъде по-лесно, използвайки език“.
Справка:
- Christopher L. Heavey, Russell T. Hurlburt,
The phenomena of inner experience,
Consciousness and Cognition, Volume 17, Issue 3, 2008, Pages 798-810, ISSN 1053-8100,
https://doi.org/10.1016/j.concog.2007.12.006 - Interpretability of artificial neural network models in artificial Intelligence vs. neuroscience
Kohitij Kar, Simon Kornblith, Evelina Fedorenko
June 2022, DOI:10.48550/arXiv.2206.03951
Източници:
Can we think without using language?, Live Science.
Can we think without language?
Anna Ivanova, McGovern Institute, MIT
