04 август 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Всеки ли има вътрешен монолог? Някои хора обработват мислите и чувствата по различен начин

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 юни 2021 в 00:05 35510

„Гласът в главата ви“ може да бъде вашият най-лош критик и най-голям поддръжник. Известно е, че помага с насоки, дава съвети, репетира трудни разговори и дори ви напомня да поставите още нещо в списъка с хранителни стоки.

Но всеки има ли вътрешен монолог? Дълго време се предполагаше, че вътрешният глас е просто част от това да бъдеш човек. Но се оказва, че това не е така - не всеки обработва живота с думи и изречения.

„Под вътрешен монолог имаме предвид, че можем да имаме лична реч, която е адресирана към нас самите и която се провежда без никаква артикулация или звук“, обяснява Илен Льовенбрук (Hélène Lœvenbruck), старши изследовател по психология и неврокогниция и ръководител на езиковия екип в CNRS, Френски национален изследователски институт.

При истинската вътрешна реч почти "чувате" вътрешния си глас, пояснява Льовенбрук. Наясно сте с неговия тон и интонация. Например гласът може да „звучи“ ядосан или притеснен. Изследванията показват, че децата на възраст от 5 до 7 години могат да използват вътрешен глас, а някои проучвания показват, че децата могат да използват някаква форма на вътрешна фонетика още на възраст от 18 до 21 месеца.

Изследването на Льовенбрук разглежда вътрешните монолози в три измерения, според проучване от 2019 г., което тя и колегите й публикуват в списанието Frontiers in Psychology.

Първото измерение е диалогичността. Хората могат да имат толкова сложна вътрешна реч, има спор дали е точно да се нарича цялата вътрешна реч монолог. Така че първото измерение измерва дали мислите са в монолог или диалог. Монолог се случва, когато си мислите нещо като: „Трябва да си купя хляб“. Но друг път, когато разсъждавате, може да забавлявате и да ангажирате няколко гледни точки - като разговор, диалог.

Второто измерение е концентрацията, мярка за това колко многословна е вашата вътрешна реч. Понякога мислите с думи или фрагменти. Но друг път, като например когато се подготвяте за разговор или презентация, вероятно мислите с цели изречения и параграфи.

Третото измерение е интенционалността (умишлеността). Умишлено ли се занимавате с вътрешна реч? По причини, които не знаем, понякога вътрешната реч може сама да дойде при вас или да се отклони към напълно случайни и привидно несвързани теми.


Но дългогодишен спор при изучаването на вътрешната реч е фактът, че в проучванията хората изразяват мислите си с думи, отбелязва Льовенбрук, дори ако не мислят точно с думи.

Това дългогодишно предположение, че всички хора имат вътрешен глас, е предизвикано за първи път в края на 90-те години, до голяма степен от изследванията, ръководени от Ръсел Хърлбурт (Russell Hurlburt), психолог от Университета на Невада, Лас Вегас. Хърлбурт изучава вътрешната реч на участниците, като всеки път, когато носеното от тях устройство издава звуков сигнал, те трябва да записват какво мислят или изпитват в съзнанието си точно преди звука. В края на деня те се срещат с изследовател, за да разгледа отговорите им.

Например участникът е записал: „Трябва да си купя хляб“. След това изследователят ще попита дали наистина са го мислили. „Или си помислихте „хляб“? Или бяхте гладни, или имаше усещане в стомаха ви?“ обяснява Льовенбрук. След всяка среща с изследователя участниците се подобрявали в изразяването на истинските си мисли, каза тя. В крайна сметка тази методология разкрива, че някои хора са имали вътрешна реч всеки път, когато устройството издава звуков сигнал, нещо като "има радио в главата им", разказва Льовенбрук. Но други имат по-малко вътрешна реч от обикновено, а някои изобщо нямат вътрешна реч. Те изпитват образи, усещания и емоции, но не и глас или думи.

Липсата на вътрешен монолог е свързана със състояние, наречено афантазия - понякога наричано „слепота на окото на ума“. Хората, които изпитват афантазия, не изпитват визуализации в съзнанието си, не могат да си представят мислено спалнята си или лицето на майка си. Много пъти тези, които не изпитват визуализации, също не изпитват ясна вътрешна реч, отбеляза Льовенбрук. Може да участвате в изследването на  Льовенбрук за афантазия и вътрешна реч чрез проучване, започнало този месец.

Афантазия и липсата на вътрешен глас не са непременно лоши. Но по-доброто разбиране на вътрешната реч и широкия спектър от мисловни процеси, които хората изпитват, биха могли да бъдат особено важни „за методите на обучение и образованието като цяло“, обясбява Льовенбрук. Досега видовете вътрешна реч и преживявания, които децата могат да имат, и ресурсите, които може да са им необходими, за да научат, вероятно са били силно подценявани, коментира Льовенбрук.

Справка: The ConDialInt Model: Condensation, Dialogality, and Intentionality Dimensions of Inner Speech Within a Hierarchical Predictive Control Framework
Romain Grandchamp, Lucile Rapin, Marcela Perrone-Bertolotti, Cédric Pichat, Célise Haldin, Emilie Cousin, Jean-Philippe Lachaux, Marion Dohen, Pascal Perrier, Maëva Garnier, Monica Baciu and Hélène Lœvenbruck, Front. Psychol., 18 September 2019 | https://doi.org/10.3389/fpsyg.2019.02019

Източник: Does everyone have an inner monologue?, Live Science


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.