Свръхгигантът Бетелгейзе има спътник и е на път да го погълне

Огромната звезда, която скоро ще експлодира като свръхнова, попадна в заглавията на вестниците през 2019-2020 г., когато се очакваше да експлодира. Сега за първи път астрономите откриват, че тя има малък спътник.

Бетелгейзе е звезда на прага на смъртта. Всъщност тя е толкова близо до края си, че между 2019 и 2020 г., след като преживя значително потъмняване, астрономите решиха, че е настъпил съдбоносният момент за този червен свръхгигант, "чудовище", чийто радиус е 700 пъти по-голям от този на Слънцето, че вече е неспособен да поддържа собственото си тегло, е на път да се срине и да експлодира като свръхнова от тип II.

Но това не стана така. Потъмняването, един от симптомите за евентуална предстояща експлозия, се оказа масивно изпускане на газ и прах, което временно затъмни умиращата звезда, която по-късно стана десетата най-ярка звезда в нашето нощно небе. Това не противоречи на факта, че гигантската звезда наистина е в края на живота си. Експлозията ѝ е все още предстояща, въпреки че в космически термини това би могло да означава както утре, така и след няколко хиляди години.

Разположена на рамото на съзвездието Орион, на 642.5 светлинни години разстояние, нашият човешки вид наблюдава Бетелгейзе с просто око от хиляди години. Родена "само" преди около 10 милиона години – един миг в космическите времеви мащаби в сравнение с нашето 4.6 милиарда годишно Слънце – Бетелгейзе от самото си начало е била звезда с огромни размери. А астрономите отдавна са разбрали, че звездата периодично променя яркостта си. Всъщност Бетелгейзе има първичен цикъл на светимост от около 400 дни и по-дълъг вторичен период от около шест години.

Обреченият спътник

Въпреки че мистерията на "голямото затъмнение" от 2019-2020 г. най-накрая бе разгадана, едно събитие поднови интереса към Бетелгейзе, което доведе до изчерпателен анализ на всички налични данни за звездата.

Един такъв анализ накара астрономите да предположат, че причината за шестгодишната промяна в яркостта на Бетелгейзе може да е наличието на звезда-спътник. Когато обаче космическият телескоп Хъбъл и рентгеновата обсерватория Чандра се опитват да я локализират, те не откриват нищо.

Сега този спътник току-що бе открит. Откритието, публикувано наскоро в The Astrophysical Journal Letters, е извършено от международен екип от астрофизици, ръководен от Стив Хауъл (Steve Howell), главен изследовател в Изследователския център Еймс на НАСА.

Изследователите наблюдават звездата със спекъл-имиджър (speckle imager), наречен Alopeke, което означава "лисица" на хавайски, монтиран на телескопа Gemini North в Хавай, едната половина на Международната обсерватория Gemini. Другата половина, Gemini South, е двоен телескоп, разположен в противоположното полукълбо в Чили. Работейки заедно, двата телескопа покриват цялото небе 365 дни в годината.

Спекъл изображенията са астрономическа техника за наблюдение, която използва много кратки времена на експозиция, за да замрази изкривяванията на изображението, причинени от земната атмосфера. Техниката позволява висока резолюция, която, в комбинация със способността за събиране на светлина на 8,1-метровото огледало на Gemini North, позволява директното откриване на бледия спътник на Бетелгейзе.

Млад и син

Анализът на светлината на звездата-спътник позволява на Хауъл и екипа му да определят нейните характеристики. Те откриват, че тя е много по-слаба (с шест звездни величини по-слаба) и по-малка от Бетелгейзе (има маса от 1,5 Слънца) и изглежда е гореща, млада, синкаво-бяла звезда от тип А или В, която все още не е започнала да изгаря водород в ядрото си – тоест, все още не е част от така наречената "главна последователност".

"Малкият" спътник се намира на относително малко разстояние от повърхността на Бетелгейзе, приблизително четири пъти разстоянието между Земята и Слънцето (около 600 милиона км). Толкова близо, че всъщност се намира във външната атмосфера на Бетелгейзе.

За първи път е открит толкова близък звезден спътник, обикалящ около свръхгигантска звезда.

Бетелгейзе, десетата по яркост звезда в нощното небе, се намира на рамото на съзвездието Орион. Кредит: Lucy Reading-Ikkanda / Flatiron Institute / Simons Foundation graphic

"Способността на Gemini North да постига високи ъглови резолюции и резки контрасти", обяснява Хауъл, "ни позволи директно да открием спътника на Бетелгейзе. Alopeke направи това, което никой друг телескоп не бе правил преди. Предишни статии за възможния спътник на Бетелгейзе предполагаха, че никой вероятно няма да може да го изобрази."

Откритието предоставя нова информация за живота и евентуалната смърт на червения свръхгигант. Според изследователите, Бетелгейзе и нейният спътник вероятно са родени по едно и също време. Спътникът обаче ще има по-кратък живот, тъй като силните приливни сили ще го накарат да обикаля спираловидно към Бетелгейзе и да бъде погълнат от нея, нещо, което учените смятат, че ще се случи скоро, през следващите 10 000 години.

Следващата възможност за изучаване на новонаблюдавания звезден спътник на Бетелгейзе ще бъде през ноември 2027 г., когато той отново ще бъде в точката си на максимално разстояние от червения свръхгигант и следователно ще бъде по-лесен за откриване. Това е нова възможност, която Хауъл и екипът му не възнамеряват да пропуснат.

Справка: Morgan MacLeod et al; Radial Velocity and Astrometric Evidence for a Close Companion to Betelgeuse;
The Astrophysical Journal, Volume 978, Number 1; 2025 ApJ 978 50; DOI 10.3847/1538-4357/ad93c8

Източник: Gemini North Discovers Long-Predicted Stellar Companion of Betelgeuse, NOIRLab

Още по темата

18/03/2025

Космос

Как ще избухне като свръхнова Бетелгейзе и ще ни навреди ли?

23/10/2024

Космос

Потъмняването на Бетелгейзе може да се дължи на орбитален спътник звезда

05/06/2023

Космос

Звездата Бетелгейзе е с 50% по-ярка от обикновено. Какво се случва там?

21/06/2021

Космос

Разгадана е загадката за „Голямото затъмняване“ на Бетелгейзе (видео)