Потъмняването на Бетелгейзе може да се дължи на орбитален спътник звезда

Ваня Милева Последна промяна на 23 октомври 2024 в 00:00 1749 0

Ярка червена звезда с малка звезда до нея

Кредит Lucy Reading-Ikkanda/Simons Foundation.

Графично изображение на Бетелгейзе и "Бетелбъди".

Учени предлагат нова теория, с която обясняват защо през последните години десетата по яркост звезда в небето - Бетелгейзе - намалява яркостта си и всички очакват да избухне като свръхнова, но тя продължава да се държи странно.

Новото изследване показва, че червената звезда свръхгигант има спътник, наричан с любов "Бетелбъди" (Betelbuddy - приятел на Бетелгейзе).


Между ноември 2019 г. и март 2020 г. Бетелгейзе видимо помръква.

Някои предположиха, че звездата може би е на път да избухне в свръхнова - едно от най-мощните събития във Вселената, настъпващо при смъртта на най-големите звезди. Други смятаха, че може би Бетелгейзе просто е изхвърлила малко прах и газ - космическа "пръдня", която временно е затъмнила светлината ѝ.

Нещата стават още по-странни, когато само няколко години по-късно звездата внезапно става с 50 % по-ярка.

Новото изследване, прието за публикуване в Astrophysical Journal, показва, че неотдавнашното странно поведение на Бетелгейзе може да се дължи на това, че звездата не е сама.

"Изключихме всички вътрешни източници на променливост, за които можехме да се сетим, за да обясним защо изсветляването и затъмняването се случват по този начин", обяснява водещият автор Джаред Голдбърг (Jared Goldberg), научен сътрудник в Центъра за изчислителна астрофизика към Института "Флатирон" в Ню Йорк. "Единствената подходяща хипотеза е, че Бетелгейзе има спътник."

Звездата спътник има официално наименование Алфа Ори Б (Alpha Ori B), но всички предпочитат Бетелбъди.

Компютърните симулации, проведени от екипа на Голдбърг, предполагат, че звездата спътник - ако съществува - действа като снегорин. Докато обикаля около Бетелгейзе, Бетелбъди избутва праха от пътя си и временно прави Бетелгейзе по-ярка.

Бетелгейзе е масивна звезда, 100 000 пъти по-ярка и повече от 400 милиона пъти по-голяма от нашето Слънце.

Инфографика, описваща как Бетелбъди влияе върху видимата яркост на Бетелгейзе. Кредит: Lucy Reading-Ikkanda/Simons Foundation

Тя е към края на живота си и се очаква скоро да избухне в свръхнова. Възникналата експлозия вероятно ще бъде достатъчно ярка, за да се вижда от Земята през деня в продължение на седмици.

Астрономите се опитват да предскажат кога Бетелгейзе ще избухне. Един от начините, по които правят това, е като проверяват "пулса" на звездата - периодичното изсветляване и затъмняване на звездата.

Бетелгейзе има 2 пулса. Единият импулс е с периодичност около 6 години, а вторият - малко повече от една година.

Единият от тези пулсове е така нареченият "основен режим" - свойство на самата звезда. Ако фундаменталният режим е по-дългосрочният импулс, тогава Бетелгейзе може да стане свръхнова по-рано от очакваното. Предишни изследвания показват, че фундаменталният режим на Бетелгейзе е по-краткият пулс.

Другият импулс трябва да се дължи на външни фактори, като например наличието на Бетелбъди.

"Нищо друго не се прибавя", отбелязва Голдбърг. "По принцип, ако няма Бетелбъди, това означава, че се случва нещо прекалено странно - нещо, което е невъзможно да се обясни със сегашната физика."

Изследователите все още не са сигурни какво представлява Бетелбъди. Но най-доброто им предположение е, че това е звезда с маса около два пъти по-голяма от тази на Слънцето.

"Трудно е да се каже какъв всъщност е спътникът, освен да се предоставят данни за масата и орбиталните ограничения", заявява съавторът Меридит Джойс (Meridith Joyce) от Университета на Уайоминг, САЩ. "Звезда, подобна на Слънцето, е най-вероятният тип спътник, но това в никакъв случай не е окончателно".

съзвездие ОрионПоложението на Бетелгейзе в съзвездието Орион. Кредит: Lucy Reading-Ikkanda/Simons Foundation.

"По-екзотичната хипотеза, която лично на мен ми харесва, макар че мненията на моите съавтори може да се различават, предполага, че спътникът е неутронна звезда - ядрото на звезда, която вече е преминала през свръхнова", добавя изследователката. "В този случай обаче бихме очаквали да видим доказателства за това с рентгенови наблюдения, а такива няма. Мисля, че трябва да потърсим отново."

Следващата стъпка е опитът да се наблюдава Бетелбъди с помощта на телескоп. Екипът съобщава, че има потенциален прозорец за това около 6 декември.

"Трябва да потвърдим, че Бетелбъди наистина съществува, тъй като нашият резултат се основава на изводи, а не на пряко детектиране", посочва съавторът Ласло Молнар (László Molnár) от обсерваторията Конколи в Изследователския център по астрономия и науки за Земята HUN-REN в Унгария. "Затова сега работим върху оферти за наблюдения."

Справка:: Jared A. Goldberg et al, A Buddy for Betelgeuse: Binarity as the Origin of the Long Secondary Period in $α$ Orionis, arXiv (2024). DOI: 10.48550/arxiv.2408.09089

Източник: Betelgeuse, Betelgeuse. Bright star’s dimming may be due to orbiting companion, Сosmos magazine

    Най-важното
    Всички новини