Бетелгейзе няма да се взриви: Потъмняването е заради прашен облак

Ваня Милева Последна промяна на 09 март 2020 в 10:07 7548 0

Наблюдения с ESOs VLT на Бетелгейзе. Кредит: ESO / M. Montargès et al.

Бетелгейзе, звездата - червен супергигант в Орион, е във фокуса на вниманието на астрономите от месеци заради силния спад на яркостта й от октомври. От известно време тя отново се засили, което вече бе предвидено.

Бетелгейзе отново ще се върне към нормалните си нива на яркост. Астрономите измериха температурата на звездата, за да установят причината за скорошното й затъмняване.

Имаше две обяснения за намаляването на интензивността на светлината й, едното, че върху повърхността й се е появила огромна конвекционна клетка с горещ материал, която след това отново се е охладила и е потънала, другото - че Бетелгейзе изхвърля много прах, прах, който след това се кондензира около звездата и частично затъмнява светлината й. Последното твърдение сега изглежда по-достоверно.

Това означава, че звездата няма, както някои се надяваха, да стане скоро свръхнова. Един от признаците на предстояща експлозия е драматичното потъмняване на звездата, но астрономите предвиждат, че Бетелгейзе е поне на няколко десетки хиляди години от момента, когато ще изригне в свръхнова.

"Ние виждаме това непрекъснато от червените супергиганти и това е нормална част от техния жизнен цикъл", заяви астрономът Емили Левеск (Emily M. Levesque) от Университета във Вашингтон.

Астрономите Емили Левеск и Филип Маси (Philip Massey), също от Университета на Вашингтон, изследват подробно спектъра на Бетелгейзе миналия февруари. Тяхната цел бе да измерят температурата на повърхността на Бетелгейзе.

Как става това? Няма как да се постави термометър в звезда, която е на 640 светлинни години от нас. За това се използва нейния спектър.

Повърхността на Бетелгейзе, наблюдавана през 2017 г. с Atacama Large Millimeter / submillimeter Array. Може би се вижда конвекционна клетка. Кредит: ALMA/ESO/NAOJ/NRAO/E. O’Gorman/P. Kervella

Левеск и Маси успяха с помощта на 4,3-метровия телескоп ALMA да филтрират обилната светлина от Бетелгейзе и да извлекат абсорбционна линия от молекули титаниев оксид. От тази линия те успяха да определят температурата на повърхността на Бетелгейзе - на 14 февруари тя бе средно 3,325 Kелвина.

Екипът прави същото през 2004 г. - далеч преди периода на отслабване на светлината - и тогава температурата е била едва 50 до 100 Kелвина по-висока. Ако отслабването на светлината бе причинено от кипяща конвекционна клетка, повърхностната температура трябваше да е много по-ниска от измерените 3,325 К.

Така Левеск и Маси разбират, че прахът трябва да е причината за потъмняването на Бетелгейзе.

Справка:

Emily M. Levesque, Philip Massey. Betelgeuse Just Isn’t That Cool: Effective Temperature Alone Cannot Explain the Recent Dimming of Betelgeuse. arXiv:2002.10463 [astro-ph.SR].

Източник: Eurekalert

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !