Ново изследване показа, че австралийските аборигени са забелязали промени в яркостта в най-малко три звезди. Това изследователите откриват в устните им предания, които са различни от които и да са други известни в света.
Много хора без основание приписват невъзможни научни познания на древните народи - например дискредитираните твърдения на нашумелия напоследък професор по психология Джордан Питърсън, че двойната спирала на ДНК в изкуството на древен Египет, посочва Стивън Лунц (Stephen Luntz) в IFLScience.
Но д-р Дуейн Хамакър (Duane Hamacher) от Университета "Монаш" намира много по-достоверни, макар и впечатляващи, свидетелства.
Без телескопи няма начин австралийските аборигени да познават звезди като Бетелгейзе (Алфа Орион), Алдебаран (Алфа Телец) и Антарес (Алфа Скорпион) - всичките червени супергиганти, някои от най-големите звезди в нашия район на Млечния път. Въпреки това и трите звезди привличат вниманието им с яркостта и червения си цвят, продукт на охлаждането, тъй като те се разширяват до стотици пъти диаметъра на Слънцето.
Аристотел твърди, че звездите не променят яркостта си, а западните астрономи смятат така до 1596 г., когато проследяват промяната на Мира от съзвездието Кит.
Но изглежда, че други, коренните жители на Австралия, открита от европейците в края на 18 век, забелязват повече.
Хамакър, който изследва астрономическите традиции на австралийските аборигени с голямо внимание, представи в Australian Journal of Anthropology че няколко южноавстралийски племена не само забелязват промените в яркостта на звездите, но и поддържат устната традиция жива и досега.
Местните австралийци описват Орион и Плеядите подобно на древногръцкия мит * - могъщ ловец на име Ниеруна (Орион), който преследва група от седем сестри (Плеядите). В някои части на континента Алдебаран в съзвездието Хиади** се нарича от аборигените Камбугуда и се разказва, че това е най-старата сестра, която защитава по-младите си сестри от похотта на Орион (Ниеруна).
*Плеядите в древногръцка митология са седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона. Всички сестри се свързали с боговете с изключение на Меропа, която станала жена на Сизиф. Плеядите били преследвали от ловеца Орион, докато Зевс не ги превърнал в гълъби за да ги спаси. После ги възнесъл на небето във вид на съзвездие. Шест звезди от този звезден куп светят ярко, а седмата – Меропа почти не се вижда. Според легендата тя свети по-слабо, защото сестрите ѝ се срамували, че тя се омъжила за смъртен.
**Хиадите в древногръцката митология са сестри на Плеядите, нимфи на дъжда. Хиадите толкова силно жалеят смъртта на брат си Хиас, умрял на лов, че Зевс ги взима на небето и ги превръща в звезди в съседeн на Плеядите клъстер в съзвездието Телец, където най-ярките звезди формират "V" заедно с още по-ярката Алдебаран. Но Алдебаран не е свързан с Хиадите, тъй като се намира много по-близо до Земята и просто да лежи на една и съща зрителна линия.
Хамакър забелязва нещо, пропуснато от другите антрополози. Някои от тези легенди споменават до увеличаването и спадането на силата на "горещата страст" на Ниеруна, представен от Бетелгейзе, нещо, което сега знаем, се случва на 1.1 - годишен цикъл. По подобен начин способността на Камбугуда да издържи на заплахата на Ниеруна е представена като променяща се с яркостта на Алдебаран.
Местните австралийци от части на Южна Австралия виждат това, което наричаме Орион и Телец, като ловецът Ниеруна (Nyeeruna), преследващ сестрите Югариля (Yugarilya), отблъскван от Камбугуда (Kambugudha) и нейните кучета динго, и забелязват промените в яркостта на Бетелгейзе като показател за силата на похотта на Ниеруна. Leaman and Hamacher
Устните традиции в Югоизточна Австралия по поречието на река Мъри разказват за червената звезда Уайунгари, чиято сексуална активност расте и избледнява спрямо двете му съпруги. Тази история е записана през 1935 г. от антрополога Норман Тиндайл (Norman Tindale), който заключава, че Уайунгари е Марс, тъй като Марс прави най-близкия си подход на всеки 15 години.
Но Хамакът отбелязва, че Антарес е ярка и много червена променлива звезда с върхове в яркост приблизително на всеки 4.5 години. Той се вписва много по-добре с онова, което разказва историята на Уайунгари, и наистина е била видима доста близо до Марс по времето, когато Тиндайл се занимава с изследванията си, което ер предизвикало объркването.
За съжаление вековете на колонизацията са унищожили всички детайли, които биха могли да бъдат полезни за проследяване на промените в тези звезди, чиито вариации все още не са напълно разбрани.
Теорията на Хамакър за Уайунгари (Антарес), с двете му съпруги от двете страни, разположени в близост до най-известното съзвездие на аборигените, "ему", отбелязано с тъмни области в Млечния път. Hamacher
Независимо от това, Хамакър твърди, че работата "подчертава колко е важно да се разгледат и изследват местните устни традиции по света за описания на небесни явления, които могат да помогнат както на астрофизиците, така и на антрополозите, изследващи устната традиция, астрономическата култура и местните познавателни системи".
Единственият друг известен пример за ранна астрономическа култура, наблюдавала промените в звездната яркост идва от Египет. Това обаче не е променлива звезда в нормалния смисъл на думата, а двойната звезда Алгол, която потъмнява, когато един от компонентите й минава пред другия.
Твърдението на Хамакър не е невероятно. Следващата статия в списанието Journal of Astronomical History and Heritage на Брадли Шефер (Bradley Schaefer) от Университета на Луизиана показа, че дори неопитни наблюдатели могат да забележат промените на яркостта на всяка от тези звезди, ако ги сравнят с близки стабилни звезди с подобна яркост.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари