Езиците по света се различават значително по количеството на граматичните особености, които съдържат. Тази вариация се наблюдава дори между близкородствени езици.
Говорещите шведски, датски и норвежки език например използват една и съща дума hunden, която означава "кучето", за да съобщят, че кучето е в къщата или че някой е намерил кучето или е дал храна на кучето. В исландския език, от друга страна, в тези ситуации ще се използват три различни форми на думата, съответстващи съответно на именителен, винителен и дателен падеж: hundurinn, hundinn и hundinum.
Това граматическо различие в падежната система, заедно с много други, отличава исландския от близките му родствени езици.
"Една от известните хипотези за това защо някои езици показват по-сложна граматика от други, свързва граматичната сложност със социалната среда, в която тези езици се използват", посочва първият автор Елена Щербакова (Olena Shcherbakova) от Института за еволюционна антропология "Макс Планк".
Например исландският език се изучава и използва предимно от местното население, наброяващо над 350 000 души. Такива сравнително малки изолирани общности се наричат още "общества от близки хора". За разлика от тях другите скандинавски страни, разположени в непосредствена близост до своите съседи, имат по-големи популации със значителен дял на хора, за които този език не е роден.
Такива общности са известни като "общества от пришълци". Много лингвисти твърдят, че езиците с повече неместни носители на езика са склонни да опростяват граматиките си, тъй като за разлика от децата, възрастните по-трудно усвояват сложни граматически правила, за да овладеят тънкостите на новия език.
Дали обаче този исландски пример е представителен за поразителното езиково разнообразие по света?
Изследователите от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" решават да разберат дали граматиките на езиците са склонни да се развиват по-просто, когато се говорят от по-големи общества от пришълци с много хора, за които официалният език не е роден.
За целите на своето изследване, публикувано в Science Advances, те измерват граматическата сложност на 1314 езика, използвайки данни от Grambank - наскоро публикувана глобална база данни с граматически характеристики. Тези оценки за сложност са сравнени с променливи, които подробно описват броя на неместни носители на езика.
Определяне на сложността
Сложността на езика е горещо обсъждана тема в лингвистиката, като съществуват много различни противоположни мнения.
"Много от разногласията се дължат на различията в начина, по който се дефинира "сложността"", обяснява Хедвиг Скиргьорд (Hedvig Skirgård) от Института по еволюционна антропология "Макс Планк".
"В това изследване усъвършенствахме методологията, като откроихме два различни показателя: слятост (колко афикси имат глаголите и съществителните, англ. fusion) и информативност (колко разграничения са направени, англ. informativity)."
Глобално разпределение на по степен на информативност (колко разграничения са направени, англ. informativity). Кредит: Science Advances (2023). DOI: 10.1126/sciadv.adf7704
Резултатите показват, че обществата от пришълци не говорят по-малко сложни езици.
"Всъщност нашето изследване разкрива, че вариациите в граматичната сложност обикновено се натрупват твърде бавно, за да се адаптират към непосредствената среда", заявява Щербакова.
Добре познатият контрапример на твърдението за социалната среда, която формира граматическата сложност, е немският език. Немският език се изучава и говори от голям брой хора, за които той не е роден, и въпреки това този език е запазил падежната си система и много други граматични различия.
В изследването се проверява влиянието на социалната среда върху граматичната сложност, като се отчитат очакваните сходства, произтичащи както от генеалогичното наследяване, така и от контактите.
"Нашето изследване подчертава значението на използването на широкомащабни данни и отчитането на влиянието на наследяването и контактите при решаването на дългогодишни въпроси за еволюцията на езиците. То показва как възприетата лингвистична мъдрост може да бъде стриктно проверена с глобалните набори от данни, които стават все по-достъпни", заключава Саймън Грийнхил (Simon Greenhill) от Окландския университет.
Справка: Olena Shcherbakova, Societies of strangers do not speak grammatically simpler languages, Science Advances (2023). DOI: 10.1126/sciadv.adf7704. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.adf7704
Hedvig Skirgård et al, Grambank v1.0, Zenodo (2023). DOI: 10.5281/zenodo.7740139
Източник: The evolution of complex grammars: New study measures grammatical complexity of 1,314 languages, Max Planck Society
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари