Градивните елементи на човешкия език са съществували преди поне 40 милиона години, много преди еволюционният клон на хората да се отдели от шимпанзетата.
Изследователите наскоро установиха, че последният общ прародител на човечеството с другите примати е развил способността да открива връзките между групите звуци, основополагащо умение за разбиране на езика, според новото проучване.
Структурно езикът се състои от изречения, а в едно изречение всяка дума има значение. Но значението идва и от граматиката или как са подредени думите. Възможността да разпознаваме и тълкуваме връзките между фразите в изречението е важна част от начина, по който мозъкът ни обработва езика.
За да изследват произхода на тази способност, изследователите създават оригинален „език“ от звукове в шест акустични категории, групирайки тоновете така че да образуват „изречения“. След това тестват хора, мармозетки и шимпанзета, за да видят дали и трите групи могат да разпознаят кога структурата на „изречението“ е неправилна и учените откриват „забележими прилики“ във отговорите на всички примати (включително и хората) според новото проучване, публикувано в Science Advances.
В човешките езици групи от думи в изречението могат да бъдат свързани дори ако не са точно една до друга - връзка, известна като несъседна зависимост. Например, във фразата „Кучето, което е ухапало котката, е избягало“, актът на бягство е свързан с „кучето“, а не с „котката“.
За изследването изследователите съставят компютърно генерирани звуци, които могат да бъдат комбинирани в последователности, като фрази в изречение.
„Разбира се, тези звуци са безсмислени“, разказва водещият автор на изследването Стюарт Уотсън (Stuart Watson), постдокторант в катедрата по сравнителна лингвистика в Университета в Цюрих, Швейцария.
„Но фактът, че звукът „А“ винаги се появява в същите последователности като звукът „Б“, им дава вид връзка, която човек може да започне да сравнява със синтаксиса“, обяснява Уотсън за Live Science. След това изследователите запознават 24 човека, 17 шимпанзета и 16 мармозетки с тези последователности на „изкуствена граматика“. След това изследователите записват отговорите на участниците, проверявайки дали ще открият, че граматиката нарушава установените правила.
Маймуните участници „слушат тези звуци в продължение на пет часа, разпределени в една седмица, преди да проверим дали са научили нещо“, разказва Уотсън.
Разпознаване на правилата
Предишни експерименти са установили, че маймуните, които се отклоняват от последния ни общ прародител преди около 40 милиона години, могат да разпознаят тези граматически нарушения, съобщават авторите на изследването. Шимпанзетата и хората се разделят по-скоро, само преди 5 - 6 милиона години. Като тестват шимпанзета, както и хора и мармозетки, вид маймуни от Стария свят, учените се надяват да научат дали тази когнитивна способност произхожда от общ прародител - в този случай тя ще бъде споделена от всичките три групи примати - или се е появила при маймуните и хора поради конвергентна еволюция, при която сходни черти се развиват независимо при различните видове.
Авторите на изследването установяват, че всички групи са били в състояние не само да разпознаят правилата на новия „език“, но и да забележат кога тези правила са нарушени. За шимпанзетата и мармозетките това означава, че когато чуят аудио последователности, които нарушават правилата, те прекарват повече време, гледайки към високоговорителите, отколкото когато граматиката на „изреченията“ е правилна. Това предполага, че когнитивната способност за обработка на съседни зависимости в езика е съществувала преди най-малко 40 милиона години, когато хората, големите примати и низшите маймуни за последно са споделяли общ прародител и преди самият език да е еволюирал.
Все пак обаче остават редица въпроси, коментира Уотсън.
"Ако приматите имат интелигентност, необходима за обработка на тези сложни акустични последователности, защо не произвеждат структури с подобна сложност в собствената си система на общуване?", пита Уотсън. "Може би по този аспект на езиковото развитие хората са уникални сред приматите, обяснява изследователят.
Възможно е обаче и други примати да притежават тези способности за комуникация помежду си, "а ние просто още не сме ги идентифицирали", отбелязва Уотсън.
Справка: Nonadjacent dependency processing in monkeys, apes, and humans, Stuart K. Watsonet al., Science Advances 21 Oct 2020: Vol. 6, no. 43, eabb0725, DOI: 10.1126/sciadv.abb0725
Източник: Building blocks of language evolved before humans split from chimps and monkeys, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари