Езикът на насилието и насилствените действия са неразривно свързани. Затова агресивният политически език може да поквари цялата култура.
Това предупреждава в своя анализ професор Денис М. Клаузен (Dennis M. Clausen) от Университета в Сан Диего в Psychology Today. Клаузен е професор по американска литература и наблюденията му са от американската действителност, но както пише самият той: "Това се случва навсякъде".
Напоследък това се случва навсякъде: Хората прочетат нещо в интернет, социалните медии или чуят по телевизията и веднага се ядосват и се настройват агресивно.
Това е кучето на Павлов на стероиди.
Те не проверяват дали това, което са чули или прочели, е вярно - те просто реагират на него, без да мислят.
Веднъж щом се задейства гневът, това е постоянна реакция на даден проблем - дори ако последващите събития докажат, че той е безспорно погрешен и се основава на грешна информация.
Често става така - хората прочитат само първите няколко реда и след това реагират така, сякаш това е целият текст. Съзнанието им се спира на най-провокативните думи и реагира висцерално (неосъзнато, инстинктивно), а не рационално на казаното. Понякога това води до дълбоки недоразумения и дори до враждебна размяна на мнения, а не до спокойно обмисляне на това какво всъщност се съобщава в цялото съобщение.
Политиците несъмнено са най-големите виновници, допринесли за неизбежното покваряване на езика като инструмент за деградация, а не за общуване. Те често приличат повече на тригодишни деца, които изпадат в истерия, отколкото на политически лидери, които внимателно са обмислили алтернативите на трудните въпроси и след това се опитват да ги предадат убедително на аудиторията. За съжаление, много от нашите политици са по-склонни да намерят дума или фраза, която не им харесва, и след това да изградят бомбастична тирада срещу това, което се казва в цялото послание, за да могат да ударят противника, сякаш заслужаващ смъртно наказание.
Някои политици са издигнали злоупотребата с езика до нивото на гнусна форма на изкуство и я използват с религиозна интензивност, за да обрисуват опонентите си с най-широката четка на негативната хипербола. Всеки противник, който се изпречи на пътя им, ще си тръгне с вербалния еквивалент на това да бъде намазан с катран.
Убийството на президента Джеймс А. Гарфийлд. Кредит: A. Berghaus and C. Upham, публикувано в Frank Leslie's Illustrated Newspaper/Wikimedia Commons, Public Domain
Впоследствие техните последователи подхващат тези тиради и се стремят единствено да унищожат онези, с които не са съгласни. Техните обвинения често предизвикват тълпа, която заобикаля всички необходими стоп-знаци, призоваващи към внимателно обмисляне, и отприщва гнева и враждебността си срещу въображаемия враг.
Не бива да очакваме езикова чистота от политиците. Никога не е били такива и никога няма да бъдат.
Все пак Просвещението от 18 век се опита да измъкне човечеството от катастрофалната тенденция към ирационални, хиперболични форми на мислене и общуване.
Автори като Джонатан Суифт се опитват, невинаги успешно, да използват остроумието и мъдростта на критичното мислене, допълнени от ясна и умна проза, за да събудят по-дълбоки реакции у своите читатели. Суифт е разбирал силата на езика да издига или унищожава. Той също така осъзнава опасностите, които крие едно общество, и особено една държавна институция, която взема на въоръжение езика и го използва за постигане на политическа власт.
Лошото мнение на Суифт за политическата върхушка по негово време и злоупотребата ѝ с езика е отразено в един герой от "Пътешествията на Гъливер", който казва
"Всеки, който успее да накара да поникнат два житни класа или два стръка трева върху парче земя, където преди това е расъл само един клас или стрък, ще заслужава благодарността на цялото човечество и ще е облагодетелствал повече страната си от цялата раса политици, взети заедно."
Суифт е имал също толкова категорично мнение за важността на критичното мислене и съществената роля на разума при формирането на идеи и мнения:
"Никой не може да не се подчини на разума, без да се откаже от претенцията си да бъде разумно същество."
Марк Твен, все още един от най-цитираните американци, споделя високото мнение на Джонатан Суифт за критичното мислене. Твен умело прикрива предпочитанията си към ясно формулираната проза и рационалното мислене в афоризми, които прикриват ниското му мнение за политиците и тяхната употреба на езика. Той пише:
"Всички конгреси и парламенти имат добро отношение към идиотите и състрадание към тях поради личен опит и наследственост."
Може би най-известното литературно произведение, в което се разглежда политическата поквара на езика и последиците от нея, е класическото есе на Джордж Оруел "Политиката и английският език" (1946 г.).
Оруел идентифицира няколко различни вида политическа злоупотреба с езика, които се опитват да прикрият иначе неоправдани посегателства срещу човешкия род.
Той твърди, че политическата злоупотреба с езика често ерозира основни морални и етични съображения, като по този начин допринася за напълно несъстоятелни действия като избиването на цели етнически популации.
Оруеловото есе идентифицира още това, което днес наричаме "политически газлайтинг", който прикрива гнусни намерения зад учтиви, безобидни и умишлено двусмислени думи и фрази.
Той пише за тази практика по негово време:
"Големият враг на ясния език е неискреността. Когато има разминаване между реалните и декларираните цели, човек сякаш инстинктивно се обръща към дългите думи и изчерпаните идиоми, подобно на сепия, която излива мастило."
Оруел ни предупреждава, че езикът може да бъде толкова опасен, колкото и всяко оръжие за масово унищожение. Той има силата да спаси или унищожи цели нации. Той е извършил повече атаки срещу човешката раса от която и да е армия. Суифт, Твен, Оруел и други ни предупреждават, че политиците ще си присвоят езика на една нация и след това ще го използват, за да унищожат своите истински или предполагаеми врагове, за да получат власт.
С течение на времето тези злоупотреби с езика могат да доведат до още по-непоправими актове на насилие, които водят до още по-голямо развращаване на езика - и така цикълът става необратим и допринася за масовите изстъпления, на които сме свидетели през цялата човешка история.
"Автори като Твен, Суифт и Оруел признават потенциала на политическия език да разрушава и дестабилизира една държава. Днес американците (и не само те), особено в политиката, трябва да намерят начини да сдържат гнева си и да изследват това, което Суифт предлага като по-рационални и прагматични подходи за решаване на проблеми", препоръчва проф. Клаузен.
"Пред нас има твърде много предизвикателства, за да се изгубим в блатото на агресивната политическа реторика."
Източник: When Political Language Becomes a Lethal Weapon,
Dennis M. Clausen, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари