Да обичаш някого означава да го приемеш напълно, с всички недостатъци. Всички знаем това определение за любов. С течение на годините определени поведения, ритуали и символи са се превърнали в синоним на тази всеобхватна представа за вечна връзка, като например институцията на брака.
Въпреки това подобен строг черно-бял поглед върху любовта може да ни накара да пренебрегнем многобройните сиви зони. Можем да започнем да приемем поведение, което е в наша вреда, и да допускаме поведение, което е очевидно притеснително.
Изследванията в областта на психичното здраве неведнъж са доказвали, че любовта може да изглежда и да се усеща по различен начин от този, по който се представя в книгите, филмите и музиката. Ето три често срещани грешки, които хората допускат, когато гледат твърде негъвкаво на интимните си отношения.
1. Прекалено бързо правите жертви за партньора си.
Да, жертвите са неизбежни в повечето взаимоотношения. И да, това е благородно. Но дали винаги е необходимо? Изследванията показват, че не е съвсем така.
"Със сигурност е благородно да оставите на заден план собствените си интереси заради партньора или връзката си", обяснява психологът Франческа Ригети (Francesca Righetti). "Нашите изследвания обаче показват, че това има тежки последици както за даващия, така и за получаващия".
Според изследването на Ригети последствията често изглеждат така:
- Даващият изпитва по-ниско самочувствие, тъй като жертвите изискват от него доброволно да се откаже от своите предпочитания и цели. Това превръща жертвеността в изключително скъпоструващо просоциално поведение.
- Получателят остава със смесени чувства. От една страна, той се чувства благодарен, обичан и приет. Но също така се чувства виновен и задължен.
Въпреки че пожертването има този ефект и върху двамата партньори в една връзка, жените по-често изпитват по-ниско самочувствие след пожертването, защото на жертвите нерядко се гледа като на техен дълг, а не като на техен избор. Това означава, че те могат да изпитат най-вече тежестта на жертвата, но не и някаква полза от нея.
За да се избегне болката, която жертвата може да причини в една връзка, Ригети съветва партньорите да следват тези две стъпки:
1. Променете това, върху което се фокусирате. Ако се фокусирате върху това, което сте загубили след жертвата, е по-вероятно да изпитате по-ниско лично самочувствие и удовлетворение от връзката. Опитайте се да погледнете откъм светлата страна на жертвата (напр. колко щастлив е партньорът или какво можете да научите от този опит, или да се почувствате горди, че сте щедър човек).
2. Преразгледайте необходимостта от жертва. Понякога са необходими жертви, за да се поддържа една връзка. Има случаи обаче, когато те могат да бъдат избегнати чрез планиране на непредвидените ситуации и малко приспособяване. Например, макар че преместването в друга държава, за да подкрепите кариерната промяна на партньора, е основателно, жертването на собствения ви уикенд, за да придружите партньора си до дома на родителите му, когато не искате, може да се окаже ненужно.
2. Твърде отстъпчиви сте в разрешаването на проблемите.
Понякога нашите близки могат да се държат по начин, който е неетичен и/или потенциално вреден. Тези ситуации изискват да бъдем напълно честни с партньорите си и със себе си - но е възможно да не успеем да го направим, защото го/я обичаме.
"Когато някой от близките ни хора се държи неетично, сме изправени пред конфликт между отстояването на моралните ни ценности и запазването на връзката ни", обяснява психологът Рейчъл Форбс (Rachel Forbes) от Университета в Торонто, Канада.
Изследването на Форбс установява, че хората често изпитват дълбока двусмисленост (амбивалентност), когато реагират на неетичните действия на близък човек - вероятно поради склонността на хората да споделят чувство за идентичност с любимите си хора.
Цената на тази двусмисленост е двойна:
- Като страничен продукт на търпимостта азът сякаш поема част от тежестта на лошото поведение - чувства се смутен, засрамен и виновен за действията на партньора.
- Партньорът може да си позволява това поведение отново и отново, тъй като не е предупреждаван за него, което може да се превърне в сериозен повод за безпокойство при взаимоотношения с насилие
За хората, които може би се затрудняват да бъдат честни по отношение на лошото поведение на любимия човек, Форбс има следния съвет:
"Двусмислието, което изпитваме, когато се сблъскваме с лошото поведение на близките си, е трудно за преодоляване. Когато се сблъскаме с некоректно поведение на близък човек, е важно да се замислим за моралните си ценности и дали самата постъпка се вписва в тях."
3. Връзката ви се изгражда на базата на някаква полза.
Обикновено избираме да бъдем с някого в дългосрочна връзка, ако сме влюбени в самия човек. Въпреки това в повече случаи, отколкото бихме искали да признаем, има и други съображения - например статутът на семейството, към което принадлежи, начинът, по който може да ни помогне да постигнем собствените си цели, както и финансовите и материалните придобивки.
Макар че да приемате някого като средство, не е напълно погрешно, това може да бъде проблем, когато е в основата на връзката ви. Психологът Сидзин Уан (Xijing Wang) нарича този подход "перспектива на инструмента", която е измерение на обективирането, т.е. разглеждането на човека като обект. При перспективата на инструмента хората се принизяват до чисти инструменти, чиято функция е да улесняват постигането на целите на другите. По същество, щом възприемем инструменталния подход, ние се интересуваме само от това колко полезен е човекът за нас.
Уан посочва две причини, поради които този подход може да има отрицателно въздействие върху интимните отношения:
1. Никой партньор няма да бъде "полезен" вечно. Целите на хората могат да се различават значително през различните етапи от живота им и следователно "инструментите", от които се нуждаят, са различни. С други думи, въпреки че Б може да бъде полезен на А за определена цел през определен период от време, за Б е трудно да бъде постоянно полезен за А. Така, ако А иска Б да бъде винаги "полезен", в крайна сметка А ще се почувства разочарован.
2. Партньорът ви може да се почувства обективизиран. Инструменталността може да внуши на партньора, че той няма присъща стойност и не внася нищо друго освен това, което може да направи, за да помогне за постигането на определена цел. Според Уанг отношението на партньора към вас по такъв безчувствен и деперсонализиран начин може да бъде непоносимо.
Ако имате чувството, че партньорът ви гледа на вас единствено от утилитарна гледна точка, важно е да знаете, че не е по ваша вина и не трябва да позволявате това да се отрази на самочувствието ви. Хората се движат от цели, а постигането на целите може да доведе до инструментален подход, който може да бъде стандартният начин в социалните взаимоотношения, включително интимните.
При такъв сценарий е препоръчително да инициирате честен разговор с партньора си, с близък човек или с практикуващ психолог, тъй като това може да се отрази пряко на вашето самочувствие и самооценка.
Заключение
Да имаш партньор, който е с теб в трудни и тежки моменти, е благословия. Но е необходимо постоянно да проверявате себе си и да оценявате честно връзката си, за да не се превърне по-скоро в затвор, отколкото в убежище.
Авторът Марк Травърс (Mark Travers), Ph.D., е американски психолог с дипломи от университета Корнел и университета Колорадо Боулдър.
Източник: 3 Ways to Identify Where Love Ends and Toxicity Begins, Mark Travers, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари