Страхът от хищници може да е помогнал на много животни да разпознават кога няма опасни животни. Сега изглежда, че хората са надградили това разбиране за отсъствие, за да стигнат до концепцията за "нула".
Човешкият мозък може да се е научил да разбира числото нула и да го прилага в живота си, усъвършенствайки примитивен нервен път. По-доброто разбиране на това може да помогне на хората, които се затрудняват да разберат числата след инсулт.
Нулите се използват в много аспекти на обществото, от астрономията и инженерството до счетоводството и литературата. Tрудно е да си представим свят без нула, но всъщност това е изненадващо скорошна идея. Открита е по-късно от числата и дробите. Според историците идеята идва от Индия, като най-старата препратката към цифрата нула е идентифицирана в индийски ръкопис от трети - четвърти век.
Това не е изненадващо - концепцията за нулата като число е много по-сложна в края на краищата, в ежедневието ние имаме работа с "неща", които можем да преброим, сравним, а нулата, тя се възприема като "нищо", "липса", тя не се вижда и трудно хората я възприемат като бройка, количество.
За да разберат произхода на нулата, Бенджи Барнет (Benjy Barnett) и Стив Флеминг (Steve Fleming) от Университетския колеж в Лондон използват магнитоенцефалография (MEG), за да запишат магнитните полета, произведени от мозъците на 29 души, докато изпълняват две задачи.
В първия случай участниците трябва да сравняват дали два последователни модела са съставени от еднакъв брой точки от 0 до 5. Във втория им са показани 10 числа, също от 0 до 5, всяко за 250 милисекунди. Половината от тях са оранжеви, а останалите сини. След това участниците е трябвало да докладват кои цветни числа имат най-висока стойност.
За да се сравни мозъчната активност на участниците, когато виждат "0" с други числа, MEG данните са въведени в алгоритъм за машинно обучение.
Учените отдавна знаят, че има неврони в мозъка, които реагират конкретно, когато някой виждат "1" или "2" и така нататък поне до "9", разказва Барнет.
"Ние показахме, че невронната активност в различни области на мозъка в отговор на "0" е най-подобна на активността, лежаща в основата на "1", в сравнение с други числа", обяснява изследователят. "Нещо повече, невронната активност за "0" стана по-малко подобна на мозъчните модели (патерни), предизвикани от други числа, докато другите числа ставаха по-големи, което показва, че нулата има място в началото на невронната числова линия – до "1" и два пъти е по-малка от "2" и т.н."
Двамата изследователи също така търсят прилики между реакцията на мозъка на "0" и на празен екран, откривайки, че и в двата случая се активира един и същ модел (патерн) на мозъчна активност. Това предполага, че нашето разбиране за концепцията за нули може да е еволюирало от възприятието за липса.
"Ако съм антилопа в саваната и бързо огледам наоколо, за да проверя дали виждам хищници, мозъчната активност, която ме кара да реша "не, не съм виждал нищо", може да е предшественик на числото нула в мозъка", смята Барнет.
Хората и другите животни изглежда имат способността да разбират отсъствието, но хората са надградили това, за да използват нулите, обяснява Барнет.
Предишно проучване на повече от 650 души, преживели инсулт, установява, че през първите седмици около 15% не са били в състояние да обработват именно числата, съдържащи нули.
"Нашите резултати може да допринесат за по-доброто разбиране на това явление и да помогнат за потенциални лечения", отбелязва Барнет. "Това също е добър пример за "кортикално рециклиране", при което мозъкът кооптира съществуващи вериги, отговорни за основните сензорни функции, за да развие по-сложни когнитивни способности, без да се налага да създава изцяло нов набор от невронни вериги."
Справка: bioRxiv DOI: 10.1101/2024.01.30.577906
Източник: Fear of predators may have helped us conceptualise the idea of zero, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари