Археология и генетика за това как идеите стигат по-далеч от хората в Анатолия

Преходът към земеделие и заседнал начин на живот е един от големите повратни моменти в човешката история. И все пак как този неолитен начин на живот се е разпространил от Плодородния полумесец през Анатолия и в Егейско море е предмет на разгорещени дебати.

Турско-швейцарски екип прави важни нови констатации, комбинирайки археологията и генетиката по иновативен начин.

Работата е публикувана в списание Science.

Доколко хората са отворени да експериментират с нови начини на живот? Дали земеделието се е разпространило от корените си в Анатолия към съседните региони чрез мигриращи фермери? Или по-скоро местните ловци-събирачи са възприели начина на живот на съседите си?

Новото проучване сега съгласува тези противоположни гледни точки. Авторите установяват, че тази мащабна културна промяна е настъпила чрез двата феномена – в зависимост от региона и периода.

Гроб в Pendik Höyük, Истанбул, Турция. Кредит: Mehmet Özdoğan

Изследването, ръководено от генетици и археолози от Близкоизточния технически университет (METU) и университета Хаджеттепе в Анкара (Турция), както и от университета в Лозана (UNIL, Швейцария), хвърля светлина върху важен повратен момент в човешката история. Работата на екипа показва, че културните промени са се случили не само поради миграцията на хора, но и чрез разпространението на идеи.

"В някои региони на Западна Анатолия наблюдаваме първите преходи към земеделски начин на живот преди близо 10 000 години. Наблюдаваме обаче и хиляди години генетична приемственост, което означава, че популациите не са мигрирали или се смесвали масово, въпреки че културният преход определено се е случвал", обяснява Дилек Коптекин (Dilek Koptekin), първи автор на изследването.

Въздушен изглед на селищата от ранния неолит и ранната бронзова епоха в Бадемагаджи, Анталия, Турция. Снимка: Bademağacı Excavations Archive

Липсваща глава от неолитната история

Предишни изследвания вече са показали как земеделието постепенно е заменило лова и събирачеството в Европа след 6000 г. пр.н.е. чрез преместването на земеделските производители от Анатолия (днешна Турция). Но какво се е случило преди този повратен момент, особено в Анатолия, е останало неясно.

"Нашето проучване ни позволява да се върнем назад във времето – към събития, които досега бяха предимно въпрос на предположения", отбелязва Коптекин.

Този напредък е възможен чрез секвениране на генома на 9000-годишен индивид от Западна Анатолия, най-старият досега в региона. Комбинирайки този геном с 29 нови палеогенома, както и публикувани данни, изследователите откриват изненадваща генетична приемственост в Западна Анатолия в продължение на седем хилядолетия.

"Генетично погледнато, тези хора са били предимно местни, което означава, че техните предци не са пристигнали наскоро от другаде. И все пак материалната им култура еволюира бързо: те са се преместили от пещери в къщи и са възприели нови инструменти и ритуали от далечни земи. Това предполага, че тези общности са възприели неолитни практики чрез културен обмен, а не чрез заместване на населението", обяснява компютърният биолог Анна-Сапфо Маласпинас (Anna-Sapfo Malaspinas) от UNIL.

Изследователи извършват разкопки в Bahçelievler, Bilecik, Турция. Кредит: Erkan Fidan

Идеите стигат по-далеч от хората

В търсене на по-задълбочени познания за тази мобилност, екипът използва иновативен подход, комбинирайки древна ДНК с данни от археологически свидетелства. Изследователите проучват стотици статии и да определили количествено археологически характеристики като видове керамика, инструменти и архитектурни останки. Това им позволява систематично да сравняват материалите с генетичните профили на индивиди, погребани на същите места.

"Като дадохме количествени стойности на археологическите данни, успяхме за първи път директно да сравним големи количества данни от различни обекти", уточнява археологът Чигдем Атакуман (Çiğdem Atakuman) от METU. По този начин екипът проследява не само кой къде се е преместил, но и как са се разпространявали идеите и практиките.

Констатациите на учените оспорват предишни предположения, че новите инструменти или предмети непременно показват пристигането на нова популация.

"Археолозите имат поговорката: "Гърнетата не са като хората". Нашето проучване потвърждава това схващане", коментира Коптекин.

Разкопки в Чатал-Хьоюк, неолитен обект в Централна Анатолия. Кредит: Christopher J. Knüsel

Една развиваща се мозайка

Но това не е цялата история. В някои райони на Анатолия, генетични данни разкриват както мобилност, така и смесване на популации около 7000 г. пр.н.е. Тук се придвижват нови групи, носещи както различни гени, така и различни практики. В Егейския регион също по-късна вълна от преместване на населението въвежда допълнителни културни елементи, които в крайна сметка се разпространяват в Европа.

"Тези видове миграционни събития, които оставят генетично видими промени, вероятно са представлявали малка част от случващото се движение в сравнение с фоновата мобилност", разказва Фюсун Йозер от университета Хаджеттепе. "Неолитът, според тази гледна точка, не е бил единичен процес, а смесица от трансформации, съчетаващи културно приемане, мобилност и понякога миграция."

Коптекин добавя: "Хората винаги са били адаптивни и склонни да променят начина си на живот. Не са ни необходими кризи или големи миграционни събития, за да предизвикаме промяна."

Когато идеите пътуват по-далеч от хората

Разкопки, извършени в Гирмелер, Турция. Кредит: Tlos Excavation Archive

Концептуализирано и ръководено предимно от изследователи, базирани в Турция, изследването подчертава значението на подкрепата на изследванията в региони, пряко свързани с изследваните въпроси.

За Маласпинас това е ценен пример за това как разширяването на мащабните възможности за финансиране отвъд установените научни центрове укрепва слабо представените изследователски общности.

"Нашето сътрудничество показва как ние, като научна общност, трябва да продължим напред, за да създадем по-приобщаващ и глобално балансиран изследователски пейзаж", заключава биологът.

Методологичният скок, постигнат в това проучване, интегрирайки геномни и археологически данни в голям мащаб за първи път, бележи повратна точка за праисторическите изследвания. Той позволява на бъдещите изследвания да надхвърлят простите модели и да обхванат по-сложни реалности на човешката история.

Справка: Dilek Koptekin et al, Out-of-Anatolia: cultural and genetic interactions during the Neolithic expansion in the Aegean, Science (2025). DOI: 10.1126/science.adr3326. www.science.org/doi/10.1126/science.adr3326

Източник: Combining archaeology and genetics may shed light on how ideas traveled further than people in Anatolia, University of Lausanne

Още по темата

07/02/2025

Човекът

Древна ДНК разкрива популация - липсваща връзка в произхода на индоевропейските езици

30/10/2023

Човекът

Индоевропейски езици: Ново изследване съгласува двете доминиращи хипотези за произхода им

02/03/2023

Човекът

Първите ловци-събирачи в Европа може би не са изчезнали, както се предполагаше

27/09/2022

Човекът

Древна ДНК разкрива геномната история на „люлката на цивилизацията“