Викингите колонизатори на Исландия и Фарьорските острови са имали много различен произход, установява проучване

Ваня Милева Последна промяна на 27 ноември 2024 в 00:00 4121 0

Викингски кораб

Кредит Oscar C.R.

Фарьорските острови се състоят от архипелаг от 18 малки острова, разположени в Северния Атлантик, между Южна Норвегия, Исландия и Шотландия. В резултат на тяхната демографска история и относителна географска изолация, Фарьорските острови, заедно с други популации на северноатлантическите острови, са генетично хомогенни в сравнение с популациите на континента. Исторически и археологически източници съобщават, че Фарьорските острови са били заселени около 800 г. от н.е. от викинги предимно от западна Норвегия. Все повече доказателства обаче предполагат, че островите са били заселени преди това време, вероятно от келтски монаси или други лица, произхождащи от Британските острови. Въглеродното датиране на зърна от торфен мъх и ечемик поддържа две фази на заселване преди викингите, около 300-500 г. и 500-700 г. сл. н. е. Съвсем наскоро учените откриха овча ДНК в археологически седименти от 500 г. сл. н. е. и въз основа на съвременни данни за целия геном те изчислиха, че първоначалното основаване на Фарьорските острови е станало между 50 и 300 г. сл. н. е., потенциално два до три века по-рано, отколкото се смяташе преди само въз основа на археологически находки.

Викингите са изиграли изключителна роля в заселването на Северния Атлантик и може да се очаква популациите, които са основани от тях, да са генетично сходни и хомогенни. Нови изследвания показват обаче, че исландското и фарьорското население са имали различни бащи-основатели.

Резултатите са в съответствие със сценария, че мъжкото население на Фарьорските острови произлиза от по-разнообразна група от различни скандинавски популации, отколкото техните исландски съседи. Освен това, проучването убедително демонстрира, че няма доказателства за смесване след основателите между фарьорските и исландските генофондове.

Между края на осми век и приблизително 1050 г. сл. н. е. викингите обикалят Атлантическия океан на дългите си кораби чак до Нюфаундленд, Лабрадор и Гренландия, както и изследват Средиземно море и континентална Евразия.

Сред местата, където е известно, че викингите са се заселили, са Фарьорските острови, архипелаг от 18 острова в Северния Атлантик. Те вероятно не са били първите, които са направили това: археолозите са открили доказателства, че тези острови са били обитавани от около 300 г. сл. н. е., вероятно от келтски монаси или други хора от Британските острови. Но според сагата Фарейинга (Færeyinga), написана около 1200 г., викингският вожд на име Гримур Камбан се установява на Фарьорските острови между приблизително 872 и 930 г. от н.е.

Но откъде точно от Скандинавия са дошли Гримур и неговите последователи?

"Тук предоставяме убедителни доказателства, че Фарьорските острови са били колонизирани от разнообразна група мъже заселници от множество скандинавски популации", обяснява д-р Кристофър Тилквист (Christopher Tillquist), доцент в университета на Луисвил в Кентъки и водещ автор на ново проучване, публикувано във Frontiers in Genetics.

Учените определят генотипа на 12 локуса на "кратко тандемно повторение" (STR) на Y-хромозомата на 139 мъже от три фарьорските острова. Те причисляват всеки човек към най-вероятната хаплогрупа, всяка от които има различно известно разпространение в днешна Европа.

Изследователите сравняват разпределението на генотипите с тези, открити при 412 мъже от Норвегия, Швеция, Дания, Исландия и Ирландия. Това им позволява да реконструират популацията източник на викингските основатели на популацията.

Усъвършенстваните анализи показват, че гамата от фарьорски проби прилича на по-широкия набор скандинавски генотипове, докато исландските генотипове са различни.

Авторите също така разработват мощен иновативен генетичен метод, наречен "Мутационно разстояние от модален хаплотип", за да анализират вариациите в SNP (еднонуклеотидни полиморфизми) в рамките на STR. Това им позволява да разкрият "ефекта на основателя" – следи от произволна загуба на разнообразие по време на колонизацията в миналото от малък брой хора – продължаващ в генетичния състав на днешното мъжко население на Фарьорските и Исландски острови.

Фарьорски островиПейзажът на Фарьорските острови днес. Кредит: Eyðfinn Magnussen

"Учените отдавна приемат, че Фарьорските острови и Исландия са били заселени от сходни скандинавски хора. И все пак нашият нов анализ показа, че тези острови са основани от мъже от различни генофонди в Скандинавия", коментира Тилквист.

"Една група, разнообразна по своя скандинавски произход, се установява на Фарьорските острови, докато друга и генетично по-различна група викинги колонизира Исландия. Те имат отделни генетични подписи, които продължават да съществуват и до днес.

"Изглежда, че след това не е имало кръстосване между тези две популации, въпреки тяхната географска близост. Нашите резултати показват, че експанзията на викингите в Северния Атлантик е била по-сложна, отколкото се смяташе досега.

"Всеки дълъг кораб, който отплава към тези далечни острови, носи не само викинги, но и различни генетични наследства. Сега можем да проследим тези отделни пътувания на завладяване и заселване, разкривайки една по-нюансирана история на изследването на викингите, отколкото се разказва в историческите книги.

Справка: Allison E. Mann et al. 2024. Genetic evidence points to distinct paternal settlers of the Faroe Islands and Iceland. Front. Genet 15; doi: 10.3389/fgene.2024.1462736

Източник: Viking colonizers of Iceland and nearby Faroe Islands had very different origins, study finds, Frontiers

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !