Израелският Стоунхендж вече не е единствен: Открити са десетки каменни кръгове в страната (видео)

Наскоро публикувано археологическо проучване предизвиква съществена преоценка на Руджм ел-Хири, голям протоисторически каменен комплекс в Голанските възвишения, често определян като "израелския Стоунхендж". Вместо да интерпретира обекта като уникален и изолиран паметник, ново проучване показва, че той представлява най-сложния израз на по-широка регионална традиция на кръгова каменна архитектура и че десетки подобни градежи са били на видно място, но са останали скрити в продължение на десетилетия.

Публикувано в PLOS One, изследването, проведено от Михал Биркенфелд, Олга Хабарова, Лев В. Епелбаум и Ури Бергер, документира над 30 големи кръгли базалтови структури в радиус от 25 километра от Руджм ел-Хири, включително 28 нерегистрирани досега примера. Авторите отдават предишната липса на тези характеристики в археологическия запис предимно на методологични ограничения, свързани с конвенционалните наземни техники за проучване. Използвайки интегрирана методологична рамка, комбинираща сателитни изображения с висока резолюция, изкуствен интелект, геофизично моделиране и пространствен анализ, изследването идентифицира последователна архитектурна типология в целия регион.

Ортофотография на Хирбет Бтеха. Кредит: A. Kleiner/ PLoS ONE

Методологични подобрения разкриват скрити структури

Новооткритите структури се характеризират със солидни външни стени, изградени от базалтови камъни, обикновено разположени в концентрични конфигурации и в много случаи свързани помежду си чрез радиални или ортогонални вътрешни разделения. Тези повтарящи се конструктивни елементи показват споделена архитектурна логика и предполагат съгласувана културна или технологична традиция през протоисторическия период.

Самият Руджм ел-Хири, идентифициран за първи път през 1968 г. чрез въздушно разузнаване, представлява централна грамада, обградена от множество концентрични каменни пръстени, с общ диаметър над 150 метра и съдържаща приблизително 40 000 тона камъни.

Функцията му отдавна е спорна, като хипотезите варират от погребални и церемониални приложения до отбранителни или астрономически цели. Липсата на окончателен стратифициран материал и свързани с него доказателства за селища обаче исторически ограничава сигурността при интерпретацията. Настоящото изследване оспорва дългогодишното предположение за изолираността на обекта, като демонстрира съществуването на гъсто и досега недооценено разпространение на аналогични структури по базалтовите плата на Голанските възвишения и съседните региони.

"Гилгал Рефаим, разбира се, е много известен обект и винаги е бил смятан за уникален в района", коментира водещият изследовател Михал Биркенфелд (Michal Birkenfeld). "Повечето [от обектите, които открихме] не бяха толкова сложни и бяха с различни размери и нива на запазеност, но все пак имат една и съща логика", добавя Биркенфелд.

Въздушна снимка на Руджм ел-Хири, изглед на изток. Кредит: Abraham Graicer/CC BY-SA 4.0.

Изкуственият интелект и сателитните изображения разкриват миналото

Анализът на мултитемпорални сателитни набори от данни, обхващащи периода от 2004 до 2024 г., позволява идентифицирането на тези обекти, много от които са слабо запазени, частично демонтирани или скрити заради последващи дейности по земеползването им.

Изследователите обработват архиви от множество сателитни платформи, включително Google Earth Pro и CNES/Airbus, и прилагат техники с изкуствен интелект, за да намалят смущенията от сенки и сезонна растителност, което позволява идентифицирането на обекти, които са останали невидими при конвенционалните проучвания. Новоидентифицираните кръгове варират от приблизително 15 до 76 метра в диаметър и макар да са по-малки и по-деградирали от Руджм ел-Хири, те споделят същата фундаментална архитектурна логика.

Изглед към гробната камера, открита в централната структура на Руджм ел-Хири. Кредит: Ani Nimi/CC BY-SA 3.0

Клъстерите подчертават многократно заемане или дългогодишно използване на определени места. Наблюдава се неслучайна вариация на структури, открити в пространства, като повечето са разположени на полегат терен или на високи плата, както и в такива в близост до сезонни водоизточници. Общата близост на такива паметници с долмени, могили и мрежи от полски стени показва, че те са били част от голям културен пейзаж и може да са играли различни роли в ритуалите, територията и социално-икономическите дела. Интересно е, че подобни на вид обекти са забелязани и по-далеч в Галилея и Ливан, което предполага, че традицията може да се е разпростирала далеч отвъд непосредствения регион на Голанските източни възвишения.

Преоценка на астрономическите подравнявания

Проучването допълнително преразглежда дългогодишни хипотези относно астрономическите подравнения на мястото. Нововъзникващите геофизични и палеомагнитни доказателства показват, че регионът е претърпял постепенно, но измеримо тектонично завъртане в продължение на хилядолетни времеви мащаби. В резултат на това е малко вероятно настоящата ориентация на архитектурните елементи да отразява първоначалната им пространствена конфигурация, което въвежда значителна несигурност в по-ранните твърдения за умишлено подравняване с небесни обекти и налага по-предпазлив интерпретативен подход. Предишно проучване от 2025 г., в съавторство със Биркенфелд, вече е разколебало хипотезата, че това е астрономическа обсерватория, изчислявайки средно ротационно движение от 8 до 15 милиметра годишно - което означава, че камъните вероятно са се изместили с няколко метра от първоначалните си позиции.

Централен принос на изследването се крие в методологичното му новаторство, по-специално в демонстрирането на аналитичния потенциал на дистанционното наблюдение за археологически проучвания. Чрез интегрирането на многовременни сателитни изображения с висока резолюция, изследването успешно идентифицира фини и деградирали характеристики, които са останали неоткрити при традиционните наземни проучвания. Този подход не само значително разширява регионалния археологически набор от данни, но и подтиква към критична преоценка на съществуващите интерпретативни модели, оформени от непълни или пристрастни наблюдателни записи.

"Ако това не е уникална структура, намирам, че по-голямо предимство има идеята, че това е зона за събрания", отбелязва Биркенфелд.

Авторите твърдят, че Руджм ел-Хири вече не трябва да се тълкува като аномална или изолирана конструкция, а по-скоро като ключово място в рамките на по-широка, досега недооценена архитектурна традиция в протоисторическия южен Левант. В тази рамка големите кръгли каменни структури се разбират като неразделни компоненти на сложен културен пейзаж, вероятно вградени в социалната организация, икономическите стратегии и символичните практики на земделско-скотовъдните общности през периодите на халколита и ранната бронзова епоха. Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи по-стабилна хронологична рамка и да се изясни функционалното разнообразие на тези паметници, но изследването бележи съществена концептуална промяна в начина, по който учените разбират протоисторическото използване на ландшафта и пространствената организация.

Справка: Reassessing Rujm el-Hiri: Aerial imagery and stone circles in the proto-historic Southern Levant; Michal Birkenfeld, Olga Khabarova, Lev V. Eppelbaum, Uri Berger; PLOS One; Published: March 18, 2026; https://doi.org/10.1371/journal.pone.0339952

Източник: Israel's Stonehenge No Longer Alone: Dozens of Stone Circles Discovered, Gary Manners, Аncient Оigins

Още по темата

08/01/2025

Човекът

За какво е служело "Колелото на духовете"? То се е завъртяло, значи не е било обсерватория

01/09/2022

Човекът

7 500-годишен испански "Стоунхендж" е открит в бъдеща ферма за авокадо

15/02/2021

Човекът

Стоунхендж е изграден с рециклирани камъни от демонтиран каменен кръг в Уелс

15/07/2020

Земята

Загадка: Защо древните монолити все още се подравняват със Слънцето?