Един от най-дълбоките, останали без отговор въпроси на човечеството е: Откъде идва съзнанието ни? Как се е развило? И колко други същества на нашата планета имат подобно осъзнаване на индивидуалния си житейски опит?
Традиционно, невронауката разглежда мозъчната кора - нагънатият, мек външен слой на мозъка като място, където се намира съзнанието и че оттам произлиза нашето субективно усещане за света.
Но какво ще стане, ако истинският произход на съзнанието се крие някъде далеч по-дълбоко и по-старо?
Този въпрос е в основата на нова статия на невролозите Маршал Девор (Marshall Devor) от Еврейския университет в Йерусалим и Марк Барън (Mark Baron) от Харвардското медицинско факултет, които твърдят, че може би сме търсили човешкото усещане за себе си на грешното място.
И ако съзнанието възниква в мозъчния ствол, както предполагат те, тогава може би произходът му не е чак толкова човешки.
Произходът на съзнанието може да се крие в една от най-древните части на мозъка ни
Светът, видян през очите на австрийския физик Ернст Мах, в илюстрация от 1886 г., изследваща преживяването на съзнанието от първо лице. Кредит: Ernst Mach, 1886
Мозъчната кора играе безспорно решаваща роля в начина, по който възприемаме света. Това е мястото, където мозъкът обработва голяма част от сензорната информация, която сетивата ни постоянно събират, помагайки ни да осмислим света около нас.
Но обработката на информация и съзнателното ѝ преживяване не са едно и също нещо - в края на краищата, сетивата ни възприемат много повече информация, отколкото е възможно да осъзнаем.
Според Девор и Барън, мозъчната кора може да не е мястото, където започва осъзнаването.
Основни части на главния мозък. Кредит: Wikimedia Commons
Една от основните улики, твърдят те, е болката
Представете си, че сте докоснали горещ котлон. Още преди да сте го осъзнали, нервната ви система е доловила парещата топлина и вие сте отдръпнали ръката си. Едва тогава може да започнете да усещате паренето, което ви предупреждава за изгаряне.
Има много ясна разлика между откриването на вреда и усещането на болка - първото е ноцицепцията (физиологична болка) и може да бъде обективно измерена. Усещането на болка, от друга страна, е до голяма степен субективно преживяване - и произходът му в мозъка е открит въпрос.
Сетива като слух, зрение или обоняние имат добре дефинирани области за обработка в мозъчната кора. Болката няма такива, което според Девор и Барън подсказва за по-базален произход.
Сканирането на мозъка разкрива модели на активност, свързани с болка (горен ред), допир, слух и зрение. Моделът на болката изглежда много подобен на останалите, но за разлика от тях, болката няма отделна област за обработка в кората. Кредит: Mouraux and Iannetti, Brain, 2018
Има и друга странна разлика между болката и другите сензорни преживявания
Когато учените стимулират частите на мозъчната кора, свързани със сетивата, те могат да възпроизведат сензорни преживявания - например фантомни мигащи светлини и звуци, където няма светлини или звуци.
Но подобна стимулация рядко причинява болка - дори в области на мозъка, които обикновено участват в нейната обработка.
Това повдига възможността, казват изследователите, докато мозъчната кора обработва информация относно болката, действителното преживяване на болка възниква от другаде.
И това другаде, според тях, може да е мозъчният ствол - подобната на стъбло структура в основата на мозъка, която свързва главния мозък с гръбначния мозък.
Това е една от най-еволюционно най-древните части на мозъка на гръбначните животни, с архитектура, споделена в голяма част от света на гръбначните. Много преди еволюцията на сложната мозъчна кора, ранните версии на мозъчния ствол са помагали на животните да регулират основните си функции.
Днес мозъчният ствол помага за регулирането на процеси като дишане, сърдечен ритъм и цикли на сън. А увреждането на мозъчния ствол е опасно - то може да доведе до загуба на съзнание или изпадане в кома, дори когато мозъчната кора е почти непокътната.
Традиционно това се тълкува като доказателство, че мозъчният ствол ни помага да останем в съзнание, вместо да е самият източник на съзнание.
В по-ранна работа от лабораторията на Девор, учените са инжектирали малки количества анестетични лекарства в определена област на мозъчния ствол на плъхове, причинявайки им пълна нечувствителност - състояние, подобно на обща анестезия, въпреки забележително малките дози.
Това е убедителна демонстрация на ролята, която мозъчният ствол играе, за да ни държи будни, но Девор и Барън твърдят, че неговата роля може да е много по-фундаментална.
Някои от най-интригуващите доказателства, според тях, идват от хора и животни, чиито мозъчни кортекси са били силно увредени или до голяма степен липсват.
В редки случаи деца, родени със състояние, наречено хидраненцефалия???, при което голяма част от мозъчната част на мозъка липсва, показват поведение, предполагащо известна степен на осъзнатост.
Те могат да реагират на познати хора, да показват предпочитания и да реагират на света по начини, съответстващи на радост или болка.
По подобен начин, експерименти с животни, чиито мозъчни кори са били отстранени хирургично, разкриват, че някои от тях все още могат да проявяват изненадващо сложно поведение, включително реакции на болка, които предполагат емоционален компонент.
Нищо от това не доказва, че тези индивиди или животни съзнателно преживяват света. Самото поведение не може да установи субективния опит.
Но това повдига възможността, че поне някаква рудиментарна форма на осъзнаване може да съществува без сложния кортикален механизъм, традиционно свързван със съзнанието.
Девор и Барън предполагат, че и двете части на мозъка допринасят за съзнателното преживяване. В техния модел мозъчният ствол осигурява фундаменталното преживяване на съзнанието, докато мозъчната кора обработва информацията, която изпълва това преживяване.
"Изчисленията, ставащи в мозъчния ствол, както си представяме, са строго биологични и сравнително прости, "примитивни"", пишат авторите в своята статия .
"Те придават някакъв "оттенък" на сложните, несъзнателни процеси на обработка нз информацията, които протичат предимно в мозъчната кора, създавайки един вид "присъствие", субективно "усещане", подобно на това, как цветът допълва черно-бяло изображение."
Две класически оптични илюзии демонстрират как нашето съзнателно възприятие може да превключва между различни интерпретации на една и съща визуална информация. Това, което виждаме, може да се промени, дори когато самото изображение остава абсолютно същото. Кредит: Devor and Baron, The Neuroscientist, 2026
Кората ни позволява да интерпретираме обкръжението си, да черпим от спомените, да си представяме възможности и да размишляваме върху собствените си мисли. Но изследователите предполагат, че произходът на основното усещане, че сме някой, който преживява тези неща, може да е много по-дълбоко в мозъка.
Това неизбежно води до идеята, че ако основите на съзнанието се намират в такава древна част на мозъка, тогава способността за субективно преживяване може да е далеч по-разпространена в животинското царство, отколкото сме си представяли някога.
Но това не означава, че другите животни непременно възприемат света по същия начин, както хората.
Нашата сложна мозъчна кора може да надгражда върху тези древни основи, за да създаде нещо по-богато и по-сложно - съзнателно преживяване, което е повече от сбора на неговите отделни части.
Справка: Devor M, Baron M.; Brainstem Theory of Consciousness. The Neuroscientist. 2026;0(0). doi: 10.1177/10738584261470362
Източник: We May Have Been Looking For The Origin of Consciousness in The Wrong Part of The Brain, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Въздействието от либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители
dolivo
Crew Dragon достига МКС за първи път след по-малко от 8 часа (видео)
dolivo
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза