На 10 август 1675 г. е положен първият камък на обсерваторията в Гринуич

Първият камък на Кралската обсерватория Гринуич е положен близо до Лондон, по заповед на крал Чарлз II. Обсерваторията играе важна роля в историята на астрономията и навигацията и е най-известна като мястото на нулевия меридиан, който приема неговото име - Гринуички меридиан.

Интересно е как се случва така, че начело на планетарните координати става малък по онова време град?

Причината са птиците.

В средата на XVII век британската Кралска обсерватория е в известния лондонски Тауър, но наблюденията на кралските астрономи са силно затруднени от местните врани, които редовно "нацвъкват" телескопите.

Тогава сър Джонас Мур главен геодезист в артилерийската служба, убеждава крал Чарлз II да създаде обсерваторията с директор Джон Флеймстийд. Мур предоставя основните инструменти и оборудване за обсерваторията за собствена сметка, а Флеймстийд отдава къщата си, където първоначално се помещава част на Обсерваторията.

Чарл II пише в указа си: "За определяне на географската дължина на местата, за подобряване на навигацията и астрономията, ние решихме да се изгради център за наблюдение в рамките на Нашия парк в Гринуич ...".

И десет кралски астрономи изпълняват указа на монарха. Независимо от тях измерват географски дължини във Франция, Италия, Швеция, Русия. Когато хаосът от различните системи на измерване на меридианите става нетърпим, през 1884 г. във Вашингтон се събира Международна конференция. Тя продължава цял месец, за да се реши къде да се постави началото, с което ще се съобразява цялата планета.

Печели Гринуич. Първият меридиан е отбелязан от месингова релса (по-късно заменена от неръждаема стомана в двора на обсерваторията, а след 16 декември 1999 г. е маркиран с мощен зелен лазер блестящ в нощното небе.

^{Снимка: Wikimedia Commons}

Релсата остава за забавление и снимки на туристите.

Днес нулевият меридиан не минава през телескопа на обсерваторията. Телескопът е преместен от Гринуич в Хърстмънзу заради лондонския смог.

Средно време по Гринуич и топката на времето

Средно време по Гринуич (GMT) се определя до 1954 г. въз основа на небесните наблюдения, направени в Гринуич, а по-късно и на наблюдения, правени в други обсерватории. GMT е официално преименувано на универсално време (Universal Time) през 1935 г., но все още е често се използва GMT. Сега се изчислява от наблюдения на радиогалактики.

^{24-часовият часовник на Шепърд, разположен в Кралската обсерватория в Гринуич. Това е един от най-ранните електрически задвижвани обществени часовници и е инсталиран тук през 1852 година. Стрелките винаги показват Средно време по Гринуич (GMT) или Универсално време (UT). През лятото - Британско лятно часово време (BST), което е час преди GMT. Показаното време е точно до 0.5 от секундата. Снимка: Wikimedia Commons}

За да помогнат на моряците на пристанището, а и на други, които имат директна видимост от обсерваторията, да сверят часовниците си по гринуичко време, кралски астроном Джон Понд инсталира топка, изработена от метал и дърво, която пада точно в 13:00 всеки ден на върха на обсерваторията през 1833 година. Първоначално е пускана от човек, а от 1852 г. - автоматично чрез електрически импулс от часовника на Шепърд. Топката все още падна всеки ден в 13:00 часа.

^{Снимка: Panoramio}

Топката има няколко вдлъбнатини, получени по време на ремонтни работи. Тогава строителните работници решават, че историческата топка е за изхвърляне и играят на футбол с нея.