На 13 септември 1987 г. в Гояния в бразилския щат Гояс, мародери открадват от изоставена болница част от инсталацията за лъчетерапия, съдържаща радиоактивния изотоп цезий-137 под формата на цезиев хлорид, а след това го изхвърлят. Но след известно време е бил намерен на сметището от Девар Ферейра, който след това донася източника на радиация в дома си и кани съседи, роднини и приятели да видят излъчващия синя светлина прах. Те вземат малки парченца от него, търкат го по кожата си и се радват, че на следващия карнавал ще бъдат най-ефектни. Между другото си подаряват части от него на приятели и така се разпространява радиоактивното замърсяване. За повече от две седмици в контакт с цезиевия хлорид са все повече нови хора, и никой от тях не подозира опасността.
Въпреки усилията по спасяването им, в резултат има четири смъртни случая. Около 112 000 души са изследвани за радиоактивно замърсяване, а у 249 души са открити значителни нива на радиоактивен материал в или върху телата им.
В операцията по почистване е отстранен повърхностния слой на почвата, както и няколко къщи са разрушени. Всички предмети от тези къщи са отстранени и изследвани. Тази област може да се използва отново едва след 300 години.
Списание Time определя инцидента като едно от "най-неприятните ядрени бедствия" в света, а Международната агенция за атомна енергия го нарича "един от най-лошите радиационни инциденти в света".
Аварията в Гояния привлече вниманието на международната общност. До 1987 г. разпоредбите, регулиращи разпределението и контрола на движението на радиоактивните вещества, използвани в медицината и промишлеността, бяха сравнително слаби. Но след инцидента в Гояния са изцяло преработени. Впоследствие стандартите са преработени и актуализирани и е създаден по-строг контрол.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари