Великобритания винаги е била в челните редици на борбата за безопасност на движението.

И макар първите пътни знаци да са инсталирани в Париж през 1903 г., то британците през двадесетте години на миналия век поставят за първи път на улиците си светофари - първо ръчни, а после и автоматични. Градските власти в Лондон пък са първите, които през 1951 г. приемат постановление за маркиране на зоната на пешеходната пътека с напречни ивици. Този преход в целия свят сега се нарича "зебра".

Всъщност британската автомобилна история официално започва на 14 януари 1896 г., когато се формира Daimler Motor Company Ltd. Това е първата компания за серийно производство на автомобили на Великобритания. Те произвеждат 89 превозни средства през първите 8 месеца на производство от завода им в Ковънтри.

Първия фатален автомобилен инцидент се случва във Великобритания през 1899 г. Задната гума на Daimler 6HP се спуква и двама мъже на име Едуин Сюъл и Мейджър Ричър са изхвърлени от автомобила и в резултат загиват. Инцидентът става в Гроув Хил в Хароу.

^{Мястото на първия фатален пътен инцидент в Хароу.}

През 1925 г. става престъпление, ако сте пиян, а отговаряте за някакво механично задвижвано превозно средство на път, улица или друго обществено място. Наказанието за това е глоба в размер на 50 паунда и / или лишаване от свобода за срок не по-дълъг от 4 месеца, както и лишаване от свидетелство за правоуправление за минимален период от 12 месеца. В закона от 1930 г. става престъпление шофирането, опитът за шофиране и т.н. "под влияние на питие или наркотици до такава степен, че да нямате правилен контрол над превозното средство". Но законова граница, която да определя нетрезвото състояние, е създадена едва през 1967 г. Дотогава се определя, че шофьорът е в нетрезво състояние, в голяма степен със субективните тестове и наблюдения на полицаите и на свидетелски показания заедно с всякакви изявления, направени от обвиняемия.

Възможността за използване на кръв, урина или дъх за анализ на алкохол е предвидена в Закона за движението по пътищата от 1962 г. (известен още като Законът за Марпъл) и се третира като подкрепа други доказателства, дадени от името на прокуратурата или за опровергаване на показанията на защитата.

Едно проучване от 1964 г, озаглавено "Ефекти от високите скорости: аварии, алкохол и риск" (Grand Rapids Effects Revisited: Accidents, Alcohol and Risk), финансирано от американските  служби за обществено здраве и лицензираната хранителновкусова промишленост на Ню Йорк, установи, че 80 мг алкохол на 100 мл кръв е нивото, при което вероятността за участие в катастрофа рязко се повишава за повечето шофьори.

^{Функция за риска от злополука от Borkenstein et al. (сива линия) и от проучването на H.-P. Krüger et al. (черна линия). На абсцисата BAC се дава в проценти, на ордината се посочват коефициентите на вероятност. Grand Rapids Effects Revisited: Accidents, Alcohol and Risk. 1964}

И заради увеличението на пътно-транспортните произшествия с участието на водачи, употребили алкохол, правителството на Великобритания одобри през 1967 г. Закон за пътната безопасност, който представя първата максимално допустима законова граница на алкохол в кръвта (шофиране в нетрезво състояние). Границата е определен на максимум BAC ( blood alcohol concentration - концентрация на алкохол в кръвта) на 80 мг алкохол на 100 мл кръв или еквивалентните 107 милиграма алкохол на 100 мл урина.

Концентрация на алкохол в кръвта над предписания законов лимит е престъпление при шофиране и опит за шофиране на моторно превозно средство, пише в закона.

През 1967 г. за кралско одобрение е представен акт, определящ начин за тестване на концентрацията на алкохол в кръвта на пътя. В акта се посочва, че устройството за алкохолен тест трябва да е от тип, одобрен от правителството.

И така във Великобритания правят още една стъпка за контрол на недисциплинираните шофьори. В графство Съмърсет те за първи път са помолени да дишат в специалния апарат. 

Британците протестират срещу въвеждането на апарата за алкохол, твърдейки, че това е нарушение на личните им свободи.

Затова в закона за безопасност по пътищата от 1967 се предвижда разпоредба, така че всяко лице, което без основателна причина не предостави образец за изследване на дъха,  извършва престъпление и подлежи на арест без заповед и се осъжда по бързата процедура да плати глоба от 50 паунда.

Източник: DRINK DRIVING UK LAW HISTORY

Още по темата

20/09/2017

Животът

Тест за наркотици: Колко дълго остава марихуаната в косата?