Джоузеф Гилбърт Хамилтън, един американски професор по медицинска физика с много противоречива слава, е роден на 11 ноември 1907 г. и умира на 18 февруари 1957 г. на 49 години като мъченик сред пионерите, изследвали влиянието на радиоактивните вещества върху човека.
Хамилтън изучава медицинските ефекти от излагането на радиоактивни изотопи, експерименти, които обаче включват използването на нищо неподозиращи хора.
Бил е и директор на лабораторията Крокър, която има 60-инчов циклотрон за ядрени изследвания, част от Националната лаборатория Лорънс Бъркли.
По това време циклотронът в Бъркли е сред първите, които произвеждат полезни количества радиоактивни изотопи, които могат да се използват за изследване на ефекта им върху живата тъкан. В поредица от статии, публикувани през 1937 г., Хамилтън детайлизира ранните медицински изследвания, използващи радиоактивен натрий, последвани от статии, подробно описващи използването на радиоактивните изотопи на калий, хлор, бром и йод. Той установява, че радиоактивният йод е особено полезен при диагностицирането и лечението на нарушения на щитовидната жлеза.
Опитите върху хора
През 1944 г. по време на работата по проекта "Манхатън" бе изразена загриженост за безопасността на лабораторния персонал, работещ с новоизолирания плутоний. Хамилтън ръководи екип, който провежда експерименти за токсичността му върху плъхове. След като намират резултатите, получени с плъховете, за незадоволителни, Хамилтън е включен в процеса на вземане на решения за продължаване на опитите с хора. Тези опити са били извършени тайно от 1945 до 1947 г.
Изпитанията се извършват от три екипа, начело с Луи Хемпълман, Райт Хаскел Лангам и Джоузеф Гилбърт Хамилтън. Те се състоят от инжектиране на плутоний в нищо неподозиращи хора, след което се измерва концентрацията му в екскретите. По време на тези проучвания 18 човека са били инжектирани с плутоний, три от екипа на Джоузеф Хамилтън в болницата на Калифорнийския университет в Сан Франциско .
Албърт Стивънс, CAL-1, е диагностициран с терминален рак на стомаха, за който по-късно се установи, че е язва. Случаят на Стивънс е забележителен, тъй като е рекордьор като оцелял с най-голямата известна натрупана радиационна доза на човек. Той живее 20 години след инжектирането до смъртта си на 79-годишна възраст.
Саймън Шоу, CAL-2, е на 4 години по време на инжектирането и е диагностициран с рак на костите. Шоу живя 255 дни след инжектирането, като причина за смъртта му се записва рак на костите.
Елмър Алън, CAL-3, е 36 г. по време на инжектирането и живя 44 години след инжектирането, като причината за смъртта му се отчита респираторна недостатъчност, пневмония. Умира през 1991 г. малко преди журналистката Айлийн Уелсъм (Eileen Welsome) да може да интервюира Алън за работата си по разкриването на опитите.
Тя получава наградата "Пулицър" през 1994 г., когато като репортер на The Albuquerque Tribune публикува серия от три статии, озаглавена "Експериментът с плутоний", публикувана на 15 ноември 1993 г. , в които разкрива правителствените опити с нищо неподозиращи хора.
Д-р Джоузеф Г. Хамилтън е главният изследовател на експериментите върху хора инжектирайки им плутоний, извършени в университета в Сан Франциско от 1944 до 1947 г. Wikimedia Commons
Повечето пациенти смятат, че това е "само още една инжекция", но тайните изследвания са оставили достатъчно радиоактивен материал в много от пациентите, за да предизвикат застрашаващи живота условия. Такива експерименти не са били ограничени само до болни хора, но включват и други, например сираци хранени с облъчено мляко, деца, инжектирани с радиоактивни материали, затворници.
Изследванията на Хамилтън за задържането на изотопи при хората, особено за радиоактивните стронций и трансуранните елементи, са основният източник на определянето на далеч по-ниски допустими граници на тези вещества от американската комисия за атомна енергия, отколкото бяха теоретизирани преди изпитанията. Тази серия от експерименти върху хора бе прекратена от Комисията за атомна енергия (AEC) през 1950 г.
След като AEC поема контрола върху проекта Манхатън, Хамилтън се завръща към работата си в Бъркли. В една бележка, написана през 1950 г., Хамилтън дава някои препоръки на директора по биология и медицина на AEC, Шийлдс Уорън. Хамилтън пише, че големите примати като "шимпанзетата ... [биха могли] да заместят хората в планираните проучвания на когнитивните ефекти на радиацията". Той също така предупреждава, че ако използва хора, AEC ще бъде подложена "на значителна критика", тъй като експериментите, както се предлагат, "малко се доближават тези в Бухенвалд".
През 1994 г., президентът Бил Клинтън формира Консултативен комитет по радиационните експерименти върху хора (Advisory Committee on Human Radiation Experiments - ACHRE). Една от първите неща, които извършва новоназначеният секретар по енергетиката, Хейзъл О'Леъри (Hazel O'Leary) бе да обяви нова политика за откритост на Министерството на енергетиката като почти веднага бяха публикувани на отворен достъп повече от 1,6 милиона страници класифицирани записи. Досиетата ясно показват, че от 40-те години на ХХ век Комисията за атомна енергия е финансирала тестове за въздействието на радиацията върху човешкото тяло.
Хамилтън умира на 49 години. Името му е добавено към Монумента на рентгеновите и радийните мъченици от всички народи, издигнат в Хамбург, Германия.
Към 1950 г. в СССР е имало около 700 000 участници на различни нива в съветската ядрена програма, половината от които са били затворници от Гулаг, използвани за експерименти с радиоактивност, както и в мини за радиоактивни руди. Информация за мащаба, условията и смъртността на участниците в програмата все още се пази в тайна от руското правителство и агенцията Росатом
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари