Отиде си Тери Пратчет

Британският писател Тери Пратчет ни напусна на 66 години след дълга битка с болестта на Алцхаймер.

"Светът загуби един от своите най-блестящи, остри умове" - пише издателят на книгите му Лари Финли.

Сър Тери Пратчет е най-известен с поредицата му от романи за Света на Диска (Discworld). Написва повече от 70 творби на дългата си кариера. Той е най-продаваният автор във Великобритания през 90-те.

Книгите на Тери Пратчет са многопластови - в тях има и хумор, и философия, и тънко познаване на съвременната физика - и теорията на относителността, и квантовата механика.

Нека си припомним някои негови прозрения за сложната котешка природа и съответно квантовата такава. 

В книгата си Вещици в чужбина (Witches Abroad) Тери Пратчет споменава, че ако затвориш котка в кутия, то в тази ситуация котката е :

1. или мъртва
2. или жива
3. или дяволски много ядосана.

В Последният герой (The Last Hero), слугата на Смъртта, Албърт, обяснява, че с вдигането на капака ще се определи дали котката е жива или мъртва. 

Седнал в кабинета си нейде из своя мрачен дом в околностите на Времето, Смърт се взираше в дървената кутия. — МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ОПИТАМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
Пресегна се, взе едно котенце, погали го по главата, предпазливо го постави в кутията и затвори капака.
— ЗНАЧИ КОТКАТА УМИРА, КОГАТО И СВЪРШИ ВЪЗДУХЪТ?
— И тъй би могло да стане, господарю — отвърна Албърт, личният му сипа. — Но май същината е в друго. Ако съм разбрал правилно, не знаете дали котката е жива или мъртва, докато не я погледнете.
— АЛБЪРТ, ЩЕ НАСТЪПИ ГОЛЯМ ХАОС, АКО ДОРИ АЗ НЕ ЗНАМ ДАЛИ НЯКОЯ ТВАР Е ЖИВА ИЛИ МЪРТВА, БЕЗ ДА Я ПОГЛЕЖДАМ.
— Ъ-ъ… ами според тая теория, господарю, самото поглеждане определяло дали е жива или не.
Смърт като че се засегна.
— НИМА НАМЕКВАШ, ЧЕ СТИГА ДА ПОГЛЕДНА КОТКАТА, ЗА ДА Я УБИЯ?
— Изобщо не е тъй, господарю.
— ВПРОЧЕМ НЕ МИ Е ПРИСЪЩО ДА ПРАВЯ СТРАШНИ ГРИМАСИ.
— Честно казано, господарю, не ми се вярва и самите магьосници да схващат тия измишльотини с… неопределеността ли беше, несигурността ли… По мое време не се занимавахме с глупости. Който не беше сигурен, умираше.

А ето какво мърмори стария магьосник Муструм Ридкъли, Архиканцлер на Невидимия университет в Анкх-Морпорк от романа "Господари и господарки":

— Гащите на времето… — повтори Ридкъли. Единият ти Аз тръгва по единия крачол, другият — по втория. И навсякъде кон… континунунууми. Когато бях момче, имаше една-единствена Вселена и толкоз. Тревожехме се само за тварите, които можеха да нахлуят от Тъмничните измерения, но поне имахме тази наша пуста опустяла Вселена и знаехме на какво сме стъпили. Сега се оказва, че проклетиите били милиони. Откриха гнусна котка, дето можеш да си я затвориш в кутия и хем да е жива, хем да е умряла. Или нещо подобно. Само търчат напред-назад и врещят — чудесно, великолепно, ура, ето още един квант.

А в "Автентичната котка" е описан специалния вид котки - "Котките на Шрьодингер":

По-малко известна е работата на група учени, които не разбрали, че Шрьодингер говори за „мисловен експеримент“ и взели, че го осъществили. С кутията му, с радиоактивния му източник, с шишенцето му с отрова, с всичко. И с котката му, разбира се. Обаче пропуснали едно важно съображение. Докато наблюдателят може и да не знае какво става, котката в кутията ще знае, и още как. Можем да приемем, че ако процесът на висене концентрира ума, то тогава лекото подозрение, че всеки момент някакъв си там по бяла престилка ще вдигне капака и съществува шанс петдесет на петдесет вече да си умрял, прави чудеса за мозъка. Пришпорена от това знание, а може би и от всичките кванти, носещи се из лабораторията, котката се шмугнала зад един ъгъл в пространството/времето и била открита, леко пошашавена, в шкафа на портиера. Еволюцията обаче винаги бързо прихваща новите идеи и този новаторски начин за измъкване от заплетени ситуации бързо бил предаден на потомството й. Тя имала многобройно потомство. Като имаме предвид новооткритата й дарба, това не е за учудване. Важният ген се оказал толкова невероятно доминантен, че сега у много котки има по нещо от Шрьодингер. То се характеризира със способността да влизат в и излизат от заключени кутии, като например стаи, къщи, хладилници, онова, в което сте кълнете, че сте ги сложили, за да ги занесете на ветеринар и т.н., и т.н., Ако снощи сте изхвърлили котката, а на сутринта тя кротко си спинка под леглото ви, то тя е Котка на Шрьодингер.