Първата карта на Библията отпреди 500 години все още влияе върху представите за границите

Картата на Лукас Кранах Стари първоначално е била отпечатана огледално – показвайки Средиземно море на изток – но включването ѝ в Библията е създало прецедент, който продължава да оформя разбирането ни за държавните граници днес, твърди ново проучване на Кеймбридж.

"Това е едновременно един от най-големите провали и триумфи на издателската дейност", разказва Нейтън Макдоналд (Nathan MacDonald), професор по тълкуване на Стария завет в Кеймбридж.

"Те отпечатали картата наобратно, така че Средиземно море да изглежда на изток от Палестина. Хората в Европа знаели толкова малко за тази част на света, че никой в ​​работилницата изглежда не го е осъзнавал. Но тази карта променила Библията завинаги и днес повечето Библии съдържат карти."

В изследване, публикувано в The Journal of Theological Studies, професор Макдоналд твърди, че картата на Кранах, отпечатана в Цюрих, не само е превърнала Библията в книга от епохата на Ренесанса, но и е допринесла за начина, по който хората са започнали да мислят за границите.

Работилница за печатари от Ренесанса, приписвана на работилницата на Филипс Гале от Антверпен, по мотиви на Ян ван дер Щрат (1589 - 1593). Кредит: Trinity College, Cambridge

"Хората са разбрали погрешно, че библейските карти следват модерния инстинкт за създаване на карти с ясно обозначени териториални разделения", отбелязва Макдоналд. "Всъщност именно тези карти на Светата земя са довели до революцията."

"Тъй като все повече хора получават достъп до Библии от 17-ти век, тези карти разпространяват усещането за това как светът трябва да бъде организиран и какво е тяхното място в него. Това продължава да бъде изключително влиятелно."

Лукас Кранах Стари, изобразен в олтара "Епитафията" (1555 г.) в църквата "Свети Петър и Павел" във Ваймар

Първата "библейска карта"

Много малко екземпляри от Стария завет, отпечатан от Кристофър Фрошауер от 1525 г. са оцелели в библиотеките по света. Библиотеката "Рен" в Тринити Колидж се грижи за един от малкото оцелели екземпляри.

В нея библейската карта на Кранах изобразява местата на лагерите по време на странстванията на евреите в пустинята, както и разделянето на Обетованата земя на дванадесет племенни територии. Тези граници са били отчетливо християнски проблем, изразяващ претенция за право на наследяване на Светите земи от Стария и Новия завет.

Картата на Кранах следва примера на по-стари средновековни карти, които разделят територията на Израел на ясно различими ивици земя. Това отразява тяхната зависимост от еврейския историк от 1 век сл. н. е. Йосиф Флавий, който опростява сложните и противоречиви библейски описания.

Според Макдоналд, "Исус Навин 13–19 не предлага напълно последователна и логична картина за това какви земи и градове са били заети от различните племена. Има няколко несъответствия. Картата е помогнала на читателите да осмислят нещата, дори и да не е била географски точна."

Буквалният прочит на Библията е бил особено важен за швейцарската Реформация и затова Макдоналд отбелязва: "Не е изненадващо, че първата библейска карта е публикувана в Цюрих."

Нейтън Макдоналд с картата на Библията в библиотеката "Рен" на Тринити Колидж. Кредит: Trinity College, Cambridge

Макдоналд, член на колежа "Сейнт Джонс" в Кеймбридж, твърди, че с нарастващия акцент върху буквалното тълкуване на Библията, картите са помогнали да се демонстрира, че събитията са се случили в разпознаваемо време и пространство.

В един свят на Реформацията, в който някои изображения са били забранени, картите на Светите земи са били разрешени и са се превърнали в алтернативен източник на благочестиво благоговение.

"Когато са хвърляли поглед върху картата на Кранах, спирайки на планината Кармил, Назарет, река Йордан и Йерихон, хората все едно са извършвали виртуално поклонение", разказва Макдоналд. "В съзнанието си те са пътували по картата, срещайки свещената история по пътя си."

Включването на картата на Кранах, твърди Макдоналд, е ключов момент в трансформацията на Библията и заслужава по-голямо признание. По-известни промени включват преминаването от свитък към кодекс, създаването на първата преносима еднотомна Библия (Парижката Библия) през 13-ти век; добавянето на глави и стихове; добавянето на нови предговори по време на Реформацията; и признаването на пророческите изказвания като еврейска поезия през 18-ти век.

"Библията никога не е била непроменяща се книга", обяснява Макдоналд. "Тя непрекъснато се трансформира".

Картата на Светите земи на Лукас Кранах Стари в Стария завет, отпечатан от Кристоф Фрошауер (Цюрих, 1525 г.) в библиотеката "Рен" в Тринити Колидж, Кеймбридж. Кредит: Trinity College, Cambridge

Създателят на картата, известният ренесансов художник и гравьор Лукас Кранах Стари, живее във Витенберг в по-късна Германия. Написана на латински, тя показва Палестина с различни важни свети места като Йерусалим и Витлеем. В долната част можее да видите планините Синай и пътеката, по която са израилтяните са бягали от робството в Египет.

Ако се вгледате внимателно, ще видите израилтяните и техните палатки, както и различни винетки от събитията по време на пътуването им. Пейзажът е по-скоро европейски, отколкото близкоизточен, което отразява непознаването на печатарите за този регион. Има оградени с стени градове с множество дървета и, за разлика от реалността, Йордан се извива доста по-драматично към Мъртво море, а бреговата линия има повече заливи и кейове.

Картите на Птолемей

През предходния век европейците преоткриват гръко-римския географ от втори век Птолемей и заедно с него изкуството да се правят точни карти, използващи географска ширина и дължина (доколкото по това време е било възможно да се изчисли географската дължина – тя се е подобрила значително през по-късните векове). С появата на печатарството, "Космография" на Птолемей превзема Европа. Неговият научен трактат по география е публикуван, а картите му на древния свят са възпроизведени.

Печатниците обаче скоро откриват, че купувачите желаят съвременен тип карти. Скоро били публикувани нови карти на Франция, Испания и Скандинавия. За нас те са наистина модерни. Северът е в горната част на страницата, а местоположението на градовете, реките и бреговите линии е представено много точно.

Съвременна карта на Франция в "Космография" на Птолемей, печатница в Улм от 1486 (1482). Кредит: Stanford University, CC BY-SA

Тези карти бързо заменят средновековното картографиране със символичния му подход към света, където по-скоро се представя културно или религиозно значение, отколкото за географска точност. С изключение, разбира се, на един случай: Палестина.

Ранните модерни печатари на Птолемей също предоставят на своите читатели "модерна карта на Светите земи", която си остава средновековна карта, създадена не с помощта на географска ширина и дължина, а с помощта на мрежа за измерване на разстоянията между различните места. Тя е ориентирана с изток в горната част на страницата и запад в долната част. Тя изобразява светите места на християнството и разделяше земята на Палестина на племенни територии.

Картата на Кранах съчетава тези два вида карти. В горния и долния си ръб има линии на меридиани, но бреговата линия е наклонена, така че цялата карта е ориентирана със североизток в горната част на страницата.

Сякаш Кранах не е могъл да реши какъв тип карта да създаде. Изобразяването ѝ е реалистично и модерно, но картата е пълна със символична география: все едно пътуваме с израилтяните от египетското робство към обетованата земя, с всичките ѝ резонансни места, като планината Кармил, Назарет, река Йордан и Йерихон.

Изходът на израилтяните, както е изобразен в "Преминаването на Червено море" (1633-34) на Никола Пусен. Кредит: Никола Пусен, Wikimedia Commons 

Представите за Палестина и значението на границите

Картата е била характерна за липсата на интерес на Европа към Палестина, тогава част от Османската империя. Това, което интересувало европейските купувачи на книги, било странното хибридно пространство, наречено "Светите земи": някъде в нашия свят, но и не е част от него.

Градовете, изобразени на картата, са процъфтявали две хилядолетия по-рано, които за християните в известен смисъл са били по-реални. Те са били част от въображаемото пространство, описано в техните църкви и свещени писания.

Макдоналд твърди, че в средновековните карти разделянето на Светите земи на племенни територии е имало духовно значение. Но от края на 15-ти век линиите се разпространяват от картите на Светите земи до картите на съвременния свят и започват да представляват нещо много различно: политически граници. В същото време тези нови идеи за политически суверенитет са прочетени обратно в библейските текстове.

"Първата карта в Библията е следователно завладяващ момент в историята, но и обезпокоителен. Тя превръща Библията в нещо като ренесансов атлас, но дълбоко вкоренен в предположенията за християнското превъзходство: Светите земи в християнското въображение изместват съвременна Палестина, а християнството измества юдаизма", коментира Макдоналд в статия за The Conversation.

Справка: N. MacDonald, ‘Ancient Israel and the Modern Bounded State’, The Journal of Theological Studies (2025). DOI: https://doi.org/10.1093/jts/flaf090 

Източници:

The first Bible map, Trinity College, Cambridge

‘How the First Bible to include a map helped spread the idea of countries with borders’, Nathan MacDonald , The Conversation, and has been republished under a Creative Commons License. 

Още по темата

10/08/2021

Човекът

Откриха физически следи от земетресение, описано в Библията (видео)

11/01/2021

Животът

Древна ритуална баня е открита на мястото, където според Библията Исус е предаден от Юда

12/08/2019

Човекът

Златна обица може да докаже опожаряването на Йерусалим, описано в Библията