През 1966 г. бе отменен "Индексът на забранените книги". Ефектът от цензурата

През 1966 г. ветровете на промяната задухаха в крепостта на католицизма - Ватикана.

На 9 април папа Павел VI анулира т.нар. Index Librorum Prohibitorum, списъкът с книги, забранени от Римокатолическата църква, който съществува от средата на 16-ти век.

Книгите на Галилео, Коперник, Паскал, Кеплер, Спиноза, Волтер, Русо, Лайбниц, Кант, Дефо, Дюма, Стендал, Зола, Юго, Мопасан и много други сега могат да бъдат прочетени без страх да бъдеш отлъчен от църквата.

Последното 32-о издание на списъка бе публикувано през 1948 г. и в него има 4 000 книги, в които се разкрива ерес, неморалност, елементи на порнографията и други неподходящи неща за един добър католик. 

Ето някои от авторите, включени в списъка от 1948 г.:

А сред заглавията са: 

Вторият пол от Симон де Бовоар.
Деонтология или науката за морала от Джереми Бентам.
Курс по позитивна философия от Огюст Конт.
Енциклопедия на Денис Дидро.
Политическата история на дявола от Даниел Дефо.
Медитации от Рене Декарт.
Граф Монте Кристо от Александър Дюма.
Тримата мускетари от Александър Дюма.
Мадам Бовари от Гюстав Флобер.
Саламбо от Гюстав Флобер.
Приказки и новели от Жан дьо Лафонтен.
Залез и упадък на Римската империя от Едуард Гибън.
Нотр Дам. Парижката света Богородица от Виктор Юго.
Клетниците от Виктор Юго.
Критика на чистия разум от Емануел Кант.
Есе за човешкото разбирателство от Джон Лок.
Принципи на политическата икономия от Джон Стюарт Мил.
Изгубеният рай от Джон Милтън.
Мисли на Блез Паскал.
Емил или За образованието на Жан-Жак Русо.
Жюли или новата Елоиза от Жан-Жак Русо.
Социалният договор на Жан-Жак Русо.
Tractatus Theologico-Politicus от Барух Спиноза.
Кандид от Волтер.
Писма на Волтер.

Въпреки че индексът е премахнат, добрият католик все още има моралното задължение да не чете определени творби, които биха могли да подкопаят вярата и морала му.

Наскоро полски свещеници изгориха публично „магическите“ книги за Хари Потър, което като че ли върна духа на Index Librorum Prohibitorum и Инквизицията.

Разбира се цензурата все още процъфтява и извън католическата църква. Правителства, групи, училища и религии продължават да забраняват книгите, които се считат, както в този "индекс", за подкопаващи държавността, неморални, неприлични или еретични. Има наистина книги, които всяват омраза и няма да липсват в съвременното общество, но цензурирането и забраната на книги ще позволи на малък и често ограничено настроен елит с много конкретни политически интереси да контролират какво четем, а оттам и нашето морално, духовно и интелектуално развитие. Не бива да се дава такава голяма сила на една уплашена група. Книгите ни отвеждат до най-неочаквани и непредсказуеми места, никой не може да предскаже реакцията на читателя. Понякога забраната на книги може да бъде направена с най-добри намерения, но често тези, които ги забраняват, предпазвайки ни от промиване на мозъци, всъщност ни промиват мозъците.

Още по темата

27/03/2019

Човекът

Божидар Божанов за авторското право и свободния интернет

27/03/2019

Човекът

Това ли е краят на свободата в интернет?

20/12/2017

Животът

Сагата със забранените думи е част от по-широка тревожна тенденция

10/09/2016

Технологии

Торове, лукови глави и Интернет без цензура