Съставена е карта на приемливите и неприемливите за докосване зони на човешкото тяло

Учени от Университета в Оксфорд и Университета на Аалто, Финландия са анкетирали 1300 души от 5 страни - Великобритания, Русия, Италия и Франция, за да изяснят до кои части на тялото хората смятат, че докосването е прилично, до кои – не много и до кои е по-добре въобще да не ги докосват.

Границите на тези своеобразни карти естествено зависят от културните и националните особености, както за колко близък човек става въпрос, но имат и общи белези.

Изследването е публикувано в PNAS, а резултатите са изнесени в сайта на Университета Оксфорд.

Анкетираните са били помолени да определят с цвят зоните на тялото, в зависимост от допустимостта на допир до тях на определени хора: партньор, приятел от своя или другия пол, майка, баща, други членове на семейството, познати и напълно непознати.  Сумарният цвят показва зоните на допустимото докосване (светли цветове), а зоните табу са в черно.

Сините и червените надписи означават за мъже или жени се отнася картата, съответно. Източник: Suvilehto et al./PNAS

Получените схеми като че ли не показват нищо неочаквано. Колкото по-близък един човек, толкова по-обширни за него са "разрешените зони". Ръцете е приемливо да се докосват от съвсем непознати. Гениталиите - само от партньора. Тези принципи по същество са валидни независими от коя страна са анкетираните.

И все пак между различните националности има разлики. Така британците са по-"чувствителни" и не обичат да ги докосват, а най-"либерални" към докосванията са финландците. Изненада за изследователите е, че италианците по-трудно приемат контакт от руснаците.

Като цяло обаче схемите за различните страни съвпадат, което означава, че възприемането на допира, в известен смисъл е универсално. Това заключение естествено може да се направи само за европейците; една карта за жителите на мюсюлманските страни е доста вероятно да бъде различна.

Докосването е важна част от обществените отношения. Един от авторите на работата, Юлия Сувихелто (Juulia Suvilehto) обобщава: "Разположението на "забранените зони" е тясно свързано с удоволствието от докосването. Колкото е по-голямо, толкова е по-малък кръгът на хората, на които е позволено да ги докосват".