Не Проф. Стивън Уилям Хокинг (англ. Stephen William Hawking, р.1942) е не просто брилянтен астрофизик. Преподавателят по математика на Кеймбриджкия университет и автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената, включително и на популярната "Кратка история на времето" (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност, е приеман като най-великия учен на нашите дни.
Хокинг е нещо повече от гениален ум – той е живото доказателство за безграничната сила на човешкия дух, за великия замисъл на Вселената за всеки един от нас, за всичко, което можем да бъдем, въпреки трудностите. Биографията му дава кураж на много хора с неизлечими физически заболявания, а и на тези със здрави тела, но пълни с отчаяние. Ето защо неговите възгледи са толкова ценни и необходими за всеки един човек. Представяме ви една малка част от забележителните му думи, свързани с „Живота, Вселената и всичко останало“.
Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение.
Айнщайн е грешал, като е казвал, че: "Бог не играе на зарове". Наличието на черни дупки предполага, че Бог не само си играе на зарове, но понякога ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги видим.
Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, ако няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на създателя?
Винаги ме изненадва, колко незаинтересован сме ние днес за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!
Всички доказателства сочат, че Бог е всъщност отявлен комарджия, а Вселената е голямо казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се завъртат при по всякакъв повод.
Възможно е примитивният живот [във Вселената] да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята.
Въпреки, че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.
Дори и да има само една възможна единна теория, тя е просто набор от правила и уравнения. Кое е това, което диша огън в уравнения и създава Вселената, която те описват?
Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.
Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.
За мен мозъкът е просто компютър, който спира да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или отвъден живот за повредените компютри – това е приказка за хора, които се страхуват от тъмното.
Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат, преди да пресекат улицата.
Идеята за десетте измерения може да звучи вълнуващо, но те ще доведат до реални проблеми, ако сте забравили къде сте паркирали колата си.
Има основания за предпазлив оптимизъм, че ние вече може би сме близо до края на търсенето на основните законите на природата.
Има смисъл, само ако не се отказвате.
Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.
Когато очакванията са сведени до нула, човек наистина оценява всичко, което има.
Когато се попита: "Какво е правил Бог, преди да създаде Вселената?" св.Августин не ни отговаря: "Подготвял е ада за онези, които задават подобни въпроси." Вместо това казва, че времето е характеристика на Вселената, която Господ е създал, и то не е съществувало преди зараждането на тази Вселена.
Моята цел е проста. Това е пълното разбиране на Вселената, защо е таква, каквато е, и защо въобще съществува.
Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.
Напълно в реда на нещата е да се правят грешки. Нищо не е съвършено, защото ако съществуваше съвършенство, не бихме съществували ние.
Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дългосрочен план.
Не мисля, че човечеството би оцеляло следващите хиляда години, освен ако не засели космоса.
Ние сме само една напреднала порода маймуни на една малка планета около една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави много специални.
Помнете, че трябва да гледате нагоре към звездите, а не в краката си. Опитвайте се да намерите смисъл в това, което виждате, и се интересувайте от причините, поради което Вселената съществува.
Простотата е въпрос на вкус.
Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има, и не я отвърляй.
Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен.
Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото е върши работа.
Тихите хора имат най-гръмки умове.
Това, което съм направил, е да покажа начина, по който Вселената е започнала да се оформя – според законите на науката. В такъв случай не е необходимо да се обръщаме към Бога, за да установим как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а само че Бог не е необходим.
Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим колко интелигентен живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещаме.
Фактът, че ние хората, нищожни струпвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкова близко до разбирането зазаконите, които управляват нас и нашата Вселена, е истински триумф.[6]
Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са определено губещи.
Цялата история на науката е постепенното осъзнаване, че събитията не се случват по произволен начин, а отразяват определен основополагащ ред, който може би е – или може би не е – резултат на божествено вдъхновение.
Човек е винаги далеч от разрешаването на проблема, докато не намери отговора.
Човешкият глас е много важен. Когато говориш неясно, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал.
Човешкият капацитет за вина е такъв, че хората винаги могат да намерят начини да се обвиняват.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари