Съоръженията за измерване на гравитационни вълни измерват деформациите в тъканта на пространство-времето до 10 квадрилионни части от ширината на косъм - достатъчно малки, за да се доловят виртуалните частици, които се появяват и изчезват или т.нар. квантови флуктуации.
Сега съоръжението LIGO надхвърля тази квантова граница чрез "компресиране" на лазерната светлина, което ще увеличи откриването на гравитационни вълни с около 60%.
Когато изключително масивни обекти като черните дупки се сблъскват, отделената енергия е достатъчно мощна, за да предизвика вълни в самата реалност. Тези гравитационни вълни са предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди повече от век, но едва през 2015 г. учените най-накрая за първи път ги откриват директно.
Съоръжението, отговорно за това знаменателно откритие, е Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни (LIGO), която работи, като изпраща лазери в два дълги тунела, отразява ги от огледала и измерва как се връща светлината. Като контролира други ефекти и наблюдава много внимателно, детекторът може да усети, когато лазерният лъч се деформира дори с малка разлика - по-малка от размера на протон - което означава, че са преминали гравитационни вълни. В годините след това десетки сигнали за гравитационни вълни са засечени от LIGO и други детектори.
Но чувствителността на тези съоръжения има граница, която се диктува от самите закони на квантовата физика. Макар че вакуумът - включително в тръбите, съдържащи лазерите на LIGO - обикновено се смята за напълно празно пространство, това нещо е невъзможно да се постигне. Квантовите флуктуации означават, че частиците постоянно се появяват, съществуват за части от секундата и след това отново изчезват. Този слаб квантов шум се намесва в наблюденията на LIGO и ги ограничава.
Инструментът, който осигурява източника на компресирана светлина в LIGO, заснет по време на техническа поддръжка. Кредит: Georgia Mansell/LIGO Hanford Observatory
Сега учените от LIGO откриват и демонстрират начин за преодоляване на проблема, използвайки техника, наречена квантово компресиране. Това е свързано с принципа на неопределеността, който гласи, че колкото по-точно познавате една характеристика на даден обект, толкова по-малко точно можете да познавате други. Най-разпространеният пример е частица, която подскача в дадена област - ако можете точно да измерите нейното положение в даден момент, ще знаете по-малко за нейния импулс и обратно.
В този случай учените манипулират принципа на неопределеността, за да получат повече информация от лазерите на LIGO, променяйки две свойства на светлината - фаза и амплитуда. Специализирани кристали, добавени към тръбите по време на модернизацията през 2019 г., "компресират" фазата на светлината, така че фотоните да достигат до сензорите в по-предсказуеми срокове. Но, разбира се, това прави амплитудата по-малко сигурна, което означава, че лазерът кара огледалата да вибрират и маскира всякакви нискочестотни гравитационни вълни, които иначе би могъл да засече.
За да се избегне това, в LIGO е инсталиран нов инструмент, наречен честотно зависима компресираща кухина. Както подсказва името, тя работи чрез компресиране на различни свойства на светлината за различните честоти, за да се получи най-доброто от двата свята. За най-прецизното откриване на гравитационни вълни учените се нуждаят от по-голяма сигурност по отношение на амплитудата на ниските честоти и на фазата на високите честоти, а системата вече позволява това.
Кредит: MIT
"Преди трябваше да избираме къде искаме LIGO да бъде по-прецизна", разказва Рана Адхикари (Rana Adhikari), автор на изследването. "Сега вече можем да си изядем тортата и да си я вземем. От известно време знаехме как да запишем уравненията, за да направим това, но досега не беше ясно, че можем наистина да го направим. Това е като научна фантастика."
Екипът твърди, че подобрената прецизност ще позволи на LIGO да открие около 60 % повече събития, свързани с гравитационни вълни, в сравнение с предишните изследвания. Очаква се партньорската обсерватория на LIGO Virgo, разположена в Италия, също да започне да използва технологията за честотно зависимо компресиране преди края на следващата година.
Екипът описва работата във видеото по-долу.
Кредит: Caltech
Справка: Dhruva Ganapathy et al, Broadband quantum enhancement of the LIGO detectors with frequency-dependent squeezing (2023).
Източник: LIGO Surpasses the Quantum Limit, Caltech
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари