ITER, най-големият в света проект за термоядрена енергия, ще се забави още с 10 години, което означава, че плановете за включването му са отложени отново до 2035 г.
С това забавяне ITER най-вероятно ще бъде изпреварен от частни проекти за термоядрен синтез, което поставя под въпрос дали изобщо си струва да се продължи с експеримента.
Време ли е да се затвори ITER или все още има живот в него?
Реакторът тип токамак, който се строи във Франция, е мащабна международна инициатива, включваща Европейския съюз, Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ.
Работата по проекта официално започна през 2006 г., въпреки че се дискутира от 1985 г., а първото пускане на реактора за създаване на плазма първоначално бе планирано за 2020 г., но по-късно отложено за 2025 г. Разходите за строителство са огромни, като ранните оценки вече са надвишени с 300 % до над 200 милиарда евро през 2020 г.
Сега ръководството на ITER съобщава, че първото плазмено изпитване няма да се случи до 2035 г., забавяне с още 10 години. Пълните подробности зад забавянето и бъдещите планове трябва да бъдат обявени на пресконференция на 3 юли.
Много специалисти смятат, че напредъкът в технологията за ограничаване на плазмата, постигнат след проектирането на ITER, може да доведе до по-евтини и по-малки реактори, които често се разработват от малки частни компании. Те биха могли да достигнат мощността на термоядрения синтез без огромния мащаб, който преди се смяташе за необходим.
"Проблемът е, че ако сте във Франция на строителната площадка, отговаряйки за програмата, е много по-вероятно да си кажете "добре, стигнахме толкова далеч, трябва и да го завършим". Но ако бях икономист, щях да кажа "не преследвайте невъзстановими разходи", коментира Хуан Матюс (Juan Matthews), специалист по термоядрен синтез от Университета в Манчестър, Великобритания
"Няма причина хората и уменията, които са на обекта на ITER, да не могат да бъдат използвани, за да се направи нещо друго."
Един от тези обещаващи нови реактори се изгражда от британската стартъп компания Tokamak Energy, която се отделя от Британския орган за атомна енергия. Но има десетки подобни компании, които работят върху различни проекти по света. Великобритания също има свой собствен държавен проект, "Сферичен токамак за производство на енергия" (Spherical Tokamak for Energy Production), който се надява да създаде плазма до 2035 г. и пет години по-късно да достигне чиста печалба от енергия, т.нар. "запалване", при което се създава повече енергия, отколкото влага.
Желанието на ITER да споделя информация се посреща с благодарност от Дейвид Кингам от Tokamak Energy. "Това включва извлечените уроци – добри и лоши – и повече подробности за избора на материали", казва той.
"ITER потвърди ефективността на много важни материали и стимулира развитието на веригите за доставка на материали и други възможни технологии" .
Лабан Кобленц (Laban Coblentz) от ITER, обяснява изоставането на проекта с лош късмет; пандемията covid-19, смъртта на генералния директор на ITER през 2022 г. и откриването на дефекти в панелите за термичен щит, които налагат продължителни ремонти.
След като е назначен нов генерален директор и мащабът на закъсненията става ясен, се налагат още по-трудни решения. Първоначалният план за ITER изисква резервни части, които могат да бъдат монтирани, след като съоръжението започне да работи, позволявайки му да достигне по-високи енергийни нива. Поради закъснения тези резервни части вече са готови за инсталиране, но това също така води до допълнителни забавяния във времето.
ITER взема прагматичното решение да отдели повече време за подготовка, вместо да продължи с експерименти, които имат по-ниски цели. Например, разказва Кобленц, ITER първоначално е трябвало да работи със 100 килоампера магнитен ток, но сега ще нарасне бързо до 15 мегампера – 150 пъти повече.
"Когато са налице всички магнити вътре, но липсват някои от защитните компоненти, като превключвателя или екраниращите блокове, които минават пред вакуумната камера, сме много ограничени в магнитния ток", посочва Кобленц. "В крайна сметка можеше да докажем, че съоръжението работи и да го унищожим в процеса."
Кобленц отбелязва, че поради тези драстични промени в плана, организацията сега не може да каже колко завършено е съоръжението – въпреки че преди това заяви през 2017 г., че ITER е завършен на 70%.
Резултатът е, че ITER вече няма да бъде проект, който представлява глобалния връх на изследванията на термоядрения синтез по отношение на енергийния добив или авангарден проект. Вместо това ще се превърне в учебно съоръжение, приемащо изследователи от други академични, правителствени и търговски проекти, които извършват ценна работа по проектиране на компоненти, разработване на процеси за изграждане, работа и рециклиране на реактора и обучение на специалисти, обяснява Кобленц.
"Старият начин на мислене, ако мога да го нарека така, винаги е разглеждал целта на ITER като трансфер на технологии, но се е разглеждал като нещо последователно – изграждаш обществени съоръжения с течение на времето, завършваш ги, отговаряш на повечето научни въпроси, а след това частният сектор се намесва и започва да поема контрола", пояснява Кобленц. "Но това, което се наблюдава, е ускоряване на трансфера на знания. Частният сектор не иска да спрем или затворим нашето съоръжение. Всъщност това, което казват, е "за бога, продължавайте, колкото може по-бързо"
Източник: Is the world's biggest fusion experiment dead after new delay to 2035?, New Scientist
Още по темата
Физика
Нова ера в ядрения синтез: Американска лаборатория постига "запалване" отново и отново
Физика
Започна монтажът на термоядрения реактор на ITER - най-големият научен проект в света (видео)
Физика
Българка ръководи важна част от проекта на най-големия реактор за ядрен синтез
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари