Открити са доказателства за съществуването на неуловимо досега химическо съединение от първите минути на Вселената.
Спектроскопът на Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy - SOFIA) идентифицира дълго търсената водородно-хелиева молекулна връзка в планетарната мъглявина NGC 7027.
В началото, преди повече от 13 милиарда години, Вселената бе неопределена супа от три прости, едноатомни елемента. Звездите щяха да се образуват след още 100 милиона години.
Но в рамките на 100 000 години от Големия взрив се е появила първата молекула, невероятен съюз между хелия и водорода, известна като хелиев хидриден йон или HeH+.
„Това бе началото на химията“, коментира Дейвид Нейфелд (David Neufeld), професор в Университета „Джонс Хопкинс“ и съавтор на проучването, публикувано в списание Nature, в което учените съобщават за откриването на неуловимата молекула в космоса.
"Формирането на HeH+ е първата стъпка по пътя на нарастващата сложност във Вселената, като съществената промяна от едноклетъчния към многоклетъчния живот на Земята", заяви Нейфелд.

Изображение, показващо спектъра на HeH +, наблюдаван в към планетарната мъглявина NGC 7027 с GREAT на борда на SOFIA . Кредит: Composition: NIESYTO design; Image NGC 7027: William B. Latter (SIRTF Science Center/Caltech) and N
"Откритието на HeH+ е драматична и красива демонстрация на тенденцията на природата да образува молекули", заяви Нейфелд.
В този случай тя го прави въпреки неблагоприятните обстоятелства.
Въпреки че температурите в младата Вселена спадат бързо след Големия взрив, те все още са близо до 4000 градуса по Целзий, враждебна среда за молекулно свързване.
Нещо повече, хелият е "благороден" газ и "има много ниска склонност към образуване на молекули", обяснява Нейфелд.
Съединението му с йонизиран водород е крехко, не се запазва много дълго и се заменя с постепенно от по-здрави и сложни молекулярни връзки.
По-тежките елементи като въглерод, кислород и азот, както и множеството молекули, които те създават, се формират по-късно от ядрените реакции, които захранват звездите.
Въпреки че хелиевият хидриден йон HeH+ се появява преди 13.8 милиарда години, скоро след Големия взрив, за човечеството бе загубен в космоса. Водородът и хелият са първите два елемента, а астрохимиците предполагаха, че в екстремните условия на новородената Вселена те образуват първата молекулна връзка в HeH+.
Ролф Густен (Rolf Güsten) и колегите му от Института за радиоастрономия към "Макс Планк", Германия, предполагат, че молекулата HeH+ може да съществува - тя е наблюдавана лабораторно през 1925 г. Но сега за първи път е регистрирана в космос в мъглявина, която съществува в съвременната Вселена.
"Липсата на доказателства за HeH+ предизвика някои съмнения дали разбираме формирането и разпадането на тази специална молекула", разказва Ролф Густен пред Chemistry World. "Тази грижа вече отпадна".
НАСА и Германският аерокосмически център обединяват усилията си, за да създадат въздушна обсерватория с три основни компонента: масивен 2,7-метров телескоп, инфрачервен спектрометър и Боинг 747 - с квадратен прозорец, отрязан във фюзелажа - достатъчно голям, за да помести апаратурата.
При надморска височина от почти 14 000 метра Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия или SOFIA избягва 85% от атмосферния "шум" при наземните телескопи.
Серията от три полета през май 2016 г. събра доказателства за молекулата, която учените отдавна търсеха, в планетарната мъглявина NGC 7027 на около 3000 светлинни години.
Инфрачервеният спектрометър (вляво) е монтиран към летящата обсерватория SOFIA (вдясно). Кредит: Carlos Duran/MPIfR/NASA Photo/Jim Ross
Густен и колегите му наблюдават HeH+ в ротационно основно състояние (най-ниското възможно енергийно състояние, така че енергията на въртене в основното състояние винаги е нула) в планетарна мъглявина с помощта на терахерцовия (THz) спектрометър*, летящ в SOFIA. Всъщност, това изследване е една от причините, поради които е построен немският приемник за астрономия в терахерцови честоти.
* Ротационната спектроскопия е вид микровълнова спектроскопия. Тя измерва абсорбцията или излъчването на светлина от молекулите, за да разбере промените в тяхната ротационна енергия.
HeH+ в ротационно основно състояние има дължина на вълната 149.137µm. Озонът и водата в земната атмосфера блокират цялата тази светлина, което означава, че учените трябваше да изследват HeH+ от стратосферата.
Густен и екипът му ще търсят още HeH+ при следващите полети на SOFIA през юни, но сега вече със сигурност знаят, че HeH+ съществува.
Източници:
Elusive molecule, first in Universe, detected in space, phys.org
Terahertz rotational spectroscopy identifies long-sought hydrogen–helium molecular bond in a nebula, Chemistry World






















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"