На тази дата, 10 май, през 1860 г. откритието на два нови елемента - цезий и рубидий, е обявено от германските химици Роберт Бунзен и Густав Роберт Кирхоф пред Берлинската академия на учените.

Двамата химици са ги открили в малки количества в минералните води на Дюркхайм чрез спектрален анализ.

И двата метала в своите съединения проявяват необычайно сходство с калия и не могат да се разграничат с помощта на нито от един реагент.

Цезият е забелязан за първи път от характерните му небесносини спектрални линии, заради които му е дадено името (от латински caesius). По същия начин рубидият се характеризира с наситено червени линии (от латински  rubidus). Те са алкални метали и имат сходни химични свойства с калия. 

Схема на първия апарат, използван от Бунзен и Кирхоф за спектрален анализ. Състои се от два телескопа и призма, която може да се върти. Веществото, което трябва да се тества, се поставя върху върха на опората Е и се нагрява с горелка на Бунзен D. Излъчената светлина преминава през прореза S, лещата на обектива B, призмата F, което създава спектър, наблюдаван през телескоп С.

Теория на валентността

Освен това на същата тази дата, 10 май, през 1852 г. теорията за валентността е обявена от английския химик сър Едуард Франкланд, който е бил студент на Роберт Бунзен в Марбургския университет, Германия. Теорията гласи, че всеки атом може да се комбинира с определен, ограничен брой други атоми, което остава фундаментално за разбирането на химическите структури.