Вселената ли става по-голямa или аз съм все по-малък?

Възможно ли е вместо пространството на Вселената да се разширява, всъщност да се свиват галактиките и самото вещество?

Тази оригинална хипотеза изказва физикът Джим Пиварски (Jim Pivarski) от Fermilab в списание "Симетрия на измеренията във физиката на елементарните частици" (Symmetry dimensions of particle physics).

Добре установен факт е, че Вселената се разширява. Тя расте без център като надуващ се кекс със стафиди, но безкраен кекс със стафиди, запълващ цялото пространство във всички посоки. Стафидите са галактиките.

Един от проблемите с това обяснение е, че ако размерът на всичко се удвои - галактики, къщи, вие и аз, тогава никой нищо няма да забележи. Аз може да съм гигант, но ако и стаята ми е също толкова огромна, няма да знам. Ние можем да забележим само относителните разлики в размерите.

Когато учените казват, че Вселената се разширява, това не означава, че обитателите й се разширяват заедно с нея. Стафидите не растат с кекса. Представете си тесто, толкова пълно с стафиди, че те са притиснати една в друга, когато за първи път кексът е поставена във фурната. Това е добра аналогия, но това повдига друг въпрос: Откъде знаем, че стафидите не се свиват?

Да поставим въпроса по друг начин. Ами ако разстоянията между галактиките са фиксирани, но всичко, с изключение на тези разстояния става все по-малко? Или някъде Вселената расте малко, докато ние се свиваме малко. Къде тогава трябва да се сложи гранична линия между мащабите, които растат, за разлика от мащабите, които се свиват?

Схема: www.gizmag.com

Всъщност разширението на Вселената се описва с един коефициент, който е съотношението на дължините в пространството и продължителността във времето и понякога се нарича космически мащабен фактор. С течение на времето, това съотношение се променя: мащабът на пространството се увеличава с всяка секунда. Но тъй като това е съотношение - дължината, разделена на времето, т.е. представлява скорост - можем да предположим, че пространството е фиксирано, а скоростите се забавят.

Какво би станало, ако всеки обект, от частици до планети, изведнъж се забавят? Планетите ще се доближават все повече до Слънцето, защото ще имат все по-малко ъглово ускорение. По същия начин, електроните ще се доближават до ядрата на атомите. Молекулните връзки ще се скъсят. Всяка система, обвързана със сила, ще се свие, но разстоянията между несвързаните системи ще останат същите.

Освен това, какво би се случило, ако скоростите на частиците си останат същите, но всичко се разширява равномерно, като пакет бонбони машмелоу в микровълнова фурна? Отново електроните и орбитите на планетите ще се свият до естествените им размери като бонбоните, извадени от микровълновата, но не и пространството между тях.

Какво се случва с пакет бонбони машмелоу в микровълнова фурна.

Независимо от това, как възприемаме основната идея, имаме една и съща картина: Разстояния между свързаните системи се увеличават в сравнение с размерите вътре в тези системи. Но това не трябва да ни изненадва, тъй като говорим за една и съща теория по два различни начина.

Всичко е въпрос на гледна точка.